П аразити по веригата от производителя до крайния търговец и клиентите са в основа на нарастването на цените, което за някои стоки не е оправдано, но продължава да е факт. Това коментираха пред „Телеграф“ икономисти и експерти от сдружения на производители и потребители. Според тях при най-честите бизнес модели в страната големите печеливши са прекупвачите, които работят най-малко, но генерират най-сериозна изгода.
„Идват с такива оферти, че някои колеги ги гонят с колове“, категоричен е животновъдът и собственик на малка ферма в Кюстендилско Йордан Огнянов. „Цените на живото тегло на телетата, които прекупвачите ни дават, са от порядъка на 4,5 – 5 лева, до кланиците в Гърция, а и в България цената става същата, но евро. Оттам-нататък всеки може да си прави изводите какви са разходите по разфасоването и транспорта, как се смята фирата и как се случва, че цената по магазините на по-масовото младо телешко надхвърля и 20 лева. Като не говорим за някакъв замразен внос от чужди държавни резерви“, добави производителят. Проверка на „Телеграф“ установи, че в различни Фейсбук групи може да се намерят оферти за българско телешко месо на цена по 17-18 лева килограма. Поръчките се събират предварително и след заколване животните се разделят на четвъртини, без да са разфасовани. Интересът е сериозен от години заради далеч по-високото качество на продукцията.
Сдружаване
За да избегнат паразитите по търговската верига, и животновъди, и земеделски производители търсят възможности за сдружаване и затваряне на производствения цикъл, така че да осигурят по-голяма трайност на продукцията си. „Точно затова и някои овощари отварят казани за ракия или инвестират в инсталации за произвеждане на сокове“, коментира и Николай Петров от Пловдив.
„Производителите в България традиционно са потърпевши и по-скоро в тази посока трябва да се мисли за политики, които да се приложат, за да се даде по-голяма мотивация на повече хора да произвеждат стоки с добавено стойност и да движат икономиката на страната напред“, категорична е икономистът Мика Зайкова (интервю с нея четете в утрешния брой).
„Оскъпяването винаги е най-голямо по веригата. Всякакви регулации обаче са противопазарни и обикновено рефлектират най-сериозно върху крайния потребител. Независимо дали се поставя ограничение за надценката на прекупвача или на търговеца. В условията на пазарна икономика би следвало пазарът да определя цената“, коментира пред „Телеграф“ Габриела Руменова от платформата „Ние, потребителите“.
Мотив
„По-правилно е да се дава мотив на хората да избират произведеното в България. Да има повече информираност при потребителите и да има повече събития, на които те да могат директно да се срещат с производителите - фермерски пазари, изложения или други инициативи. Това е решение, защото помага да се скъси веригата. Трябва да се стимулират и субсидират българските производители и да се повиши доверието в тях. Прекупвачите по веригата действително най-малко работят и най-много печелят. Тук вече държавата може да да се намеси и със съответни политики да дава превес на българското. Регулацията трябва да е насочена в тази посока. Всичко друго е изкуствено и насилствено вмешателство в пазарни процеси, които така или иначе пак ще си вървят по своята логика. Няма друг начин. Един от дефектите, който ще се получи с въвеждането на таван на цените, би бил изчезването на някои стоки от магазините. Защото тогава вносителите ще се преориентират към други пазари, има риск някои стоки, които не произвеждаме или не произвеждаме в достатъчни количества, да не достигат. За някои може да им се струва на първо четене, че това не е кой знае какъв проблем и са склонни да допуснат липсата на разнообразие, но в крайна сметка именно в разнообразието е възможността за избор. Когато има повече неща, от които да избираме, тогава вече има пазар. Просто икономически процеси са нещо много сериозно и не бива повърхностно да гледаме на тях. Трябва да се търсят разумни решения и подходи, а не временни, които след това да ни носят нови проблеми“, добави още Руменова.
Контрол
Единственото, което потребителят може да направи, е по някакъв начин да контролира своето поведение и да пазарува планово, като се въздържа от излишни покупки. Това съветват от „Ние, потребителите“. „Промоциите понякога мотивират за покупка на ненужни стоки, особено нехранителни. Спомняте си, че имаше изхвърлено олио с изтекъл срок. Презапасяването не е вариант, но възможността за въздействие и натиск от страна на потребителите е много малка. Акциите на Хърватия, Боста и Херцеговина и другите балкански страни не могат да доведат до траен положителен ефект в полза на потребителите. Те ще нанесат загуби на търговците, но в дългосрочен период те няма откъде другаде да ги компенсират, освен от крайния потребител. Това е кратковременно решение, което може да доведе и до политически мерки, но като цяло налагането на санкции веднага не работи и не постига търсения ефект“, категорична е Габриела Руменова.
Конкуренцията е естественият стимул за намаления
Актуалнността на въпроса за държавна регулация на цените се изостря периодично. Преди 6 години, в началото на 2019 година, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе със становище, че предложеното с Проект на Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите въвеждане на максимална надценка за определени стоки от първа необходимост представлява ограничение на конкуренцията. Според КЗК по този начин се ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно, като съществува риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение. КЗК подчертава, че ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията, тъй като конкуренцията представлява естественият стимул за намаляване на цените с цел привличане на повече потребители и реализиране на по-големи продажби.
Людмил Христов
