Б ългаринът е с най-ниската заплата, но яде най-скъпата храна спрямо съседите си.
По-високи са цените само в Гърция, но там и възнагражденията са доста по-големи.
Това показва сравнение по данни на сайта numbeo.com, който отчита разходите за живот в десетки държави. Размерът на минималната заплата е от официалната статистика на Евростат.
Има и храни, чиито цени у нас са рекордно високи. По скъпотия на млякото например бием дори развитите западноевропейски държави като Германия и Франция, където заплатите са в пъти по-големи.
Минимум
За да си осигури дневната дажба от необходимите за здравословен начин на живот 2400 килокалории, българинът дава на ден минимум по 13,40 лева. Това прави 415,43 лева разходи за храна на месец. Дори в Румъния, с която постоянно се сравняваме и която междувременно ни изпревари по стандарт на живот, тези харчове са по-ниски. За да се нахрани, средният румънец дава по 12,24 лева на ден или 379,40 лева на месец. Същевременно минималната заплата в северната ни съседка е по-висока от нашата - 1297,18 лв
Съседи
Трапезата на сърбина пък струва 12,28 лева на ден, а на месец – 380,52 лева. В Сърбия обаче минималната заплата също е по-висока - 1063,27.
В Македония разходите за храна са още по-ниски – по 11,10 лева на ден или 344,17 лева на месец. За минималната заплата при съседите ни обаче данни в Евростат липсват.
Сред съседните ни държави Турция е номер едно по евтина храна. За да си напълнят хладилника, жителите й дават по 10,67 лева на човек на ден или 330,67 лева на месец. В същото време тяхната минимална заплата е доста по-висока от нашата – 1198,1 лева.
Най-скъпа е храната в Гърция. Гърците дават за трапезата си по 16,62 лева на ден, което е 515,13 лева на месец. Но пък и получават най-високото минимално възнаграждение от 1779,8 лв.
В Хърватия, която последна влезе в ЕС, но от миналата година вече е член на еврозоната и Шенген, минималната заплата е близка като стойност – 1642,9 лева. Разходите за храна пък са 14,55 лева на човек за ден или 451,03 лева на месец.
Най-евтино
Макар с по-висок стандарт и по-високи заплати от нашите Полша е държавата в ЕС с най-евтини храни. Средностатистическият поляк отделя за трапезата си по 12,40 лева на ден или 384,42 лева на месец. Но минималната заплата в тази централноевропейска държава е повече от два пъти по-висока от българската, като възлиза на 1911,88 лева.
Унгарците имат разходи за храна, съпоставими с нашите – по 13,68 лева на ден или 424 лева на месец. Но и те ни бият по заплати. Накрая на месеца унгарецът взема минимум 1363,15 лева.
В Чехия най-ниското възнаграждение е малко по-високо – 1495,11 лева. Но и разходите за храна са по-големи – по 15,07 лева на ден или 467,21 лева на месец.
Трудно е да правим сравнение със заплатите и разходите за живот с най-развитите държави в ЕС като Германия и Франция. Но е ясно, че като покупателна способност им отстъпваме значително. Разходите за храна на жителите на тези две държави минават 20 лева на ден. Но минималните им заплати са около четири пъти по-високи от нашите. Средностатистическият жител на Германия например дава по 20,05 лв. на ден, за да напълни хладилника си, или по 621,31 лева на месец. Но германската минимална заплата е 4017,27 лева.
Храната във Франция е по-скъпа. Там за дневното меню отиват по 23,26 лева на ден, което е цели 720,75 лева на месец. Но и минималното възнаграждение е високо, макар да не стига това в Германия – 3455,79 лева.
Тесла
Въпреки високия си стандарт на живот германците и французите пият по-евтино мляко от българина. Чаша мляко на нашенеца излиза 77 ст., на германеца 53 ст., а на французина – 55 ст. Подобно е положението и при сравнение с останалите държави. Млякото у нас държи рекорда по скъпотия. Най-евтино е то в Турция – 37 ст. за 250 мл. На ниска цена на млякото се радват и жителите на Полша, Чехия и Унгария, където една чаша излиза под 50 ст.
Според КНСБ: Минимум 1436 лв. нужни на един работещ
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам, достига 1438 лева към декември 2023 г. Общата стойност за тричленно семейство (с двама работещи възрастни и дете до 14 години) е 2588 лева, обяви наскоро КНСБ. На тримесечна база това е ръст от 0,8 на сто, а на годишна – 6,4 процента. Съответно за едногодишния период за 3-членно семейство увеличението е със 156 лева, а за едно лице – 87 лв.
Делът на лицата с доход до 1000 лв. намалява на годишна база. Те са 39,2 на сто от работещите или 1 милион лица. Малко под 2/3 от работещите осигурени лица не достигат заплатата за издръжка за един работещ. Към ноември 2023 г. те са 1,64 млн. - около 60 хил. души по-малко спрямо миналата година.
София Симеонова
