- Проф. Касчиев, каква e ситуацията в АЕЦ „Чернобил“ и в Запорожката АЕЦ? Межународната агенция по атомна енергия наясно ли е с действителното им състояние?
- В Чернобил положението е ясно. След като завзеха територията на централата и започнаха да копаят окопи, руските военни разбраха, че са се набутали в пчелен кошер - имам предвид силното радиоактивно замърсяване. Поради това бързо се изнесоха оттам, може би и защото не намериха това, което търсеха. Така че там няма нищо ново, няма нови рискове. Съвсем друга е ситуацията в Запорожката АЕЦ. Тя е най-голямата атомна централа в Европа - 6 реактора като нашите в 5 и 6 блок. Както във всяка АЕЦ, има и други опасни инсталации - за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци, открито хранилище за сухо съхранение на отработеното гориво, басейни с отработило ядрено гориво и т.н., които също създават рискове. Централата е окупирана от руските войски вече доста дълго време. Там работи украинският персонал, който е работил и преди войната. В какъв състав, дали са пълни смените, как става организацията на работите - няма информация и яснота по този въпрос. Известно е, че руски офицери и екип от „Росатом“ контролират персонала, вероятно дават и команди, извършват някакви проверки, изземат документация - вероятно за американското ядрено гориво, което се използва в тази централа, и т.н. Това е абсолютно ненормална и рискова ситуация и никой не е предполагал, че може да възникне в една атомна централа. Не случайно от ООН и МААЕ предупреждават, че има риск от ядрена катастрофа. Последните обстрели доведоха до повреда на още един електропровод и изключване на още един блок. От 4-те електропровода, които свързват централата с украинската мрежа, работи само един, а от 6-те реактора работят само два. Електропроводите не само изнасят електроенергията към мрежата, но те изпълняват много важна функция - при нужда снабдяват централата с електроенергия от енергосистемата, към която са свързани. Ако и последният електропровод отпадне, тогава реакторите ще бъдат спрени аварийно, но за тяхното охлаждане ще се разчита само на аварийните дизел генератори и на батериите. Всеки блок има по няколко такива. Ситуацията става критична, защото не е известно дизел-генераторите имат ли достатъчно гориво, персонал, колко време ще работят.
- Не е ли по-разумно да се спре централата?
- За мен това е единственото правилно решение. Има обаче непотвърдена досега информация, която изглежда достоверна, че руснаците се готвят да присвоят тази централа.
- Какво означава това?
- Да разрушат електропроводите, които я свързват с Украйна, и да я свържат към електроенергийната система на Кримския полуостров. Това е една авантюристична идея, която също носи много рискове, тъй като, доколкото е известно, към Крим има само един електропровод. Да се изключи централата от украинската мрежа, означава тя да остане без захранване за известно време и да разчита само на дизел-генераторите си, което е много рисково действие. Да не говорим, че операциите по включване към руската система също са рискови. Може да станат грешки, откази на електрически компоненти, къси съединения, пожари и т.н. и централата да остане само на дизел-генераторите. Последните са предназначени да осигурят захранване само на системите за безопасност до възстановяване на захранването на централата от електросистемата. С времето вероятността за откази в тях нараства, съответно се увеличава и рискът от тежка авария с повреда на ядреното гориво.
- Какъв е изходът от тази ситуация?
- Изходът е ООН да наложи решение централата и достатъчно голяма зона около нея да бъдат демилитаризирана зона. Да се изпрати миротворчески корпус, да се прекратят обстрелите и да се създадат нормални условия за работа на персонала, за поддръжка на централата, за устойчива работа, ремонт и презареждане и т.н. Но ми изглежда малко вероятно това да стане.
- Заслужава ли си заради ползите от атомните централи да пренебрегнем опасностите от рисковете?
- Войната даде повод да се дискутират отново ползите и рисковете от ядрената енергетика. Имаше време, когато кабинетни специалисти като Янко Янев, който беше шеф на Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели, твърдяха, че никой няма да нападне страна с ядрена централа, без, разбира се, да дават никакви доказателства. И без да могат да отговорят на въпроса каква защита всъщност ще осигури атомната централа? Виждаме, че Русия започна без колебание безжалостна война срещу Украйна (която има 15 реактора), а Запорожката централа се превърна в много рисков фактор не само за Украйна и съседните страни, но и за много по-големи територии. Въпросът за рисковете за страна с АЕЦ при война тепърва ще се разисква.
- Има ли страна, която не е заплашена от война?
- Не знам, може би Франция и Англия, защото са ядрени сили. Но бившият руски президент Медведев, коментирайки ситуацията в Запорожие, всъщност направи една зловеща заплаха. Той каза, че заблудени снаряди долитали до АЕЦ „Запорожие“, но да не станело така, че заблудени снаряди да почнат да долитат и до атомните централи в западните страни.
- Какъв е изводът тогава?
- В нова епоха сме. Нито една атомна централа не е създадена да устои на удар с ракети или с някакви тежки оръжия. Войната е нов фактор, който трябва да се има предвид. Преди войната в Украйна Европейската комисия предложи документ (таксономията), който вече бе одобрен и от Европейския парламент. Той разглежда ядрената енергия и природния газ като преходни горива към беземисионна енергетика. Оказа се, че този документ остаря безнадеждно при новите реалности, със сигурност поне в частта за природния газ. За да се признае ядрената енергия за устойчив източник, пред новите и пред работещите атомни централи са поставени редица условия. Ако те се изпълнят, рискът за инвеститорите ще бъде малък, тъй като те ще имат достъп до евтини пари от заеми или до безплатни пари от фондовете на ЕС.
- Какви са условията за отпускане на средства?
- За да кандидатства за тях, дадената страна трябва да има вече готово хранилище за погребване на ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. Ние изграждаме такова, но строителството му много закъсня и евентуално ще влезе в действие през 2024 г. Друго условие е страната да има реални планове към 2050 г. да изгради подземно геоложко хранилище за съхранение на високоактивните отпадъци. В тази област сме много изостанали, тъй като от десетина години нищо не е правено и сега се опитваме да ускорим дейностите. Има условия да се използва ядрено гориво, което не е толерантно към развитие на аварии, да се използват проекти на реактори от ново поколение и т.н. Така че не е просто, има много условия, които ние скоро не можем да покрием.
- Вярно ли е, че от хранилища за радиоактивни отпадъци е имало изтичане на радиация в океана?
- Вижте, всяка ядрена установка, каквито са АЕЦ, завод за преработка на отработено гориво, хранилище за съхранение на ядрено гориво, изпускат радиоактивни материали в околната среда. Разработени са изисквания и норми какви радиоактивни емисии може да има в околната среда. Те са така нормирани, че да бъдат достатъчно ниски и да не причиняват измерим ефект върху околната среда и здравето на населението. Така че емисии има, но те трябва да са под определените лимити. Навремето е имало значителни изхвърляния, когато разбиранията и знанията за тях са били по-ниски, правилата и нормите недостатъчни, а контролът - слаб. След авариите в Чернобил и Фукушима бяха преразгледани всички критерии и норми и бяха затегнати правилата, въведоха се много по-строги изисквания и контролът се засили. През последните години аз не съм чул за изхвърляния над допустимите граници.
- Има ли опасност да останем без ядрено гориво и АЕЦ „Козлодуй“ да спре заради войната в Украйна?
- Досега сме използвали само руско гориво. Това са всъщност касети, които се произвеждат по специална технология и по дизайн, който е специфичен за всеки реактор. Руските конструктори са съобразили този дизайн със специфичните изисквания и условия, имайки предвид, че касетите са част от вътрешнореакторните устройства. При презареждане на реактора около една четвърт от касетите се заменят с нови, а останалите се разместват по определена схема. В пети блок се използват касети от традиционната модификация, той беше презареден тази пролет и има запас от гориво и за следващото презареждане през пролетта на 2023 г., така че работата му е осигурена до пролетта на 2024 г. Шести блок вече премина на усъвършенствана модификация на касетите, от които има запас за 5 презареждания напред. По договора с руската ТВЕЛ, който е до 2025 г., има възможност за още седем доставки на касети от тази модификация.
- Има ли възможност да ползваме американско гориво?
- Американската „Уестингхауз” е разработила собствен дизайн на топлоотделяща касета за реакторите ВВЕР 1000. Геометричните размери, естествено, са същите, но има известна разлика в състава на материалите. Ако в реактор, зареждан с руско гориво, се сложи една четвърт американско гориво, то американските касети ще бъдат заобиколени от руски касети. Има опасения обаче, че това може да доведе до нежелани ефекти - например до механични деформации или до повреда на обвивките на топлоотделящите елементи. Не може просто да се каже - ето „Уестингхауз” произвежда гориво за ВВЕР 1000, значи то става за нашите реактори. Затова АЕЦ „Козлодуй” е възложила с договор на „Уестингхауз” да проведе изследвания в 43 области, които включват термохидравлични, механични, неутронно-физични и други изследвания, с които да докаже, че ако една четвърт от реактора се зареди с американско гориво, всичко ще бъде наред.
- За шести блок откъде ще купим гориво?
- След започването на войната бяха направени контакти и проведени разговори с френската компания „Фраматом”. Тя проектира френските реактори, произвежда ядреното гориво за тях, и не само за тях, както и резервни части и инженерни услуги. Те още преди няколко години са започнали разговори с руската ТВЕЛ, която е производител на ядрено гориво. Постигнали са споразумение, подписан е договор и подготвят свой завод в Германия. Там инсталират машини и оборудване и от 2024 г. ще започнат да произвеждат по лиценз типа касети, които се зареждат на 6-и блок. „Фраматом” вече имат договор с чешката АЕЦ „Темелин”, която има същите като нашите реактори, и от 2024 г. ще снабдяват единия им блок с ядрено гориво. Съответно и в АЕЦ „Козлодуй” бяха получени предложения от тази компания, а съвсем наскоро и търговска оферта за доставка на касети. Те са по руски лиценз, поради което не е нужно ново лицензиране. След като има предложения от два доставчика, централата трябва да обяви търг за избор на доставчик. Плановете са да бъде обявен до края на септември и активно се работи по заданието, техническите, финансовите и другите условия и т.н.
- Няма ли риск руснаците да прекратят този джоинт венчър?
- Доколкото разбирам, руснаците вероятно са стигнали до идеята, че това е начинът да си запазят поне част от пазара на ядрено гориво.
- А за резервни части за АЕЦ „Козлодуй“ на чешката „Шкода” ли ще разчитаме?
- Досега резервните части и инженерните услуги са осигурявани основно от руските заводи и руските научни организации. Досега нямаме проблеми, няма неизпълнение на договори, няма закъснение на доставките и услугите. Надявам се, че така ще продължи. Но това зависи не само от бизнес плановете на конкретните заводи и институти, но и от политиката на ръководството на Русия. Ако то реши да използва ядрените доставки като геополитическо оръжие както природния газ, вече става опасно. По тази причина след започване на войната бяха направени контакти с чешката АЕЦ „Темелин“, за да се види какви части могат да се купят от компанията „Шкода”, която е един от лидерите в Европа в тежката индустрия и произвежда много неща за АЕЦ „Темелин“. Има вече достатъчно информация какво може да се взема оттам. Същите контакти бяха направени и с френската „Фраматом” , тя не произвежда резервни части за ВВЕР 1000 , но имат специално звено, което се занимава с такава дейност. Причината е, че за много от работещите централи първоначалните производители на оборудване са изчезнали или вече не се занимават с това и възниква необходимост някой друг да се заеме с това. Те имат точно такова звено, което може да проектира и конструира съществуващи компоненти. Има вече изградена добра комуникация между него и централата. При всички случаи е полезно да има конкуренция между производителите.
- Сушата и ниското ниво на река Дунав застрашават ли АЕЦ „Козлодуй“?
- Водата от река Дунав се използва основно за охлаждане на кондензаторите на турбините, както и за други цели. Тя се довежда от реката до централата по 7-километров канал от бреговата помпена станция, която има 34 помпи, загребващи вода от доста голяма дълбочина. Преди няколко дни проверявах - нивото на водата беше 38 сантиметра над историческия минимум от 2003 г. и почти метър над критичното ниво. То пада с 1-2 см в денонощието, така че вече е намаляло с още десетина сантиметра и може да отиде до историческия минимум, но не очакваме да приближи критичния минимум.
Това е той:
- Има над 45 години стаж в областта на ядрените реактори и рисковете, свързани с тях
- През периода 1972-1989 г. работи в АЕЦ "Козлодуй"
- Бил е главен физик на централата и научен ръководител на пуска на Пети блок
- Преподавал е в Техническия университет
- Бил е старши изследовател в Института за изследване на риска към Виенския университет и професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт
- Работил е в американската компания „Уестингхауз“
- През периода 1997-2001 г. е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране
Таня Киркова
