В секи ден за един камион на опашката на границата между България и Румъния носи загуба от 240 евро за собственика му, а опашките на Видин и Русе са непоносими. Отпадане на граничния контрол поне между нашите две държави ще бъде практическа необходимост, а не някаква демонстрация. Това заяви пред „Телеграф“ евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков.
В неделя стана ясно, че може би Австрия ще се съгласи да пусне България и Румъния само във „въздушния Шенген“, което означава отпадане на паспортния контрол по европейските летища за гражданите на двете държави.
Мнението на Новаков бе подкрепено и от български превозвачи. Собственикът на една от най-големите и бързо разрастващи се у нас пътнотранспортни фирми „Дискордия“ Христо Христов коментира за „Телеграф“: „Всеки камион върви със своите фиксирани дневни разходи – възнаграждение на шофьора, амортизации, застраховки, данъци... Имаме и непреки разходи за администрацията в централата ни, която обслужва камионите. Общите разходи са на стойност около 200-250 евро на ден. Толкова губим при всеки 24 часа чакане на ГКПП, а то често е дори и по-дълго“. Той потвърди, че най-големите опашки в момента са на ГКПП Дунав мост 1, Дунав мост 2 и Кулата. Пълноправното членство в Шенген ще доведе и до по-ниски транспортни разходи за стоките, които идват у нас от страни - членки на ЕС, добави Христов. звач: По-евтин транспорт на стоките за България Пълноправното членство на България в Шенгенското то идват у Неволите
Така че дори да има пробив с „въздушния Шенген“, той с нищо няма да промени неволите на българските превозвачи, нито ще намали загубите им. Затова Андрей Новаков предлага София и Букурещ да премахнат граничния контрол помежду си с двустранно споразумение, ако пак ни отрежат за членството. „А какво друго ни остава“, отговори той на въпроса на „Телеграф“ дали българските политици и управленци биха приели неговата идея, подкрепена и от румънски колеги. „В шенгенското пространство това, което съм виждал с очите си – проверка на тежкотоварни камиони няма. Границата спира да съществува“, подчерта той.
Румънските превозвачи отдавна протестират на висок глас за висенето по границите. В Тимишоара дори има пътуващ театър - хладилен камион. Той показва историите на румънските шофьори, които пресичат Европа по различни маршрути. Първото подобно представление е било в София още през 2006 г. “Понеже сме двама шофьори, за два дни бихме могли да се върнем у дома. Но Румъния все още не е страна-членка на шенгенското пространство, и това ще ни отнеме три дни“, казва Денис в репортаж, цитиран от БТА. Представлението е пътят от Берлин до Тимишоара, а спирките са товарни рампи, складове, КПП-та и бензиностанции. “Губи се адски много време на границата с Унгария. Губят се 12 часа. А компаниите губят по 500 евро”, отбелязва Денис.
Затворен
В същото време самият Шенген е наполовина затворен, след като заради нелегалните мигранти централноевропейците върнаха уж временно граничния контрол по рисковите участъци (виж картата). Така неприемането на Румъния и България става още по-абсурдно. „По-голямата беля вече е станала. Хората са разочаровани от подхода към тях. Това, че толкова години не сме приемани в Шенген, вече е щета. Щета за ЕС, защото подхранва евроскептицизма. И утре да влезем, лошият вкус в устата ще остане“, завършва с горчивина Андрей Новаков.
Румънец предлага балкански съюз
Румънски евродепутат предложи да бъде създаден мини-Шенген между Румъния, България и Гърция, които да премахнат границите помежду си. Според Еуджен Томак това е правилна мярка, която трябва да се приложи веднага. "Никой не може да ни отнеме това право, трябва само да бъде уведомена Еврокомисията", изтъкна евродепутатът през август. Той е убеден, че този подход намира подкрепа и в България. “Ясно е, че срещу нас се извършва злоупотреба с власт от страна на правителството във Виена", изтъква Томак. Той е известен с това, че заведе иск в Европейския съд заради отказа страната му да бъде приета в Шенген.
Зоната
Шенгенското пространство е група от 27 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Шенгенското споразумение е подписано през 1985 г. Името му идва от мястото на сключване – люксембургското градче Шенген. Почти всички държави от ЕС участват в зоната без граничен контрол. Изключение правят Кипър, България и Румъния.
Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн също прилагат шенгенските правила, въпреки че не са членове на ЕС. Хърватия влезе в зоната на 1 януари 2023 г. Пространството обхваща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км².
Според договора членовете премахват граничния контрол помежду си. Възстановяването на граничния контрол между членове на Шенген се позволява за определен срок при форсмажорни обстоятелства.
