М агистърска програма в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет е отворена за всеки, който иска да изучава науката за Космоса. Програмата е задочна и е в рамките на две години, четири семестъра. „Тя е отворена за всеки, който е завършил бакалавърска степен, от който и да е университет у нас и по целия свят, с оценка минимум „Добър“ 4, независимо от вида на самата специалност“, разказа за „Телеграф“ доц. д-р Владимир Божилов. Той уточни, че програмата дава възможност на всеки, който иска да продължи висшето си образование, като не е нужно да е завършил физика или математика, а само желание да изучи космическите дисциплини.
Обучение
В началото на обучението се започва с математически курсове, които са специално подготвени на разбираем за основите на знанията в областта на астрономията и астрофизиката. „Тази програма е уникална, все още няма подобна в света“, посочва доц. Божилов. До момента в нея са участвали и са я завършили успешно специалисти с различна хуманитарна насоченост, включително и филолози. Кандидатстването е по документи, достатъчно е да се покаже диплома за завършена бакалавърска степен с общ успех над „Добър“ 4. Открива се през август за кандидатите и стартира в края на септември. Кандидатстването е по документи, но след това изпитите са сериозни. Според доц. Божилов всеки, който завърши програмата, повишава конкурентоспособността си, а може и да смени кариерния си път. Студентите имат практика с наличните в България телескопи. Едновременно с това се изучават основите на астрономията, придобиват се необходимите теоретични и практически знания. Програмата подготвя и за учители по астрономия, тъй като освен по астрономия, физика и математика, провеждат се отделни курсове, свързани с методите за комуникация и преподаване по ефективен начин на научното познание. Предлаганият факултативен блок дава възможност на студентите при успешно завършване да придобият професионалната квалификация “Учител по физика и астрономия”.
Студенти
Освен магистърската програма, Физическият факултет на СУ всяка година открива и кандидатстване по държавна поръчка за катедра „Астрофизика, метеорология и геофизика“. За редовно обучение кандидат-студентите полагат изпит по физика. В балообразуването се вземат и оценките по физика и математика от дипломата за средно образование. Оценката по физика и астрономия от държавните зрелостни изпити също може да участва с общия бал с коефициент 3. С по-малкия коефициент 2,5 влизат оценките от изпит по математика и химия, както и оценки от матурата по химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование и по информатика.
Кръжок
Кръжокът по астрономия у нас има 100-годишна история. Обучението по астрономия в България е едно от най-старите и се случва скоро след Освобождението, когато стартират първите кръжоци. В последните 7 години екип под ръководството на доц. д-р Евгени Овчаров е адаптирал лекциите и те се радват на голям интерес. Кръжокът се провежда всеки четвъртък от учебната година от 19,30 часа. Повечето пъти лекциите са във Физическия факултет на СУ, а веднъж месечно са в Астрономическата обсерватория. Кръжокът е напълно безплатен и достъпен за всеки. По време на сесиите български астрономи, работещи както в България, така и по света, представят на разбираем език най-новото от своята наука. На 9 март е първата сбирка на кръжока от летния семестър. Тогава главен асистент Милен Цеков ще разкаже повече за науката за земетресенията, а на 16 март, отново във Физическия факултет, гост ще бъде д-р Трифон Трифонов, водещият автор на проекта EХОRESTART, по който бяха открити две нови екзопланети.
Екзопланети ни качиха на научната сцена
Откритието на две нови екзопланети позиционира България на научната сцена. Проектът ЕXORESTART под ръководството на д-р Трифон Трифонов направи ключово откритие в тази област. Значението на търсене на екзопланети е фундаментално, както за разбирането на това, как се е образувала Слънчевата система, така и за търсенето на живот извън Земята. „Ако ние, хората, искаме да знаем защо сме тук, откъде идваме и къде отиваме, един от най-важните въпроси е - дали животът на Земята е уникален“, коментира доц. Владимир Божилов, който е член на екипа. По думите му единственият начин да получим сигурен научен отговор на този въпрос е, като потърсим планети близнаци на нашата планета с условия подобни на нашите. Съвременната наука е интердисциплинарна и международното сътрудничество е част от работата на всеки един учен, а България стои много добре в областта на астрономията, защото имаме собствени качествени телескопи, които позволяват на всеки студент да прави открития още от студентската скамейка. Не са малко случаи на студенти, бакалаври, магистри, които правят публикации във водещи научни издания.
Сияна Севова
