Б ългаринът одобрява АЕЦ, но е скептичен към съхранението на радиоактивните отпадъци от тях.
Това става ясно от анализ на Съвета за икономически анализи, посветен на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото. Автори на изследването, което ще бъде представено в четвъртък, са Петьо Бонев, Калоян Ганев и Ралица Симеонова-Ганева.
Одобрението на изграждане на ядрени мощности за производство на електрическа енергия е с 22% по-високо от това, отнасящо се до изграждане на хранилища за радиоактивни отпадъци (РАО), е един от изводите в анализа.
Ралица Симеонова - Ганева
Полове
Интересно е, че новите ядрени мощности имат по-голямо одобрение сред жените (70,5%), отколкото сред мъжете (61,7%). В същото време е налице по-високо ниво на одобрение на хранилищата за радиоактивни отпадъци сред мъжете (62,1%) в сравнение с жените (47,4%).
Това означава, че като цяло при представителите на силния пол се наблюдават сходни нива на одобрение както на новите ядрени мощности, така и на хранилищата за РАО. При дамите пък се откроява много по-ясно и в голяма степен съпротивата от типа „Не в моя двор“.
По традиция над 65% от българите одобряват използването на атомната енергия за граждански цели, като само 7% са твърдо против развитието й в България, става ясно от проучване на агенция „Тренд“, проведено през февруари 2023 г. Опитът на други страни обаче сочи, че плановете за изграждане на постоянни хранилища за радиоактивни отпадъци могат да предизвикат силна съпротива от страна на местното население.
Алтернативи
В изследването са разгледани няколко алтернативни подхода за това как да се направи избор на локация за хранилище за РАО.
При първия вариант – когато решението се взема централно, е възможно да се стигне до значителни обществени сътресения, съпътствани от протести и блокади от страна на местното население. Обществени сътресения са възможни и при провеждане на национален референдум, тъй като решението на него може да противоречи на мнението на местната общност.
Най-демократичният начин е, след като се определи локацията, собственикът на отпадъците да предложи обезщетение на засегнатите граждани и фирми. В случай че собственикът е държавата, може да се предложат данъчни облекчения, например освобождаване от плащането на данъци за период от 20 г. На следващ етап се провежда местен референдум за определяне на мястото на хранилището с директното участие на потенциално най-засегнатите граждани.
София Симеонова
