В ъзлагат ми работа, която не е свързана със задълженията по длъжностна характеристика, работодателят не организира безплатни медицински прегледи, не получавам допълнително възнаграждение за работата на отсъстващ колега, която извършвам, работодателят се намесва в дейността на синдикалната организация, не ми дават възможност да ползвам целия платен годишен отпуск, назначен съм на една длъжност, а работя друго, възлагат ми работа по време на отпуск/болничен, както и в почивни дни, работя повече от 40 часа на седмица при петдневна работна седмица и не ми заплащат извънреден труд, работодателят не изпълнява договорености в Колективния трудов договор, не ми е предоставено работно облекло и/или консумативи за работа. Това са топ 10 нарушения на трудовите права в България, според данни от сигнали на работници, постъпили в структурите на КНСБ през 2022 година.
КНСБ представи вчера Осмия годишен доклад за нарушенията на трудовите права в България.
През 2022 г. към структурите на конфедерацията, чрез основните членове, регионалните структури, онлайн платформа на КНСБ за мониторинг и консултации при нарушени трудови права, доверените адвокати на КНСБ, мобилното приложение на КНСБ – VOX KNSB, както и чрез сигнали на синдикални членове и граждани, публикации в средствата за осведомяване и социалните мрежи, са били подадени общо 19 625 броя сигнала за нарушения.
Тази година докладът би могъл да се преименува на “Доклад за експлоатация на работещите в България”, е заявил вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, цитиран от пресцентъра на синдиката. Той е представил основните данни, изводи и препоръки в доклада.
Докладът, както всяка година, ще бъде изпратен до министерството на труда и социалната политика, ГИТ, прокуратурата.
Според данни от ИА “Главна инспекция по труда” броят на извършените проверки е 42 396. А констатираните нарушения от инспекцията са 191 200. Това означава, че на една проверка инспекторите констатират средно 4,5 броя нарушения. През 2021 г. статистиката сочеше 4 броя нарушения на проверка, което означава, че за 2022 г. има увеличение. Тук става въпрос за проверки, които са извършени. А колко не са и колко предприятия не са били инспектирани, остава само да гадаем, е отбелязал Капитанов. По думите му излиза, че в България има два закона, за които не е ясно кой е по-нарушаван от другия – единият е Кодексът на труда, другият е Законът за нарушения по пътищата.
Както инспекцията по труда, така и КНСБ, констатират, че най-много нарушения има в сферата на основните и безопасни условия на труд – 3862 броя. На следващо място са нарушенията по повод заплащането на труда (2940), а на трето – работното време и почивките (2455).
По отношение на нарушенията при започване на работа, Капитанов е обърнал внимание на непредоставяне на длъжностна характеристика и на копие от удостоверение за регистрация на сключен трудов договор в НАП, както и липсата на сключен писмен трудов договор.
“Искам да припомня, че преди няколко седмици НС прие на първо четене закона за електронна трудова книжка. В момента е сформирана работна група, в която КНСБ участва активно, за да разберем как ще се случва този електронен трудов запис. На този етап в работната група сме се насочили към вариант на уведомленията, които работодателят предоставя към НАП при започване на работа, да бъдат разширени с детайли относно трудовата книжка. Така и работниците и служителите, и работодателите ще имат достъп до тях, като работодателите няма да могат да виждат трудовите възнаграждения и обезщетенията, които са получавали работещите във времето назад. Всички книжки, които са на хартиен носител, ще продължават да съществуват като доказателствено средство при евентуални грешки”, е отбелязал Тодор Капитанов.
Той каза още, че по по този начин, след като се въведат тези данни за работната заплата, НСИ всеки месец ще има възможност да дава информация за равнището на работите заплати.
За пръв път в България са констатирани и нарушения при извършване на работа от разстояние. КНСБ констатира близо 200 такива – хората се оплакват, че работят от разстояние без тяхното съгласие.
Относно нарушенията по повод заплащането на труда, най-голям брой подадени сигнали има относно неполучаването на допълнително възнаграждение за работа, извършвана вместо отсъстващ колега (563). Едно от констатираните нарушения е, че работодателят въвежда неизпълними норми, за да запазят заплащането по-ниско – на нивото на минималната работна заплата. Представителите на федерациите към КНСБ са споделили, че в различните сфери има дефицит на кадри, поради която се стига до експлоатациите на работещите – заедно с липсата на допълнителни плащания за извънреден труд и работа в почивни и празнични дни.
От години КНСБ настоява сумираното работно време да бъде прилагано само в предприятия с непрекъсваем режим на работа. Основният проблем е, че се правят фиктивни графици и смени, които и се предлагат на инспекцията по труда. Но работещите в тази форма на отчитане на работното време често биват подведени и объркани. През 2020 г. КНСБ направи подписка по инициатива на индустриалните федерации. Събрани са над 100 хил. подписа, които са връчени на министъра по труда и социалната политика.
Експлоатация има и при нарушенията, свързани с работното време и почивките. “Хората масово не успяват да използват своите почивки. Остават на работа след работно време, нямат възможност и за технологични почивки. Това води до пренатоварване и стрес на работното място”, е посочил Тодор Капитанов. Той е обърнал специално внимание на обедната почивка. Тя не се включва в работното време, нито се заплаща, нито влиза в трудов и осигурителен стаж.
“Ако някой работодател принуждава работещия да полага труд по време на почивките, които му се полагат по закон, трябва да знае, че това също е форма на експлоатация”, заяви Капитанов.
Той е поставил акцент на сигнала, подаден от близо 200 души, които посочват, че работят от разстояние и получават задачи по имейл и по телефон след изтичане на работното им време. КНСБ предлага въвеждането на “правото на изключване”. Това означа, че след приключване на работното време работодателят не трябва да дава задачи и да се обажда на своите подчинени. Същото важи и от колега към колега, както и от клиенти към работещи. Работникът не трябва да носи отговорност да отговаря на обажданията на своя работодател. Тъй като това не може да се прилага във всяка сфера, КНСБ настоява да има вариант това право да се договаря и чрез КТД и форматите, в които то да бъде регулирано.
Тодор Капитанов акцентира върху случаите на принуждаване от страна на работодателя служителят да работи 4 часа на работното място, а другите 4 да ги отчита като отпуск. “Това е нова констатация и за нас. Оказва се, че е нова форма за лъжене на работещите, че използват отпуските си. Когато работещият поиска да използва отпуска си, ръководителят му заявява, че тя вече е използвана. Хората остават на работа през целия ден, но работодателят ги е водил в отпуски”, обясни той. Такъв сигнал са подали 101 души.
Сред най-честите нарушения при прекратяване на трудови правоотношения са забавянето на връщането на трудовата книжка и други ключови документи (367). 160 сигнала са получени относно това, че работодателят не внася осигурителни вноски в определените от закона размери и срокове. “Въпреки, че има криминализиране под натиска на КНСБ на подобни деяния, нарушенията продължават”, отбелязват от КНСБ.
По отношение на нарушенията при колективно трудово договаряне най-много сигнали са подадени за отказ от страна на работодателя за договаряне в КТД на клаузи за по-високи работни заплати и/или допълнителни възнаграждения (370). Очакваме тази практика трябва скоро да бъде прекратена. КНСБ настоява за бързо транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне. Това трябва да се случи до края на 2023 г. Вследствие на това процесът на колективно трудово договаряне ще бъде по-улеснен и по-разширен.
Констатирани са и значителен брой нарушения на синдикалните права. Най-много сигнали са подадени за намеса в синдикалната дейност – 415. За натиск от страна на работодателя върху членуващи в синдикални организации са сигнализирали 306 души.
Капитанов коментира и данните относно нарушаването на правото на ЗБУТ. 311 души са заявили, че търпят обиди по време на работа. Той даде реален пример за обиди и насилие на работното място, в който работодателят отправя писмена заплаха, към своите служители. Капитанов подчерта също, че в КТ все още няма дефиниция на термините “тормоз” и “насилие”.
