З аплашени ли сме от хронична енергийна бедност и какви са работещите мерки срещу нея? Това запитаха от Асоциация „Активни потребители“ по-малко от месец преди началото на отоплителния сезон. Според новия подробен доклад на Съвместния изследователски център на ЕС „България е с най-висок дял, 28% от хората са били постоянно неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл“.
Данни
България, Литва и Гърция са изправени пред по-високи нива на трайна енергийна бедност, твърди европейското изследване, цитирано от „Активни потребители“. Най-високият дял от хората, които са били постоянно неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл, е в България (28%), втора е Литва с 19,5 на сто, трети са гърците с над 10 на сто.
Проучването изследва три показателя - способност да се поддържа домът достатъчно топъл, наличие на просрочени сметки за комунални услуги през последните 12 месеца, течащ покрив, влажни стени (подове) или гниене.
В групата на държавите с домакинства, които нямат възможност да отопляват жилището си с дял под средния за ЕС, са също Португалия, Кипър и Румъния. В България, при която 95% от изпадналите в невъзможност да отопляват домовете си се сблъскват с този проблем от години. В Литва и Румъния тези домакинства са над 70%, в Гърция почти две трети от хората са имали постоянни проблеми с отоплението.
Един на всеки петима в Гърция е имал постоянни просрочия по сметките си за комунални услуги през 2020 г. В България 14% от клиентите на комуналните компании са задлъжнели, в Румъния те са 10 на сто, в Хърватия – 8%, и в Унгария - 5%.
Критерии
У нас домакинствата в положение на енергийна бедност се определят на база на разполагаемите средства на член от домакинството, намалени с разхода за потребление на енергия според енергийните характеристики на жилището. Тези разполагаеми средства се сравняват с официално обявената линия на бедност. Около 2 млн. и 830 хил. души са енергийно бедните българи, показват изчисленията на Националния статистически институт и Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Препоръки
Върху трайната енергийна бедност влияят цените на енергията, разходите на жилището, социалната защита, отбелязва анализът на Изследователския център на ЕС. Той препоръчва засилена финансова подкрепа за уязвимите групи, която да се допълни от инвестиции в енергийна ефективност. В България вече се изпълняват някои от европейските препоръки като програмата на общините за безвъзмездната смяна на печките на твърдо гориво с климатици и проекти за слънчеви колектори. Препоръчва се насърчаване на домакинствата с ниски доходи в колективни схеми, под формата на енергийни общности, за производство на зелена енергия. Все още обаче не е създаден регистър на енергийно бедните, коментираха за „Телеграф“ експерти.
Таня Киркова
