И ндийци, киргизи и пакистанци готвят и сервират в ресторантите, а тайландците са предпочитани като масажисти в СПА центровете.
Това показва проверка на „Телеграф“ на работните места, за които се наемат чужденци от трети страни.
Тайландки се търсят за масажи по морските курорти в СПА центровете
По Северното Черноморие в момента по хотелите има работници от Киргизстан, Индонезия, Бангладеш и Шри Ланка. Това съобщи проф. Стоян Маринов, съпредседател на Варненската туристическа камара. Той добави, че от години традиционно у нас работят цели семейства от Киргизстан – мъжете по кухните, а жените като камериерки.
„Сега е по-лесно, защото не е необходимо на всеки три месеца да излизат от страната и после пак да влизат, за да им се удължават работните визи“, коментира съпредседателят на Варненската туристическа камара.
Чужденците у нас работят предимно в кухните, като камериерки или карат служебни коли по голф игрищата.
„Повечето от тях поназнайват английски, а тази, които не боравят добре с чужд език, им се дават мобилни телефони с преводачи. Все пак и длъжностите, които заемат, нямат кой знае какви отговорности и претенции“, коментира Маринов. По Северното Черноморие има и много работници и от Бали. Примерно в Албена е пълно със служители от островната държава, които дори са наети целогодишно като сервитьори по обектите в комплекса.
Професии
В момента в хотелите в Слънчев бряг вече има наети работници от Киргизстан, Узбекистан, Молдова и Украйна. По-малко са тези от Индия, Пакистан и Шри Ланка, защото в тези страни има най-голямо забавяне в процедурите по наемане, коментира Веселин Налбантов, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
Наетите индийци и пакистанци действат основно в ресторантите. Тези от Тайланд пък са предпочитани като масажисти в СПА центровете. Повечето украинци, които живеят вече близо две години у нас, са си намерили постоянна работа като търговски работници в магазини и в козметични студиа като фризьори и маникюристки. Младите момичета пък са аниматори в детски центрове.
Преработка
Около 60 души от Непал и Бангладеш е внесла фирма, която професионално се занимава с наемане на чужденци за работа у нас, научи „Телеграф“ от Слави Славов, който е представител на компанията за региона. По думите му в процес на назначаване са още толкова.
Относно заплащането Славов коментира, че в Непал средната месечна заплата е 130 долара. Тук, дори работейки на минимална заплата, взимат доста повече. Мотивиращо за тях е и че компаниите им осигуряват жилища и поемат наемите за тях, а понякога им плащат и режийните разходи.
Работници от Непал пък се наемат във фабрики и за почистване
По правило те са на най-ниските възможни позиции, за които няма желаещи българи. Средно между 4 и 6 месеца е периодът от заявяване на желанието и постъпването на работа. Повечето чужденци работят във фабриката на най-големия производител на птиче месо у нас и дървопреработвателната промишленост.
„В Стара Загора за момента не се търсят сезонни работници, но има тенденция това да стане в областта на земеделието“, коментира Славов. „За момента не работим с Киргизстан и другите рускоговорящи държави, защото сега Русия усилено вкарва хора оттам и предлага доста по-високи ставки. Затова е голям напливът от Непал, Бангладеш, Шри Ланка, Индия. Проблем е, че за всички тези държави имаме едно посолство в Делхи и при наличието на толкова много заявки нещата се бавят“, обясни още Слави Славов.
Непалци вече са наети и за кампанията по преработваното на черешите във фабрика в село Копиловци, Кюстендил. За 30-те работници е оборудвана специална къща, в която ще живеят. За тях е осигурен и обяд.
Наети
От началото на годината Агенцията по заетостта (АЗ) е допуснала на пазара на труда у нас повече от 16 542 граждани на трети държави по всички процедури, свързани със заетост на чужденци.
От тях 9915 са включени в сезонна заетост. Най-много разрешения или 3753 за достъп до пазара на труда са предоставени на граждани на Република Турция. Те са за командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, предимно в строителството, както и сезонни работници.
Следвани са от граждани на Република Узбекистан (3533) като сезонни работници, строителни работници, работници в преработващата промишленост, и на Киргизката Република (3413) като сезонни работници, работници в преработваща промишленост. Работниците от Непал са 1981, от Индия – 1086.
От агенцията посочиха, че не разполагат с информация колко от допуснатите до пазара на труда чужденци са пристигнали и реално са започнали работа у нас, тъй като документите за пребиваване и работа се издават от дирекция „Миграция“ към МВР.
Заплатите за чужденците надхвърлят 2000 лв.
Над 2000 лева са заплатите, предлагани от хотелиери в Слънчев бряг за наемане на работници от трети страни. Това коментира Веселин Налбантов от БХРА. Търсят се всякакви работници - сервитьори, готвачи, камериерки, пикола, рецепционисти. Най-голям глад има за общи работници в кухня и за хигиенисти. По Северното Черноморие пък камериерките взимат средно по 1300-1400 месечно, а рецепционистите над 1600 лв. Между 500 и 600 евро са месечните заплати на „вносните“ работници в Старозагорско, които са заети предимно в преработвателната промишленост.
В Пиринско разчитат на внос от бившите съветски републики
Строителният сектор в Благоевградска област изпитва огромен глад за работна ръка. Малко са фирмите вече, които успяват да извършват своята дейност, разчитайки само на работници от страната. От няколко месеца се назначават граждани на Узбекистан, както и на Молдова.
Работодателите са доволни от трудолюбието им, според тях те са добри работници, изпълняват задачите си и не създават конфликти. Украинците пък най-често търсят работа в сферата на услугите. В Благоевград и Банско има доста граждани на Украйна, които са бармани и сервитьори. „Определено не си падат по по-тежка работа. Не си дават много зор, предпочитат да вземат по-малко пари, но пък да им е по-лесно“, казват ресторантьори от Пиринско.
*Автори: Елена Иванова, Елена Анастасова, Елена Дюлгерова, Владимир Симеонов и Любомир Славов
