Ц ените на скрап от цветни и черни метали у нас пряко зависят от котировките на Лондонската борса за метали. По пунктовете за вторични суровини обикновено те са между 50 и 80 процента от борсовите. Това заяви пред „Телеграф“ Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Качество
Всичко зависи от качеството на металите, от чистотата на суровината, посочи Паунова. Преди време медта беше около 3000 долара за тон на Лондонската метална борса, сега е над 9000 долара. Съответно това се отразява и на изкупната цена у нас в пунктовете за вторични суровини. Всеки пункт сам определя на колко изкупува, но, разбира се, целта е да има накрая печалба. Зависи и на каква цена продава след това суровините в металургичните предприятия според техните изисквания за качество, разясни Политими Паунова.
Цената на алуминиевите отпадъци не е променяна от години, твърдят от пунктове за вторични суровини в Русенско. Тя варира между 1,80 и 2,00 лева, но все пак зависи и какви предмети от алуминий се предават – дали са радиатори, дограма, жици, различни съдове и т.н. Желязото към момента струва 0,40 – 0,45 лева за килограм.
Ако количеството е по-голямо, може да се направи договорка отпадъците да се вземат от място безплатно или срещу минимална сума. В други случаи се носят от клиента в самия пункт. Много често хората не си правят труда и оставят ненужните алуминиеви и чугунени отпадъци навън, където те изчезват бързо.
Рециклиране
Изкупуваме и рециклираме всичко. От черни и цветни метали, през пластмаса и хартия до битова техника. Това сподели пред „Телеграф“ Желязко Киров, собственик на пункт за вторични суровини във Варна. Желязо се търгува от 0,20 лв. до 0,55 лв. за килограм, ламарината от 0,30 лв. до 0,45 лв., медта от 9,00 лв. до 13,00 лв., месингът от 5,00 лв. до 8,00 лв., алуминият от 1,00 лв. до 2,50 лв., оловото от 1,00 лв. до 2,00 лв., неръждавейката от 1,00 лв. до 2,50 лв., акумулаторите вървят от 1,00 лв. до 1,60 лв. за кило.
Металите се делят на два основни вида – черни и цветни. Най-лесно се определят с помощта на магнит. Процесът по рециклиране включва няколко етапа – сортиране, нарязване и пресоване, като те зависят и от вида на метала. При подготовката на металния скрап за преработка стоманата обикновено се оформя в стоманени блокове. Така подготвеният материал се претопява в пещи. След претопяване металът се пречиства, като най-често се използва електролиза. Полученият след пречистването метал се използва за производство на нова продукция, обяснява технологията Киров.
Хартия
Цената за килограм хартия варира от 0,02 лв. до 0,06 лв. в зависимост от вида. Най-евтини са вестниците и брошурите. Почти всички видове хартия могат да се рециклират, и то сравнително лесно. Основните стъпки са смилане, прецеждане, изсушаване. Смилането на старата хартия се получава, като се добави вода. С помощта на различни видове химикали тя преминава през процеса обезмастиляване, за да се отстрани всякакво мастило от нея. Така получаваме хартиена пулпа. Пулпата отива в машина за правене на хартия, където се разстила върху конвейер, чиято повърхност е мрежеста, за да може водата да се отцежда. Когато това се случи, тънките влакна се слепват едно към друго и се образува сурова хартия, посочва Желязко Киров.
Джанти
Изкупуването на хартия и метали в Пиринско върви с пълна пара, защото много хора разчитат на събирането на различни вторични суровини, за да изкарат пари. Алуминият в региона държи сравнително устойчиви цени през последните две години, твърдят собственици на пунктове за изкупуване на вторични суровини. Съвсем малки са маржовете в цената при този метал. Цената му за килограм е между 2 и 4 лева. Разликата идва от качеството на предадения алуминий – най-скъпа е така наречената алуминиева жица (проводник). Търси се и се плаща по-скъпо по-твърдият машинен алуминий, пазарът е добър и за алуминиеви джанти.
Чугунът върви на цени като дебелото желязо – около 45-50 стотинки за килограм. „Цената при медта „играе“ често, тъй като зависи от котировките на Лондонската метална борса. В момента се изкупува за 13 лева за килограм, но тази цена често стига до 15 лева за килограм, както и често пада до 11 лева за килограм“, каза за „Телеграф“ Съби Дашев, който притежава пункт за изкупуване на вторични суровини в Благоевград.
Пластмасата е от 10 до 20 ст./кг
Цените на пластмасата варират от 0,10 до 0,20 лв. за килограм. Найлонът се търгува между 0,02 лв. до 0,04 лв. килото.
„Рециклирането на пластмаса става все по-важен сектор. То започва със смилането на пластмасата на стърготини. По подвижна лента те се придвижват до миялна машина. След това се стапят в машина, която наподобява пещ. От нея пластмасите излизат дълги и тънки, подобно на солети, и се режат на гранули. След това от тези гранули се правят новите продукти“, обяснява Киров. Знаете ли, че тон рециклирана пластмаса спестява електричеството на едно българско домакинство за две години? В същото време от 250 до 500 години трябват, за да се разгради пластмасата в природата, а найлонова торбичка - между 10 и 20 години, добавя той.
Изкупуват всякакви буркани и бутилки
Цената за изкупуване на стъклен амбалаж е от 0,02 лв. до 0,04 лв. Изкупуват се всякакви буркани и бутилки, натрошени или цели.
Стъклото се рециклира до 1900 пъти. Една рециклирана стъклена бутилка спестява енергия за 4 часа осветление със 70-ватова крушка.
Първо се измива, за да се премахнат етикетите. След това се отстраняват металните капачки. Стъклото се натрошава. Полученият продукт се нарича трошки. Те се смесват с пясък, варовик и натриев карбонат и се стапят в пещ. Стопеното стъкло изтича по улеи. Това стъкло се нарича шихта. Шихтата се разделя на порции според теглото, необходимо за производството на нови изделия. После то се раздува в съответните форми.
*По темата работиха: Жанета Йорданова, Любомир Славов, Владимир Симеонов и Пламен Енчев
Екип на Телеграф
