0

К рай на свободата да работим дистанционно откъдето искаме. С промени в Кодекса на труда трябва да посочим само едно място, от което ще изпълняваме служебните си задължения. Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов разясни пред „Телеграф“, че това е било изрично изискване на синдикатите и държавата да има фиксирано работно място. „Това е свързано с проверките и контрола, който изпълнява инспекцията по труда“, обясни той. Според него това ще е „мъртъв текст“, който няма да се спазва или ще се заобикаля при сключването на договори, защото най-важното е качествено да се свърши работата, а не откъде се случва това.

Началото

Иванов поясни, че промените са били провокирани от проблемите, които са съпътствали работата от разстояние по време на ковид кризата, както и от нерешените въпроси, които е трябвало да намерят своята регламентация в законодателството.

Инициативата за изменение на кодекса е на социалното министерство. В разработването на промените са взели участие и представители на синдикатите и работодателските организации.

Цели

Изпълнителният директор посочи, че целта на промените е да се регламентират отношенията между работник и работодател, да се определят задълженията относно осигуряването на работното място при работа от разстояние. „Регламентация на евентуални трудови злополуки, ако възникнат по време на работа, тъй като до момента нямаше такава“, посочи той и добави също така, че се дава възможност за изключване на работника след изтичане на работното му време.

Предимства

Изпълнителният директор на АИКБ коментира, че работата от разстояние, която запазва устойчивост след края на пандемията, е показала своите предимства и преимущества. „Това е много практикуван метод на работа при информационните и комуникационни технологии, при аутсорсинг услугите и тези, които изпълняват дейности в електронна среда“, посочи той. Възможността работникът да не бъде търсен след края на работното му време е в негова полза и това му позволява да почива качествено и ефективно, смята Иванов. „Много често работникът и работодателят смесват личното и времето за работа, което не влияе добре на психическата устойчивост на служителите и на това те да възстановяват своята работна сила във времето за почивка“, подчерта той.