С амо двама от 100 души застраховат по собствена инициатива имота си. Останалите го правят, защото са принудени от банката, която им е отпуснала ипотечен кредит.
Българинът е склонен да застрахова колата си и рядко прави това за имота си, въпреки че при едно събитие като земетресение или пожар финансовите щети ще са много по-високи, коментира пред „Телеграф“ Веселин Ангелов, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи.
За имот на стойност 100 хиляди лева спокойно можем да покрием основни рискове срещу 50-60 лева на година. Докато за един автомобил за 10 хиляди лева застраховката на година ще е около 500-600 лева. Тоест – 10 пъти е по-висока цената, която ще платим, а същевременно обезщетението, което ще получим, ще е 10 пъти по-ниско.
Условие
8 на сто от собствениците на имоти ги застраховат, но 70-80% го правят по линия на отпуснат ипотечен кредит, защото това е условието на банката. Дори след природни бедствия като скорошния потоп в Монтанско не се забелязва засилен интерес към сключване на полици. Застрахованите имоти там са единици, каза Ангелов.
Според него държавата прави лоша услуга на хората, като им казва, че ще отпусне помощи. Помощите в крайна сметка се оказват много малки и могат да покрият само отводняването и почистването, но не и нужния ремонт на имота. Мнозина продължават да живеят и със заблудата, че в данъка за имотите е включена и застраховка, както е било навремето. Но това вече не е така.
Застрахованите имоти са концентрирани основно в големите градове, защото там най-често хората купуват жилище на кредит. Изключително малко са къщите със застраховка в провинцията. Често това е така, защото за имотите не са налице необходимите документи, за да се сключи полица. За да се подпише договор, трябва на първо място документ за собственост – нотариален акт. Имотът трябва да има и разрешение за ползване. Незаконни постройки не се застраховат. С такива проблеми с узаконяването често се сблъскват наследници на къщи в малките населени места, където са живели баба и дядо. „В малките села хората често нямат разрешение за строителство на къщата. Построили нещо, искат да го застраховат, после, като им се поискат документите, се оказва, че това е незаконна постройка“, обясни Ангелов.
Трус
Почти всички застраховки включват основно покритие срещу рискове като пожар, наводнение, бедствия като градушки, силен вятър, проливен дъжд. Добавянето на риска земетресение пък оскъпява застраховката с около 30%. Повечето пакети на пазара съдържат комбинирано покритие – за самия имот като такъв и, от друга страна, за движимото имущество, като мебели и техника. Много хора вече искат и клауза за гражданска отговорност към трети лица. Така, ако в нашия апартамент е възникнал пожар или сме наводнили съседа заради спукана тръба, каквито са най-честите инциденти, щетите по съседните апартаменти да бъдат покрити със застраховката.
Полицата за апартамент в „Надежда“ със стойност 100 хиляди евро излиза средно 100-200 лева. Тя покрива рискове като земетресение, наводнение, пожар и природни бедствия, както и загуба на имуществото вътре. Ако искаме обаче да имаме пълно покритие за цялата застрахователна стойност 200 хиляди лева за апартамента и 30-40 хиляди лева за имуществото, цената ще излезе към 250-300 лева. Разбира се, има и по-евтини продукти по 50-60 лева, но с тях ще ни покрият щети до 40 хиляди лева.
Внимавайте с уловки при заемите
Хората, които теглят ипотечен кредит, трябва да внимават за уловки при застраховката на имота. Те са налице, защото и банките, и техните клиенти търсят по-ниски разходи. Поради тази причина масово застраховката се прави по остатъчен размер на заема. Така всяка година с изплащането на кредита лимитът на отговорност на застрахователя намалява спрямо остатъчния дълг. Така, колкото повече с времето погасяваме този заем, застрахователната сума ще намалява, съответно и обезщетението, което ще получим. На практика сме в ситуация, в която стойността на имота ще расте, а застрахователната защита ще намалява, поясни Веселин Ангелов.
Друга уловка е, че банките застраховат само самия имот, но не и имуществото вътре. Това е така, защото заемът е отпуснат за жилището, а не за мебелите или телевизора. Затова клиентът може да си сключи отделна застраховка само за имуществото си. Не е добре обаче да се сключва двойна застраховка на имота. Например, ако един апартамент е на стойност 200 хиляди лева и по линия на заема застраховката ни е останала за 100 хиляди, не може да покрием останалите 100 хиляди с договор при друг застраховател. Мнозина живеят с илюзията, че така ще имат покритие за 200 хиляди лева, но това не е вярно. При настъпване на застрахователно събитие, например имотът се срутва при земетресение, клиентът ще получи 100 хиляди лева, разпределени между двамата застрахователи 50 на 50.
Защитата от слана е само за 10 дни
Земеделските производители получават защита за насажденията си срещу слана реално само в рамките на 10 дни през пролетта, посочват фермери. Това е така, защото никой застраховател у нас не застрахова срещу слани, паднали преди 20 април. В същото време е доказано, че слани у нас падат до 1 май, след което този риск на практика клони към нула. Това, наред с липсата на обезщетения за качествените щети, е основният проблем в селскостопанското застраховане у нас. Поради тази особеност на пазара фермерите няма да получат застрахователни обезщетения за провалената реколта от овошки вследствие на априлските студове.
Много рискове също са изключени от застрахователните покрития. Така например, за да получат фермерите обезщетения, когато реколтата им е провалена при буря, трябва да се докаже, че вятърът е бил със скорост над 15 м в секунда. Сушата, разливането на Дунав и още много други рискове също се изключват от застрахователното покритие. Застрахователите също не покриват каквито и да било щети по реколта в малките селски дворове. От полиците им могат да се възползват само фермери, но не и любители градинари, които гледат в градината си домати и краставици.
София Симеонова
