П ожарната получава средно по 800 сигнала на седмица. До момента са възникнали 56 пожара, при които са унищожени около 3565 дка зърнено-житни култури. Най-чести причини за възникването им са небрежност при боравене с открит огън и техническа неизправност на селскостопанската техника. Това каза пред „Телеграф“ началникът на сектор „Държавен и противопожарен контрол“ гл. инспектор Йото Василев. С около 17% нараства броят на пожарите у нас в сравнение с 2023 и 2021 година, но броят им е по-малък от този през 2019, 2020 и 2022 г.
Той призова стопаните да не горят стърнища, растителни остатъци и да не използват открити източници в земеделските земи и извън тях. Причината за това е, че вече страната се намира в пожароопасния сезон, който обикновено е в сила в периода от април до ноември месец. Началникът посочи, че броят на пожарите на годишна база през последните пет години е около 35 000. За 2023 са 33 974, 2022- 35 992, 2021 – 30 918, 2020 – 33 693, и 2019 – 42 141, отчете той. „През 2023 г. имаме увеличение на броя на спасителните дейности, които се дължат на наводненията в северозападна и югоизточна България и на ураганните ветрове, които преминаха на територията на страната“, коментира началникът.
Огън
По думите му най-често възникват пожари в отраслите жилищно стопанство, транспорт, складиране и площи, селско и рибно стопанство. „В сградите от обществения сектор, както и в земеделски земи и горски територии органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват периодичен контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност и поради тази причина броят на възникналите пожари е значително по-малък. Когато обаче говорим за жилищни сгради, контролът там се осъществява само при получаване на писмен сигнал за нарушаване на нормите за пожарна безопасност“, обясни той. Гл. инспектор Василев уточни, че най-честите причини за възникване на пожари в горите са небрежност при боравене с открит огън, неизгасени цигари, неизгасени клечки кибрит, неконтролирано запалване на битови отпадъци или сухи треви, техническа неизправност на машини и превозни средства, природни явления - мълнии, както и аварии и късо съединение на далекопроводи. Възможно е да възникне пожар и при нагряване на стъкло, но тези случаи са рядкост, заяви експертът. „Особено при изхвърлени
стъклени бутилки в природата, които при нагряване и висока температура могат да предизвикат т.нар. ефект на лупата и да запалят слама и други материали“, посочи той.
Василев обясни, че предприемат превантивни мерки с цел да не възникват пожари на едни и същи места. По отношение на поведението ни в природата не трябва да изхвърлят незагасени клечки и фасове, не трябва да палят огън освен на обозначените за това места. „Недопустимо е палене на огън при наличие на силен вятър, който може да разнесе искри и горящи частици на големи разстояния. Не трябва да се допуска самозапалване на прясно сено, то трябва да се складира на купи. Забранено е паленето на стърнища“, предупреди той.
Инсталация
Началникът каза, че огънят в домовете възниква най-често заради претоварване на електрическата инсталация, късо съединение, използване на отоплителни и нагревателни уреди без надзор, използване на свещи или неизправни уреди. Главният инспектор съветва да не включваме едновременно мощни уреди, които използват много енергия, и задължително след работата им да ги изключваме от контакта. Той каза че това не трябва да правим спрямо нашия телевизор например, тъй като той харчи по-малко електроенергия. „Електрическите печки и ютии да се слагат на безопасно разстояние от мебели, килими. Също така не трябва да се оставят без надзор запалени свещи. Трябва да се избягва пушенето в леглото, тъй като има много възникнали пожари така. “Когато заспи човек, цигарата запалва намиращите се наблизо горими материали.
Доста такива случаи има“, разкри пожарникарят. По отношение на изправността на пожарогасителите и маркучите това е отговорност на етажните собствености, предупреди той и уточни, че те могат да влязат в общите части, но не и в апартамент, ако няма възникнал пожар, освен при получаване на писмен сигнал за нарушаване на изискванията за пожарна безопасност. Гл. инспектор Василев коментира, че се налагат санкции както от районните администрации, така и от пожарната служба. „Средно на година при осъществяване на държавен противопожарен контрол от органите за пожарна безопасност и защита на населението се съставят между 1500 до 2000 акта за установяване на административни нарушения. От началото на годината са съставени 826 акта. За физически лица глобата е от 200 до 2000 лева, за юридически лица санкцията е от 500 до 5000 лева“, посочи той и добави, че те могат принудително да спират обекти, инсталации, уреди и съоръжения с ограничено действие.
Не се занимават само с гасене
Огнеборците не се занимават само с гасене на пожари. Те се включват и в различни произшествия, обясни началникът на сектор „Държавен и противопожарен контрол“ гл. инспектор Йото Василев. „Те помагат при наводнения, бедствия, катастрофи, ураганни ветрове“, посочи той. Василев коментира, че спасителните звена – доброволните формирования към общините, подпомагат дейността на противопожарните служби при възникване на инциденти. По отношение на спонтанно сформираните доброволци той каза, че формированията са много по-полезни в кризисни ситуации, защото те са обучени, докато гражданите, които се включват и помагат най-вече при горски пожари или наводнения, при тях е важно да има професионалисти, за да не застрашат живота си, а реално да помогнат.
Владимир Христовски
