В секи е чувал за исторически, археологични и природонаучни музеи. В България обаче има и далеч по-нестандартни експозиции. Страната ни е увековечила в тях киселото мляко и розата. С присъщата ни меланхолична нотка към миналото, у нас има редица пространства, които го пазят.
Пример за това е Музеят на социалистическото изкуство. Той отваря врати преди повече от десетилетие, но събира в себе си творби от периода 1944 – 1989 г. Колекцията събира на едно място статуи и бюстове на известни комунисти като Георги Димитров, Димитър Благоев, Васил Коларов, Владимир Ленин и др. Там се съхранява и оригиналната червена петолъчка – символ на социализма и комунизма, която в миналото се извисявала над Партийния дом в центъра на София. В Музея се намира и паметник на Тодор Живков. Тато обаче си има собствен музей, който се намира в Правец. Там се съхраняват част от подаръците, които държавният глава е получавал. Родната къща на бившия лидер е превърната в етнографски музей.
Ако страната ни се гордее с нещо, то това е българското кисело мляко. Не случайно тук се намира единственият подобен музей в света. Той се помещава в селска къща от 19-ти век в село Студен извор, близо до границата ни със Сърбия. Мястото далеч не е случайно. Именно там е роден д-р Стамен Григоров, открил бактерията Lactobacillus bulgaricus, която има ключова роля в процеса на производството. Освен киселото мляко, родината ни се гордее и с розите, които са символ на България. Музеят на розите също се намира на неслучайно място – в долината на ароматните цветя Казанлък. Там можете да разгледате внушителните 15 000 експоната, свързани с отглеждането на рози и производството на масло от тях. Един от най-впечатляващите предмети от експозицията е съд за розово масло, който последно е бил използван през 1947 г.
България има вековни традиции и във винарството, затова не е изненада, че имаме и музей, посветен на него. Той се намира в пещера в живописния парк Кайлъка. В него могат да бъдат разгледани както предмети, свързани с производството на напитката, така и 6000 разновидности на виното от цялата страна, които могат да бъдат и дегустирани. Освен музеят, в Плевен се намира и Институтът по лозарство и винарство. И докато този град се превръща в истински винарски център, то Габрово отдавна е център на хумора и сатирата. А за това е изграден и цял музей със забавни карикатури, склуптури и инсталации.
По пътя на киселото, ароматното, пивкото и забавното, стигаме и до соленото, защото без него не може. Необикновеният музей на солта е най-голямата гордост на Поморие след прочутата луга и лечебната поморийска кал. Друг подобен музей няма не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Уникалното в него е, че показва на живо как се добива солта от най-древни времена до днес. Демонстрациите се извършват винаги, когато пристигнат туристи. Има дни, в които производството не спира, защото пред музея любопитни летовници чакат на опашка от сутрин до вечер. В поморийския музей на солта работи потомственият солар Николай. Неговата задача е да добива сол пред посетителите по автентична технология, която е била използвана от местните преди векове.
Докато сте на морето можете да отскочите до авиомузея на летището в Бургас и да разгледате някои от най-прочутите самолети, които вече са извън строя. Сред запазените експонати са Антонов Ан-2, Антонов Ан-12, Антонов Ан-24 кабина, Антонов Ан-24, Антонов Ан-14, Туполев Ту-154, Миг-21, МиГ-17, Л-29, Ми-2, Ка-26. В експозицията може да се види и интерактивна изложба, която включва богата колекция от макети на самолети, авторски обекти и костюми, интерактивни инсталации и архиви от историята на авиацията.
Любопитни неща можем да видим обаче не само край Черно море, а и край Дунав. Гостите на Русе остават впечатлени от Музея на градския бит, известен още като Къщата на Калиопа. Легендата разказва, че валията на Туна вилает Мидхат паша подарил този красив дом на брега на Дунав на близката до сърцето си хубавица Калиопа. В музея може да се види как е изглеждала една богата русенска къща в епохата на модерността – след Освобождението до началото на ХХ век. Стените и таваните са изрисувани от художникa Карл де Шауесберг през 1886 г., поканен специално за целта от Букурещ. За децата обаче най-интересният експонат от всички други, изложени в русенските музеи, е мамутът в естествени размери. Косматото страшилище с огромни бивници се намира в една от залите на Екомузея с аквариум. Всъщност то е направено от стиропор и боядисани в тъмнокафяво кълчища, но за децата това няма никакво значение и те с удоволствие се снимат до праисторическото животно, което много прилича на Мани от любимото им филмче „Ледена епоха“. Малчуганите се радват и на аквариума в подземния етаж и дълго разглеждат рибите, които въдичарите хващат в река Дунав и протоците й – шаран, сом, бял амур и други сладководни обитатели. В Тутракан пък си има цял Музей на дунавския риболов. В него може да научите за праисторическите лодки и живота на рибарите.
Балканът обаче също пази своите тайни. Във Враца към историческия, е изграден и своеобразен музей на файтона. В него може да се видят волски коли, шейни, файтони и други отдавна забравени превозни средства, които в миналото са се търкаляли по улиците на страната. Асоциацията с каруци пък неусетно ни отвежда до Гурково, където се намира Музея на магарето. И докато сме на тема животни, няма как да не споменем Музеят на щрауса, който се намира в Брестница. В него могат да бъдат разгледани различни видове яйца от щраус, пера, снимки и дори скелет на голямата птица.
Сред модерните музеи пък са този на восъчните фигури, намиращ се във Варна, както и този на илюзиите в София. В първият можете да се снимате с български и световни звезди, като Георги Калоянчев и Робърт де Ниро или пък Христо Стоичков и Роналдо. Вторият пък буквално ще ви замае главите и ще преобърне света ви наопаки. Всъщност восъкът и илюзиите присъстват и в други експозиции. Във Велико Търново се намира единственият в България и на Балканите Мултимедиен посетителски център, в който са подредени скулптурни и реалистични фигури на царете Калоян и Иван Асен II, патриарх Йоаким I Търновски, Балдуин Фландърски и други велики личности, свързани с историята на Второто българско царство. Отново в Търново има и Музей на илюзиите, подобен на столичния.
Епископската базилика се крие в Сандански
Археологически музей-Сандански привлича посетители най-вече със запазената базилика на епископ Йоан. Съхранена е голяма част от красивите мозайки, сградата е строена през първата половина на 5-и век. Музеят е изграден върху археологическия обект, за да се запази и експонира в пълния блясък ценната археологическа находка. Културната институция има закрита и открита част, като закритата изложбена е разпределена на два етажа. На първия е базиликата. На втория етаж най-впечатляващото е голямата колекция от мраморни паметници, надгробни плочи, посветителни надписи, част от статуя на Афродита в човешки ръст, която е в поза „Срамежливата Венера“. Туристите и жителите на града могат да видят плоча с изображения на гръцките здравеносни божества, която е ценна, защото са изобразени и четирите – Асклепий, Хигия, Телесфор и Панацея. Във фонда има и златотъкана одежда със златна украса от гробница-мавзолей, открита при разкопки в Сандански. В откритото пространство пък се намира Раннохристиянски комплекс – базилика със спомагателни постройки от средата на 4-ти век и част от главната улица на Партикополис (античният град, който се намира под днешен Сандански).
Варна пази най-старото злато в света
Съкровището от Варненския халколитен некропол, открито преди близо 50 години, е признато за най-старото технологично обработено злато в света. Със своята уникалност то привлича хиляди туристи от всички континенти в Археологическия музей на морския град. Съкровището е открито от багерист и проучено от археолога Иван Иванов. То било погребано преди повече от 6000 години и през цялото това време е лежало недокоснато до костите на своите притежатели в близост до пристанищната зона в района на Варненското езеро. Излиза наяве съвсем случайно през октомври 1972 г., когато в този невзрачен къс земя започват изкопни работи. Пръв докосва златото багеристът Райчо Маринов. Открива някакви изровени от багера предмети, като смята, че не са от благороден метал и ги прибира в кутия от обувки. По-късно ги показва на уредника на музея в Дългопол Димитър Златарски.
Месец след това първите находки вече са във Варненския музей, а с разкопките се заема археологът Иван Иванов. Именно той оценява значимостта на находката и организира цялостното проучване на всички над 300 гроба от некропола, разположен на площ от повече от 7 декара, като запазва и откритите предмети, и костите за по-нататъшно изследване. А съкровището от над 6 килограма злато се оказва още по-ценно, след като е датирано.
Екип на Телеграф
