Н ародното събрание (НС) има два варианта за действие по искането на „Възраждане“ за провеждане на референдум за еврото. Това коментираха пред „Телеграф“ конституционалисти.
Първият според доц. Наталия Киселова е да приеме въпроса, без да се намесва в редакцията, а вторият е да го отхвърли. „Ако въпросът остане в сегашния вариант, тогава „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) ще сезират Конституционния съд. Ако обаче се редактира или не се допусне, „Възраждане“ или „Има такъв народ“ (ИТН) ще оспорят решението“, заяви Киселова.
Проф. Пламен Киров обясни от своя страна, че се допуска редакция без промяна на смисъла на въпроса. „Формулирането на въпроса е ясно и няма какво да се редактира. Това се прави, когато избирателят може да се заблуди. Недопустимо е обаче да се променя годината, както предлагат някои, и вместо 2043-та се запише друга“, коментира проф. Киров. Според него единствената промяна в случая може да е, ако в скоби годината се изпише словом. „Но не мисля, че има нужда от това, защото все пак хората са грамотни.
Каквото и да редактират, ще се промени смисълът и законът не го позволява“, каза още той. Конституционалистът обясни, че НС не може да върне решението, защото при над 400 000 подписа е длъжно да се произнесе и президентът в срок от 1 месец да определи дата за вот. Ако подписите са по-малко, тогава парламентът може да откаже да се провежда референдум. „Ако парламентът гласува да се проведе референдум, може да се иска съдът да се произнесе дали въпросът е конституционно съобразен. В този случай има едномесечен срок за това.
Ако обаче НС реши да не се провежда референдум, това може да се атакува от вносителите, защото има събрани достатъчно подписи“, каза Киров. Той допълни обаче, че тогава няма срок за произнасяне и са нужни 48 подписа на депутати, тъй като 1/5 от тях могат да сезират КС.
Яна Йорданова
