Н еговият живот е отдаден на планината и на хората. Не че не прави всичко за своето сплотено семейство. Но винаги има едно наум, където и да се намира. Едно позвъняване и той е там, горе, в планината, за да спасява човешки живот.
Преди малко повече от 4 месеца той навърши 73 години, но по-важното е, че само ден по-рано отбеляза още една много важна годишнина. Датата 8 март за него е не само личен, но и професионален празник. Точно на този ден преди 45 години Методи Баненски от Банско става част от Планинската спасителна служба. Цели четири десетилетия и още пет години отгоре банскалията изпълнява с достойнство и отдаденост мисията си на спасител. Някои определят него и колегите му като спасители в снега, други – като спасители в планината, трети – като спасители в гората. И всички имат право. Защото бай Тоде, както е известен в Банско, е повече време сред природата в Пирин планина, отколкото вкъщи. За тези 45 години е излизал на стотици спасителни акции, спасени са животите на много хора. На хиляди други пък е оказана помощ, за да намерят верния път, за да стигнат до хижата, за да слязат в най-близкото населено място, за да не срещнат смъртта в горските дебри.
Доайен
Методи Баненски е доайенът сред планинските спасители. Неговата дума се чува от останалите и има защо. Колко ли пъти му се е налагало да изостави близките си, да напусне някое тържество, защото е получен сигнал за бедстващ турист в Пирин планина?
„Не съм ги броил. За мен е важно да се действа, а не да се прави статистика. И кум на сватба да съм, звънне ли ми телефонът, че трябва да се спаси човешки живот, ставам и тръгвам. Това е положението. Близките ми винаги са ме подкрепяли. Те знаят отпреди 45 години, че първо е службата, после е семейството. Защото службата ми е да спасявам хора, от това по-благородно и по-значимо дело няма. Единият ми син също е планински спасител”, споделя възрастният банскалия, който все така е на пост в планината и не се дава на по-младите си колеги. Той и останалите планински спасители са в центъра на медийното внимание най-вече през зимата. Но не им е лесно и през лятото.
„Планината, особено пък Пирин планина, е красива и през зимата, и през лятото, но винаги крие опасности, с които сме длъжни да се съобразяваме. Не бива нито да се надценява, нито да се подценява. А ние винаги сме нащрек, всеки един ден. Защото човешкият живот е безценен, без значение в кой сезон сме. Зимата крие повече рискове заради снега и лавините, но и през лятото не са изключени инциденти”, разкрива бай Тоде.
Предупреждава, че всяко подценяване на ситуацията в гората води до травматизъм, до проблем. Затова трябва да се следят прогнозите за времето, да се следват указанията на спасителите, да вървят по маркираните пътеки, да не излизат встрани. Спазват ли всички тези правила, ще е по-лесно и безопасно и за тях, и за спасителите.
Екипировка
При инцидент е необходимо пострадалият веднага да подаде сигнал. Добре е планинарите да имат мобилен телефон с GPS, това много помага на планинските спасители, за да локализират точно къде е пострадалият турист и да стигнат максимално бързо до него, за да му окажат помощ. Защото времето е от огромно значение за човек, който или се е изгубил, или е ранен в планината. За него не всяка минута, а всяка секунда е важна. Понеже става въпрос за живота му.
„До инциденти се стига, ако не се спазват някои основни правила. В планината времето бързо се променя, може да се развали изведнъж и това трябва винаги да се има предвид. Много важни са екипировката, подходящото облекло и обувките. Туристът трябва да е спокоен, да познава маршрута, да не се притеснява. Остатъците от снежни полета в лавинните улеи във високите части на Пирин са много опасни през лятото. Защото едно подхлъзване може да свърши долу в камъните и скалите с непредвидими последици. Хубаво е планинарите да са оборудвани с щеки. Да носят не само храна и вода, но и хапче - аналгин, аспирин или нещо друго от първа необходимост, както и бинт или марля за превръзка, защото всичко може да се случи. Не е лошо да имат в себе си и фенерче”, съветва доайенът в ПСС-Банско.
Планинарите е нужно да следват регламентираните пътеки, да не излизат от тях, тъй като има опасни и рискови участъци. Препоръчително е да се ползва най-лекият достъп от едноименната хижа. При валежи е много опасно, особено при слизане. Опитните планинари обичат маршрута през Кончето. „Но не бива да се замръква по пътя. Защото има ли мъгла, всеки може да се изгуби. Някои са се озовавали чак над Кресна. Имаме готовност да организираме спасителна акция много бързо. Наложи ли се, в планината ще излязат до 30 минути толкова хора, колкото са ни необходими за съответната акция. През лятото няма постоянни дежурни постове с планински спасители край хижите и оживените маршрути в Пирин над Банско, но в базата на ПСС в града има денонощно дежурен, който приема сигнали”, казва Методи Баненски.
Болка
Банскалията има „благата” задача да спасява хора. Признава, че понякога го боли, задето вместо благодарност чуват обиди от спасения турист. „Ние сме му спасили живота, а той започва да буйства, да ни обижда, да ни нагрубява, задето е нужно да плати за спасителната акция. На такива не им позволяваме да ни тъпчат. Може да откажат да платят, но нямат право да си го изкарват на нас, след като самите те са виновни, че нямат планинска застраховка. Болно ни е от такива атаки, но ние така живеем”, споделя планинският спасител.
Изповядва, че признанието му е да спасява човешки живот. Макар често да рискува и своя. Но това е съдбата му. Радва се, че в последните години в ПСС са дошли прекрасни млади хора, страхотна смяна ще са те на такива като Методи Баненски. Спокоен съм, че има кой да продължи делото ни и да спасява човешки живот, казва той.
Но бай Тоде не смята да си даде заслужена почивка, да спре. Защото неговият живот е да спасява живота на другите. Затова и утре ще е там. На поста си в Пирин планина. Готов да направи всичко, за да помогне на всеки, който бедства в планината. Да даде съвет на по-младите си колеги. Да бъде пример за всички как трябва да са отдадени на една кауза. А неговата е благословена от бог: Спасител!
Владимир Симеонов
