П омощ, съседът ме снима! Такива жалби отправят десетки хора в страната. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и административните съдилища преглеждат сигналите. Ако са основателни, собственикът на камерата се принуждава да промени ъгъла на снимане, така че да не притеснява комшиите. Когато това не може да стане, го принуждават да махне шпионската техника.
Още по-сложно стоят нещата, ако камерата е монтирана над вратата на апартамента в блока. Когато няма съгласие на собствениците в етажната собственост, по регламент камерата не трябва да хваща нищо друго, освен изтривалката. На нея не трябва да се вижда кой влиза в съседния апартамент, дали се клатушка или е хванал през кръста комшийката от третия етаж. Ако пък камерата е в къща и вижда и какво се случва в съседния двор, дори да не прави записи или да не е така прецизна, че да се вижда дали комшията се е избръснал и дали съседката има нещо под пеньоара, органът, пред който се жали видеонаблюдението, може да излезе с категорично решение – техниката трябва да се насочи така, че да не шпионира. Иначе от записите може да се сетите кой кой е в съседния двор. Практиката обаче е противоречива. В много от случаите съдът или контролният орган, към който е отнесена жалбата, се доверява на казаното от собственика на камерата. Ако той твърди, че камерата свети, но не работи, че е декоративна или че има грешка в софтуера, проверяващите може да излязат с решение, че жалбата не е основателна. Това ще се промени, ако в даден момент се появи запис, който уличава съседа в нещо. Но дори да снимате как комшията се пресяга от балкона и придърпва от суджуците на простора ви или е подхвърлил отрова на кучето ви, защото го дразни с лая си, това не винаги се възприема като доказателство в съда.
Запис
Проверка на „Телеграф“ установи, че жалбите срещу камери са сред най-многобройните в КЗЛД с твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни на физически лица. Видеонаблюдението представлява дейност по обработване на лични данни, когато се извършва чрез запис от технически средства, който се съхранява, уточняват от КЗЛД. Съдържащата се в записите от средствата за наблюдение информация за физическото лице – образ, попада в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде идентифицирано. Жалбите в комисията най-често се групират според една от следните хипотези: видеонаблюдение, осъществявано в сгради в режим на етажна собственост, видеонаблюдение на имот в режим на съсобственост, видеонаблюдение между съседи и видеонаблюдение на работното място. Обичайно, когато видеонаблюдението се използва с охранителна цел в защита на легитимен интерес (свой или на трета страна), администраторите на лични данни трябва да разположат видеокамерите по такъв начин, че да заснемат единствено охранявания обект, твърдят експертите. Администраторите нямат право да заснемат обществени места като улици, тротоари, площади, паркинги и други подобни. Друг е случаят, когато видеонаблюдението се извършва в обществен интерес за охрана на обществения ред и сигурност от публичен орган. Тогава камерите обхващат именно публични обекти – улици, площади, паркове и др. Съществува и видеонаблюдение, което е законово регламентирано – напр. видеозаснемането по Закона за движението по пътищата. По-различно стоят обаче нещата, когато монтирате камера пред входната си врата в блока.
Задължително
Решението за инсталиране на видеосистема за наблюдение в жилищна сграда в режим на етажна собственост следва да бъде взето с мнозинство. Върховният касационен съд приема, че след влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички, включително за тези, които са гласували против, както и за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно решението за извършване на видеонаблюдение е задължително и за собствениците, подали уведомление, че не желаят да бъдат заснемани.
Физическо лице обаче може да претендира, че извършва дейността по видеонаблюдение за лични цели единствено, ако камерите са монтирани в границите на неговия имот и не заснемат общи части от сградата.
Монтаж
„При монтажа на камери за видеонаблюдение от години се съобразяваме с това, че периметърът трябва да е ограничен в зоната на собственост на клиента“, коментира пред „Телеграф“ и експертът в монтажа и поддръжката на камери и сигнално охранителни системи Пламен Петров. Той разкрива, че негови колеги са разказвали за случаи, когато съседи са им изисквали да променят ъгъла и да отсичат периметър, който е по-навътре в охранявания имот само и само да не се снима в чуждата собственост.
„Не мога да кажа, че често се случват подобни проблеми, но се случват. В крайна сметка видеонаблюдението може да навлезе по твърде личен начин в чуждо пространство“, каза още Петров. „Технически не е проблем монтажът и настройките да се направят така, че да няма проблеми и да не се провокират конфликти“, добави експертът.
Права
„Наскоро имахме подобен случай. Всеки може да си постави камери, но извън своята собственост не може да снима никого без разрешение. Това е конституционно разпоредено човешко право. Без наше изрично съгласие никой няма право да ни снима“, коментира и адвокат Кирил Станчев и уточни, че това право не се изменя от различните частни ситуации на междусъседски спорове или вътрешносемейни взаимоотношения.
* По материала работиха: Кристи Петрова и Людмил Христов
Не може да се слагат на стълбовете на енергото
Таня Киркова
Много от хората смятат, че стълбовете на уличното осветление и енергото са общодостъпни и никой няма нищо да им каже, ако закачат на тях камери, с които да наблюдават улицата и входа си. Това обаче не е така, обясниха от „Електроразпределителното дружество“ за територията на Североизточна България пред “Телеграф“.
Поставянето на устройства и реклами върху електрически стълбове, собственост на ЕРП Север, е възможно само след внасяне на заявление за разрешение и съгласувателни документи в енергото. При установяване на неправомерно поставено оборудване по съоръженията се сигнализират отговорните за обществения ред институции и органи от общината и МВР. По-масово табели, надписи, украси се поставят по стълбовете за улично осветление и на тролейбусния транспорт, обясниха от ЕРП Север. В тези случаи сигнал може да се подаде до общината или РДНСК.
Поне веднъж на 3 месеца според Закона за устройство на територията се прави проверка на преместваеми обекти, поставени върху обекти публична общинска собственост и частна общинска собственост, гласи съответната наредба. Прави се проверка веднъж годишно по график, утвърден от кмета на съответния район и при хващане на нарушение се прави констативен акт, гласи съответната наредба на Столична община.
Никой не съди Столична община за видеонаблюдение
Владимир Христовски
Няма информация за хора, осъдили Столична община за поставени камери за видеонаблюдение. Това отговориха оттам на въпрос на „Телеграф“.
„Към настоящия момент не ни е известно да има постъпили жалби от граждани, които не желаят да бъдат снимани по улици и на обществени места. Законният интерес на Столична община като администратор на лични данни при тяхното обработване произтича от необходимостта да бъде осигурена превенция и разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред, регулиране на пътния трафик и безопасността на движението по пътищата, охрана на публичната държавна и общинска собственост. На всички публични площи общинска собственост, в това число пешеходни зони, подлези, уязвими точки от инфраструктурата на Столична община, градски градини, паркове и др. с изградено видеонаблюдение са поставени табели, уведомяващи гражданите за наличие на видеонаблюдение“, обясниха от Столична община.
През 2023 г. в дирекция „Сигурност“ - Столична община, са постъпили общо 6 сигнала за изградено нерегламентирано видеонаблюдение в сгради с етажна собственост, върху фасади на сгради, огради, стълбове и др.
Съгласно становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) всяко физическо лице, което счита, че неговите права при обработване на лични данни са нарушени, има правната възможност да подаде жалба в КЗЛД или пред съответния административен съд. Не се разглеждат анонимни сигнали. Писмените искания се подават в деловодството на комисията с писмо, по факса или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
