Д еца започват да четат чак в трети клас, а други се затрудняват с елементарното смятане до 10 заради пропуски в предучилищните групи на детските градини в страната.
За това сигнализираха пред „Телеграф“ начални учители от няколко града, включително и от София. Техните думи се потвърждават и от Международното изследване PIRLS, което се фокусира основно върху уменията за четене, но отчита и училищната готовност.
„Държа да подчертая, че този проблем в българското образование тръгва от семейната среда и влошената училищна готовност не е проблем само на качествата и мотивацията на предучилищните и началните педагози. Има фрапиращи случаи, които са индикатор за много сериозни пропуски и в управлението на процесите в образованието. От моята практика мога да спомена случай, при който първокласник не можеше да сметне едно плюс две. Дори след като прибегнах до предмети, които поставих пред него, отговорът, който ми даде, беше 6“, коментира пред „Телеграф“ Румен Братанов, който има повече от 25 години стаж като начален учител в няколко столични училища, а в момента работи в частна занималня.
Специалисти
Проблемът опира и до липсата на достатъчно специалисти, особено в по-малките населени места, които своевременно да установяват наличието на специални образователни потребности (СОП). „Става въпрос са психолози и логопеди, които не просто да коригират произнасянето на определени звуци и говорни дефекти при децата, а да ги учат как да се изразяват. Определено има проблем и с квалификацията на някои по-млади колеги педагози, които се подготвят по доста остаряла методика. Подобрените финансови условия за учителите не решават проблема, че мнозинството от учениците имат проблем с концентрацията и мотивацията за учене. Те твърде бързо губят интерес към преподаването, а това е в резултат както на неадекватни учебници, така и на неадекватен подход от страна на преподавателите“, казва още Братанов.
Увеличаване
„Децата със СОП се увеличават с всеки випуск и това е световна тенденция. Много родители отказват да признаят това и отричат проблема. Не говорим само за хиперактивни малчугани, които са по-палави и за които е препоръчително да се занимават по-активно със спорт. Разбира се, че във всеки клас има ядро от деца, които бързо усвояват материала и показват способности, но двойно повече са тези, с които трудно се прави дори минимален напредък. Трудно е. Наистина имам ученици, които се научават да четат едва в трети клас“, свидетелства и Рени Боянова от Кюстендил.
Изследване
Данните в международното изследване PIRLS също показват, че страната ни изостава в сравнение с другите при подготовката на децата за училище. 42% от българчетата (при средно за страните 34%) не са имали добра училищна готовност при постъпването си в първи клас. В същото време 25% (при средно 31%) са имали „много добра“. Ясно се вижда, че училищната готовност е сериозна предпоставка за по-високи постижения на учениците по четене. Постиженията спадат със 17 точки от много добра към сравнително добра училищна готовност и с още 48 точки от сравнително добра към не добра училищна готовност.
Като цяло изследването PIRLS основно измерва способностите на децата да разбират съдържанието на различни текстове, като използват набор от познавателни процеси. Въпреки понижението спрямо 2016-а резултатите на България за нивото на обучение в началната степен на образование през 2021, традиционно са много добри. Страната ни се нарежда на девето място сред 57-те включени страни и е много над средното ниво (500 т.). Преди нас са Сингапур, Хонконг, Руската федерация, Англия, Финландия, Полша, Тайван и Швеция. Равен на нашия е резултатът на Австралия и Чехия.
Текстовите задачи мъчат четвъртокласниците
Учители признават пред „Телеграф“ за трудности при работата с учебниците и сериозни пропуски на четвъртокласниците с текстовите задачи, числовите изрази, сметните операции, уроците по „Човек и общество“ и „Човек и природа“. „Тестовете на Националното външно оценяване след 4 клас не са обективен критерий за оценка. Ако трябва да сме честни, те са изключително лесни дори за ученици с по-малки възможности, за които при ежедневната работа текстовите задачи за истинско мъчение“, твърди Ваня Ценова, начален учител от Варна.
„Никак не е трудно обаче да се решат тестовете, които се правят на децата, преди да им връчат свидетелствата в детските градини. Там педагозите насочват всички към верните отговори, ако сами не могат да ги посочат. Това си е масова практика“, разказва Румен Братанов и споделя, че след вдигането на учителските заплати много хора, които имат завършена педагогика, но са работили друго с десетилетия, са се преквалифицирали. „Определено не са подготвени и им е трудно. Това е важен проблем, но основният е отговорността на всеки родител към образованието на децата им. Не могат да скачат при всяка двойка и да ги защитават. Така със сигурност не им помагат“, категоричен е учителят.
Малките повече рисуват, отколкото пишат
Дори на четвъртокласници се дават домашни да направят илюстрация по урока. Това наистина не е сериозно и не отговоря на образователните изисквания и нивото, което трябва да се търси в тази възраст.
„Това е за първи клас, дори за детската градина. Да се види дали детето е разбрало текста. Сега според учебната програма в първи клас вече се събира и изважда до 20, а преди беше до 10. Усложняват се нещата, а по някои дисциплини няма достатъчно време, за да се прави преговор на уроците. Доста деца признават, че ги е срам да признаят, че не са разбрали нещо, а това е много важно. Учителите трябва добре да преценяват с кого е най-необходимо да работят в часовете за допълнителни консултации. Не бива да се обръща внимание основно на отличниците, за да постигат по-добри резултати на олимпиадите и между училищните състезания“, каза още Рени Боянова.
Людмил Христов
