Д ипломат и ловец съхранява най-стария ловен трофей в света в дома си край София.
Вече близо 30 г. Михаил Михайлов, който има и редица издадени книги, заради една от които е наречен от премиера на Намибия Нахас Ангула „Писателят на Африка“, пази като очите си рогата на тур на 6-7 хиляди години, намерени в един от гробовете на Варненския некропол, сред най-старото обработено злато на Земята.
Рогата на предтеча на домашното говедо са му поверени лично още през 1993 г. от известния археолог Иван Иванов, който години наред смайва света с откритията си, изровени от некропола край Варненското езеро. Ученият се тревожел, че трофеят ще изгние в подземното хранилище на музея в морската ни столица, след като комисия отказва той да бъде изложен в експозицията наред с намереното в гробовете злато. И решил да го даде за съхранение на своя близък приятел Мишо.
Оттогава рогата на древното животно, което е било около един път и половина по-голямо от съвременния африкански бивол, се пази от Михайлов в неговия дом. Само преди няколко дни дипломатът, дългогодишен български консул в Намибия, закрепил 120-сантиметровите рога върху специално пано от фурнир, изработено във формата на картата на България, и ги поставил на видно място в къщата си. Остава му само да сложи табела с надпис. Сега очаква да бъде ремонтирана изложбената зала на Съюза на ловците и риболовците в България, за да бъде изложен там древният трофей заедно с макет на тур, който да покаже нагледно огромните размери, които е имало това животно – височина над 1,8 м и тегло от близо един тон.
Рога на предтечата на домашното говедо са намирани на няколко места в Европа, но те не са били ловен трофей. Тези, открити във Варненския некропол, обаче със сигурност са трофейни, защото са намерени в гроб на ловец. За това подсказват някои от артефактите, положени в гроба – лък и копие.
Михаил Михайлов е убеден, че там е погребан не просто ловец, а и вожд. Той имал дълги разговори с Иван Иванов за това какви са били хората, погребвали близките си във Варненския некропол и изковали най-старото злато в света. „Това са били ловци събирачи. Те са ловували, но наред това са и събирали от природата всичко, което е могло да се консумира. Започнали да развиват земеделие и да опитомяват животни. Това е бил златен век, но не заради златото, а заради златните отношения между хората, когато още е нямало класово общество и пари“, разказва Михайлов.
Турът е заемал централно място в тяхната култура. Древните са го боготворели. За това свидетелства не само откритият трофей, но и пластините, изковани от злато, в стилизирана форма на това животно и неговите рога.
Преди да бъде опитомен от хората и да изчезне от дивата природа, турът е бил агресивно, опасно и изключително силно животно. Било е невъзможно човек да застане до него, без да пострада. И е било изключително голямо геройство да повалиш такъв опасен гигант.
„Най-вероятно древните са ловували в група, невъзможно е сам да се изправиш срещу такова животно. Ловците са използвали брачния му период през есента, когато мъжките се чифтосват с женските и стават непредпазливи и изморени от битки с конкурентите си. Най-вероятно тогава да се опитвали да ги нападат и убиват“, смята Михаил Михайлов.
Михаил Михайлов е ловец от 40 години и къта рогата на древния тур сред куп ловни трофеи от Африка. В колекцията му няма само животни, които не е голямо геройство, по думите му, да убиеш или пък ловуването им излиза твърде скъпо. За разлика от България за лова в Африка задължително се плаща. Отстрелването на бивол например струва 22 000 евро, а на носорог 80 000 евро.
Дълги години Михайлов живее в Намибия, където е почетен консул на родината си до март тази година. След като е освободен от поста заради окончателното си завръщане в България, получава „Златна лаврова клонка“, връчена му лично от бившия външен министър Екатерина Захариева заради приноса му за развитие на отношенията между двете държави.
Две седмици дебне леопард от клон на дърво
Като запален ловец Михайлов има интересни преживявания от ловните полета в Африка, някои от които направо инфарктни. Най-трудният и опасен бил ловът на леопард. „Леопардът се храни нощно време. Ловуването му изисква голямо търпение. Слага се бут от друго животно да виси на едно дърво. Качваш се на съседно дърво, така че вятърът да духа към теб, за да не те усети леопардът. И започваш да чакаш. Висиш цяла нощ на един клон. Когато леопардът дойде, имаш буквално един миг, за да го уцелиш. Когато хищникът се появи, много ловци получават някакъв стрес и успяват само да го ранят. А раненият леопард е изключително опасен“, разказва Михайлов. Той чакал своя леопард цели две седмици – висял на клона всяка нощ, докато накрая го споходи слуката. Но най-инфарктният момент бил, когато, катерейки се на дървото, пред лицето му се изправя черна мамба – най-отровната змия в Африка. Нямал друг избор, освен да се пусне от клона. „Паднах от 3-4 метра, ударих се много лошо, секна ми дъхът. Счупих ребра, но имах късмет, че оцелях“, спомня си дипломатът.
Михайлов има и лъв в колекцията си, но не се гордее особено много с него. „Моят лъв не е голямо достижение, защото беше прескочил оградата от един парк в Намибия. Понеже е живял в парк, той няма чувство за самосъхранение при среща с хора и въобще не бяга от тях“, разказва дипломатът.
София Симеонова
