- Г-н Славчев, кои са основните проблеми, за които хората се обръщат към съда?
- В областта на гражданското правораздаване в съдебния район на Окръжен съд – Пловдив, и Софийски градски съд основният брой от производствата се отнасят до т. нар. потребителски спорове – комунални услуги – топлофикация, ВиК, телекомуникационни услуги и, разбира се, кредити. През последните години, поради влиянието на ковид кризата върху личните отношения между хората, се наблюдава ръст на производствата по Закона за защита против домашното насилие и различните спорове по Семейния кодекс – развод, уреждане на лични отношения между съпрузи или лицата, намиращи се във фактическо съжителство, и др. За София най-големият брой дела продължават да бъдат между потребители и „Топлофикация София“, като техният брой изглежда устойчив през годините. Проблемите на т. нар. бързи кредити са най-наболели. Затова т най-натоварения съд в страната – Софийски районен съд, бяха отправени няколко запитвания до Съда на ЕС с въпроси относно тълкуване на европейските директиви в областта на защитата на потребителите.
Имотните спорове са значително по-малко. Споровете между търговци за незаплатени доставки и услуги не са малко на брой. Не са малко и производствата срещу държавата за присъждане на обезщетения за причинени от нейните органи вреди.
Делата се увеличават при възникване на масов проблем. Така например през последните години имаше бум на производствата срещу дирекциите в МВР относно заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР, което доведе и до постановяване на тълкувателно решение от ВКС.
- Как си обяснявате факта, че закони и наредби, които ощетяват част или всички потребители, продължават да действат? Примерно делата срещу формулата за енергията от сградната инсталация се точат с години, но все не докрай. Примерно след големите протести през 2013 година срещу сметките за ток и парно, които бяха причина правителството на ГЕРБ да подаде оставка. Делата на топлофикация срещу потребители и на гражданите срещу топлофикация продължават.
- Действително почти нищо не се е променило от 2013 г. насам. В методиката за топлоснабдяване бяха приети изменения, свързани с възможността потребителите да изберат метод за отчитане на енергията за сградна инсталация (отделно стои въпросът дали такава енергия следва да се заплаща, когато в общите части на сградата не са налице радиатори). Бяха въведени коефициенти във формулата за сградната инсталация по т. 6.1.1 от методиката, които не я промениха по същество. Практиката показа, че потребителите не успяват да изберат чрез общо събрание на етажните собственици метод за изчисляване на енергията за сградна инсталация, различен от формулата в методиката. Втората промяна не доведе до почти никаква промяна в размера и начина на определяне на тази енергия. Тези обстоятелства са установени и от КЗК (Комисията за защита на конкуренцията), която даде препоръки на енергийния министър за правните недъзи на наредбата, които не са спазени и понастоящем. Фактът, че Столичният общински съвет изпраща препоръки за промени на Министерството на енергетиката, всъщност, е, меко казано, притеснителен. Не може собственикът на капитала на най-голямото топлофикационно дружество в страната – „Топлофикация София“, да дава препоръки как да се определя начинът, по който да й се заплащат услугите. Разбира се, мнението на всички топлофикационни дружества е важно и не следва да се пренебрегва при приемането на нормативните актове в областта. Но колкото тяхното мнение е важно, толкова важно е мнението на потребителите и представителните им организации.
Права сте, че в момента сме изправени пред постоянно протакане на делата, които оспорват начина на определяне на топлинната енергия. Дори след отмяната на нормативните актове съдът не може да задължи министъра да приема конкретна уредба. Съдът може да посочи в какво се състоят проблемите и че логично те не следва да бъдат повтаряни при създаването на новата уредба. Въпрос на политическа воля е да се създаде уредба, която да не противоречи на основни правни принципи. Така например настоящата уредба води до резултат, както посочи и вещото лице по последното дело пред ВАС, потребители, които не ползват отопление в жилищата си и битова гореща вода, заплащайки енергията за сградна инсталация, плащат част от сметките на съседите си поради грешната формула. Отмяната на уредбата ще доведе до искове срещу министерството за обезщетение на потребителите. Дори без отмяната потребителите и сега могат да предявяват такива искове, свързани с нарушаване на правото на ЕС.
- Дайте примери за решени в полза на гражданите дела?
- След решения на Съда на ЕС по питания на съдилища в Испания, Италия, Полша и България се формира практика на ВКС (Върховния касационен съд) на решени в полза на гражданите дела. България е на пето място в ЕС по отправени запитвания до Съда на ЕС. Но за съжаление не всички първоинстанционни съдилища се съобразяват с практиката на Съда на ЕС и на ВКС и допускат издаването на заповеди за изпълнение на парични задължения, основани на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.
Така например в началото на годината имах случай,, при който срещу потребител, сключил договор за кредит през 2008 г., бе издадена заповед за изпълнение, въпреки че дългът се основава на клаузи, които са очевидно неравноправни. Благодарение на Окръжен съд – Пловдив, потребителят получи защита срещу незаконосъобразното издаване на заповедта. С колегите сме имали случаи с проблеми на потребители с ВиК както в Пловдив, така и в София. В Пловдив ВиК претендираше сума над 5000 лв. за потребена от възрастни хора битова вода за период от месец. По делото бе установено, че не е възможно да премине през ВиК инсталацията подобно количество вода. В София отново се претендираше от потребител да заплати за ВиК услуги, които обективно не е възможно да бъдат предоставени. В това производство лицето успя да получи и обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от неоснователно претендираната настойчиво сума.
- Какъв е изводът?
- За съжаление в много редки случаи потребителите по спорове с топлофикация успяват да убедят съда, че не следва да заплащат определената по методиката сума за топлинна енергия. Дори и при установена липса на метрологична проверка на топломер за конкретен период съдът приема, че след като е имало последваща проверка и в предходния период топломерът се считал за изряден. Дали същият подход би се приложил, ако потребителят отговаряше за топломера?
Чувството, с което оставам от тези спорове, е, че потребителите се възприемат като лица, които са потребили нещо, за което не искат да плащат. Има и такива, но повечето хора искат да знаят какво плащат и че това, което плащат, е действително потребената от тях енергия. Обстоятелство, което не може да се установи по действащата методика. Поради това за тях остава единствено възможността да предявят искове срещу държавата.
В един-единствен случай съдия посочи в решението си, което не е окончателно, че по делото топлофикационно дружество не установи, че е невъзможно, научно и практически, че на ответника е доставено търсеното количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация.
- А помежду си за какво се съдим?
- Съдебните процеси отразяват действителността. Обществото е все по-разединено, хората са все по-изнервени и агресивни. Точката на търпимост един към друг е сведена до минимум. Ежедневно ставаме свидетели на случки, които дори въображението на Стивън Кинг не би могло да пресъздаде. От междусъседските спорове, улични спречквания до дела, които трябва да осигурят защита на фундаментални права на гражданите в спешен порядък – като осигуряване на животоспасяващо лечение.
При търговците споровете са от финансово естество. Обичайно липсата на плащане е свързана с неизпълнение на насрещното задължение, поради което споровете се концентрират върху точното изпълнение на поетото задължение. Не липсват и спорове между участниците в дружествата относно вътрешните им отношение. Не на последно място са и производствата по несъстоятелност.
- Как влияят спечелените и загубени дела?
- Според социологическо изследване от август 2023 г. доверието към прокуратурата е 9%, а недоверието 67%, а 24% се отнасят към нея неутрално. Към съда доверието е 12%, недоверието 64%. Това е резултатът от спечелените и загубените дела. Независимо от това какъв е резултатът от едно дело, ако съдебният акт е мотивиран, взето е отношение по всяко от съществените твърдения и възражения на страните по убедителен начин, тогава отношението към съдебната система щеше да е различно. Отделен е въпросът с периодичните скандали в системата, които очевидно не повишават доверието на хората в съдебната власт.
- Използва ли се съдебната система като „бухалка”?
- За съжаление всички сме свидетели, когато не само съдебната, но и изпълнителната власт се използва за непозволени цели. Примерите от настоящето и не толкова далечното минало са множество. В някои случаи е имало реакция най-вече от страна на обществото и след години от Европейския съд по правата на човека.
- Има ли двусмислени законодателни актове?
- Като всяка човешка дейност и законотворчеството бива несъвършено. Проблемът е, че през последните години все по-малко юристи са част от народните представители. Видно е и че Консултативният съвет по законодателството не се използва особено пълноценно, както и капацитетът на юридическите факултети в страната. Съществуват редица примери за неясни актове, проблемът е при откриването им, законодателят да предприеме действия по отстраняването им, което се случва рядко.
- Вие нямате глад за кадри, както е при инженерните специалности?
- Интересът към професията не е стихвал. Тя дава множество възможности за реализация, не само в областите, отредени конкретно за специалността „право“ – съдии, прокурори, адвокати и т.н. Самото юридическо образование дава различен поглед върху отношенията между лицата. Поради това и множество колеги се реализират като предприемачи, журналисти и др. Юридическите професии изискват отдаденост, възможност за взимане на решения и носене на отговорност. Всяко поколение носи отпечатък на времето, в което се е оформило, поради това и днешните студенти като че ли очакват, че получаването на знание и умение ще се осъществи бързо. Обучението по специалността „Право“ обаче изисква търпение и отдаденост. Освен това обучението на практика не приключва никога. През целия си живот юристите продължават да надграждат своите знания и умения.
Това е той:
- Завършил е право в ПУ „Паисий Хилендарски“ през 2012 г.
- От 2013 г. е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив.
- От 2016 г. води упражнения по Гражданско право и Облигационно право.
- През 2020 г. става доктор по гражданско и семейно право.
- От 2021 г. е главен асистент в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“.
- Практикува в областите на гражданското и административното право, правата на човека и правото на ЕС.
- Осъществявал е процесуално представителство пред Съда на ЕС и пред ЕСПЧ.
Таня Киркова
