0

С редно над 335 лева сме загубили по партидите си за втора пенсия заради войната в Украйна, която причини спад на финансовите пазари, където пенсионните фондове инвестират парите ни.

Това сочат изчисления на „Телеграф“ на база статистиката на Комисията за финансов надзор.

АКО НЕ НИ СТИГА ЗА ПЕНСИЯ: Броим 184 лева за месец трудов стаж! (ОБЗОР)

Заради потъването на борсовите индекси доходността от инвестиране на спестяванията ни за старини в универсалните пенсионни фондове също спадна до отрицателни величини. Сега обаче тази негативна тенденция вече е преодоляна от пенсионните фондове и  парите за втора пенсия отново набъбват.

Фактори

Всяко осигурено лице има различна сума в партидата си, която зависи основно от срока на осигуряването, от осигурителния доход и постигнатата доходност. Статистиката на КФН по тримесечия дава само средните величини по пол и възраст, като в нея са включени и партиди, по които реално няма движение от години поради някаква причина.

ЮРУШ: Двойно повече мераклии за ранна пенсия

От данните се вижда, че към края на март 2022 г. негативният ефект от започналата около месец преди това война върху спестяванията ни за втора пенсия вече започва да се чувства.

2021 г. е приключила със средно по 4308,99 лева в партидите на осигурените около 4 милиона лица. Три месеца по-късно - в края на март 2022-ра, тази сума се е стопила с около сто лева до 4212,24 лева средно.

Дъно

Негативната ситуация на финансовите пазари продължава да се отразява на спестяванията ни за старини още няколко месеца. Към края на септември 2022 г. статистиката отчита средно в партидите още по-ниска сума - 3973,45 лева.

След това обаче загубите започват да се компенсират и парите отново да набъбват, като 2022 г. завършва със среден размер на партидата от 4177,75 лева. Тенденцията продължава да е възходяща, като към последната дата, за която има данни - 30 септември 2023 г., сумата вече е стигнала 4612,87 лева.

Експерти обаче винаги припомнят, че моментната картина на партидите за втора пенсия не е меродавна, защото това е дългосрочен процес и трябва да се гледа доходността на всеки човек за целия период на осигуряването.

СТАРОСТ-НЕРАДОСТ: Ето в кой град взимат най ниски пенсии

Отделно законът гарантира, че в момента на пенсионирането са му гарантирани минимум сумата на брутните вноски, които е направил през годините.

Брой

В деветте универсални пенсионни фонда кътат пари за втора пенсия близо 4 милиона души, родени от 1960 г. нататък. През септември 2021 г. първите около 20 000 жени започнаха да получават пари от спестяванията си, които са кътали за старини в частните фондове.

Малко над 2000 обаче са пенсионерите, чиито средства в партидите са им стигнали, за да им осигурят пожизнена втора пенсия.

Затова повечето хора вземат разсрочени плащания. Към края на септември м.г. картината показва, че има 2174 лица с пожизнена пенсия и 16 275 души, които вземат пари разсрочено. Има обаче и лица с толкова малки партиди, че цялата спестена сума в тях им е била изплатена накуп.

По закон този вид плащане се полага на хора с натрупвания по партидата, по-малки от трикратния минимален месечен размер на държавната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВАЖНО! Скок на възрастта и трудовия стаж за пенсия

Пожизнена пенсия пък получават лицата, които отговарят на условието да имат сума, достатъчна да позволи получаването на месечна пенсия в размер поне на 15% от минималната пенсия за стаж и възраст. По средата са хората, които вземат спестяванията си разсрочено.

Размер

Лицата, които получават пожизнена пенсия, получават средно по 227,13 лева месечно, сочат данните към края на септември 2023 г. На годишна база сумата се увеличава с 16,62 лева. Лицата, чиито пари се изплащат разсрочено, пък взимат средно по 407,02 лева на месец, което е с 65,48 лева повече спрямо година назад.

За 2 г. назад: Само три фонда с положителна доходност

Доходността на универсалните пенсионни фондове за последните 2 г. на годишна база засега е отрицателна, сочат последните данни на Комисията за финансов надзор.
Тя варира в границите от минус 3,49% до плюс 2,33%.

Само три от деветте пенсионни фонда са с положителна доходност - от плюс 0,02% до плюс 2,33%. Средно претеглената доходност, която отчита и относителния дял на отделните фондове, пък е минус 1,62%.