Д есетгодишен доброволец сме имали на фронта през Първата световна война. В днешното объркано време, лишено от примери на патриотизъм, трябва да помним и все по-често да разказваме за подвига на едно 10-годишно момче, което принуждава командирите на 56-и Старозагорски пехотен полк да го запишат доброволец в българската войска. За да воюва на първа линия в Първата световна война.
Съдба
На 7 април 1905 г. в старозагорското село Змейово, същото, където днес се намира полигон за изпитания на НАТО, се ражда едно обикновено българско момче с необикновена съдба. Момче като всички други, но и много различно от тях. Името му е Никола Александров Костов. Син е на един от най-съзидателните кметове на Змейово - Александър Костов, оставил трайни следи в паметта на съселяните си. С негово съдействие още в началото на миналия век се изгражда централен водопровод на селото. Прокарва се главен път от началото до другия край на селото, както и други дейности, свързани с инфраструктурата и облика на Змейово.
Доброволец
През октомври 1915 г. в България е обявена мобилизация и страната влиза в Първата световна война. В двора на околийските казарми на Стара Загора е пълно със закичени със здравец мъже и призовки в ръце. Със сълзи в очите си майки с деца изпращат своите мъже и бащи. Между обозите с каруци върви заедно с баща си и русоляво момче. Детското му личице излъчва спокойствие и строгост!. Бащата дава повиквателната си заповед, а командирът, озадачен, го пита на колко години е синът му: „На 10, в трети клас е!“, отговаря бащата. Следва въпросът - тогава защо го е довел тук, а не е в училище? Отговорът е, че иска да дойде с него на фронта, иначе ще избяга от вкъщи и пак ще дойде в казармата. Момчето моли войниците и командира им да го вземат с тях на войната. Командващият 56-а Старозагорска пехотна дружина /полк/ обаче е непреклонен! Малкият доброволец, обаче тайно се качва на влака с мобилизираните войници, в който е и баща му. Когато го откриват, вече е късно за неговото връщане.
Зачисляват го като санитар. Шивачите на полка прекрояват военна униформа и шинел на малкия доброволец, дават му най-малкия номер ботуши. Никола бързо схваща как да си връзва войнишките партенки на краката. На ръкава му слагат лента със знака на Червения кръст, а на рамото - голяма санитарна чанта с всичко необходимо за оказване на първа медицинска помощ. Зачисляват му и истинска пушка манлихера! Така 10-годишният Никола Костов влиза в историята като Сина на полка!
Сражения
Първото бойно кръщение на малкия войник е сражението при Голяма чука на Косово поле. Земята ври от куршуми, когато в един миг пискливо гласче се чува над позицията: "В атака! Ура!" Малкият Никола изскача смело от окопа и полетява към врага с късата манлихера в ръце. За миг българските войници са стъписани, но после неудържимо атакуват. Нима ще оставят своя любимец сам под дъжда от куршуми?! След успешната атака никой не мисли да му се кара. В друго сражение на Балановец 10-годишният войник вижда, че около него другарите му в окопа са останалия без патрони. Без колебания той отново смело изскача под дъжда от куршуми, за да хване за поводите два разбеснели се коня, натоварени със сандъци муниции. Успокоява ги и ги довежда на безопасно място при своите. За тази своя храброст е награден пред строя с орден „За храброст“- III степен. По време на друг бой Сина на полка изважда куршумите от паласките на убитите войници и ги разнася на живите в окопите. В затишието между две сражения малкият санитар превързва ранените! Никой никога не го е чул да хленчи и оплаква от войнишките несгоди. Всеки един от войниците го е обичал и всеки един от тях е пазел винаги в джоба си малко лакомство за Сина на полка.
Уволнение
През април 1918 г., когато още войната е в разгара си, малкият войник получава заповед да се демобилизира и да се завърне в родното Змейово, за да продължи образованието си. Лично цар Фердинанд му отпуска стипендия. С рев и сълзи в очите вече 13-годишният Никола се разделя с много по-големите си другари и се завръща в Змейово.
СРЕЩА
Никола Костов се записва да учи в Музикалното училище в Казанлък. Войната вече е свършила и един ден в класа влиза нов учител по музика, който започва да чете имената на децата от дневника. Чувайки своето име, Никола застава мирно, изпъва се като струна и по войнишки отговаря отсечено: „Аз!“. Учителят се вглежда в лицето му и го пита откъде го познава. А момчето отговоря уверено: „От гара Кенали, от Македонския фронт, господин учителю!“ Преподавателят става от катедрата разплакан и го прегръща. Разплаква се и малкият доброволец, защото учителят му по музика се оказва капитан от неговия 56-и Старозагорски полк - капелмайсторът на военната музика!
Учител
През целия си активен живот Никола Костов е учител по музика и се пенсионира в своето родно село Змейово. Умира през 1990 г. на 85-годишна възраст. Погребан е в родното си село. Неговата съпруга Нейка, вече 90-годишна, често е посещавана в къщата им, за да разказва спомени за своя Никола, който остава в българската история като Сина на полка. След нейната кончина, макар че наследниците им са се разпръснали и не живеят в Змейово, родната къща на най-малкия войник се поддържа. Там е и сега - на главната улица, четвъртата поред след южния вход на селото.
През зимата на 2012 г. по инициатива на кметството в Змейово организацията на запасняците, читалището и ВМРО в Стара Загора организираха и с дарения поставиха паметна плоча в центъра на селото. На нея Сина на полка е изправен в цял ръст, с пушка и войнишка униформа. Така, както е сниман на фронта през далечната 1917 г.
Румен Жерев
