П рез 1916 година той и царица Елеонора са първите монархически особи, които стават актьори - играят себе си в кинопродукция. Това е третият български игрален филм, озаглавен „Богдан Стимов“. Той излиза на екран през следващата 1917 година, три години след първия български филм „Българан е галант“. Във филма участват и двете им дъщери и сестри на бъдещия цар Борис III - княгините Евдокия и Надежда.
Преди години в Националния политехнически музей в София се открива дървена кутия, подарена през 1916 г. на цар Фердинанд от берлинското прожекционно дружество Union. В кутията се открива филмът „Богдан Стимов“. Филмът е копродукция на Германия, Австро-Унгария и България. Режисьор на лентата „Богдан Стимов“ е германецът Георг Якоби, а сценарият е на австриеца Алфред Дойч. Освен българските царски особи главни роли във филма изпълняват актьорите от Бургтеатър Георг Раймерс в ролята на Богдан Стимов Лоте Меделски, която играе съпругата му Ана. Родената през 1880 г. във Виена Лоте пристига в България с реномето на една от най-известните австрийски актриси. Тя успешно играе както в класически, така и в съвременни пиеси. На 19-годишна възраст получава висока награда в Германия. Почетен член е на Бургтеатър. За заслугите си в областта на културата е наградена с Рицарски кръст първа степен на Австро-Унгарската империя. Във филма „Богдан Стимов“ тя играе запомняща се роля. Мариета Йохани Пикавер (1894-1934), една от най-красивите австрийки, също пристига в София за участие в „Богдан Стимов“. Неин съпруг е Алфред Пикавер, прочут тенор във Виенската опера. Четвъртата семейна двойка във филма е тази на цар Фердинанд и царица Елеонора.
Кое кара Фердинанд да застане пред камерата в разгара на Първата световна война? Преди всичко стремежът му да повиши славата на България пред света и да направи всичко възможно за обединението на България. След абдикацията му през 1918 г. филмът продължава да се появява на екрана, но вече само в кинопрегледи. Всички спечелени пари от филма царица Елеонора Българска дарява на Клементинската болница; днес V Градска. Създаването на филма е по идея и настояване на царица Елеонора. Поръчан е от българското правителство, но е платен преди всичко с лични средства на царицата. Тя е била впечатлена от съдбата на един обикновен българин от село Богдан Стимов, родом от Македония, който е набеден несправедливо в убийство.
За да се спаси от смъртното наказание, младият Богдан напуска нелегално България и заминава за Америка. Там започва тежка физическа работа и достига до директор на машиностроително предприятие. В навечерието на двете Балкански и Първата световна война над 12 000 млади български мъже, емигрирали в края на 19-и и началото на 20-и век в Америка, се отзовават на царския повик и се завръщат в родината си, за да се включат във войните за обединението на българските земи. Богдан Стимов е един от тях и е приет на аудиенция с Фердинанд. Запознал се предварително с житейската му история и убеден в неговата невинност царят му прощава напускането на родината. Стимов става командир в българската войска, сражава се геройски и бива награден с орден за храброст в сръбско-българските сражения по време на Първата световна война. Във филма цар Фердинанд лично му окачва на гърдите ордена за храброст. Епизодите на заминаването Богдан Стимов за Америка са предадени изключително драматично, изпълнени са с носталгия. На екрана в натура са пресъздадени мъже, жени и деца от народа, работници от Ню Йорк, показана е нашенска сватба и красивите родни планини. Вниманието на камерата е насочено преди всичко към българската царска двойка, която демонстрира професионална актьорска дарба.
Филмът „Богдан Стимов“ се оказва съдбовен в живота на режисьора Георг Якоби. Роден на 23 юли 1883 г. в Майнц в семейство на театрален режисьор на него му е препоръчана от австрийския дипломат граф Леополд фон Бертолд актрисата Едит Мелер. В резултат на творческото им сътрудничество в България пламва любовен роман между нея и режисьора Георг Якоби. Всичко е като в приказките и любовта е белязана с брак. Двамата са семейство до 1930 г., когато се развеждат, с което животът на Едит в киното приключва. Преди разлъката красивата Мелер прави бляскава кариера и играе в около 30 филма. Тя умира през 1953 г. в Берлин. До 1945 г. Георг Якоби е един от най-известните германски кинорежисьори. След края на Втората световна война обаче му е забранено да снима. Разрешават му през 1947 г., а две години по-късно той създава последния си филм. Вторият брак на Якоби е с ослепително красивата Марика Рьок, една от любимите актриси на Адолф Хитлер. Якоби умира на 21 февруари 1964 г. в Мюнхен.
Съзвездие от известни актьори и красиви актриси пребивават в София по време на снимките. Пресата широко отразява както заснемането на филма, така и личния и професионален живот на актьорите. Мариета Йохани Пикавер е родена през 1894 г. По време на снимките в София е само на 22 години, изключително красива и елегантна дама е. В този период тя е съпруга на световноизвестния тенор във Виенската опера Алфред Пикавер. Всяка вечер български обожател оставя пред нейната врата в хотела кошница с красиви рози. След завършването на снимките фрау Мариета си тръгва с красив спомен и топло чувство от България - страната на красивите рози, както тя ще я запомни до края на живота си. След развода си с Алфред Пикавер Мариета се омъжва за Габриел Паскал - филмов режисьор и продуцент. Той е известен като първия филмов продуцент поставил пиесите на Бърнард Шоу в киното. "Пигмалион" е най-известният му филм, номиниран за „Оскар“. Мариета Йохани умира твърде млада през 1934г. Други актьори оставили следа в третия български игрален ням филм са Карл Гьоц - Селският идиот, Алфред Валтерс, Ойген Франк, Ханс Лакнер, Фриц Вреде, Джозеф Ребенгер, Виктор Франц, Ойген Янсен. В наши дни все още не е открито копие от филма „Богдан Стимов“.
Румен Жерев
