М ежду двама учени от природните науки в понеделник ще бъде избран новият председател на Българската академия на науките (БАН) - това са химикът чл.-кор. Евелина Славчева и микробиологът акад. Христо Найденски.
Новият председател ще бъде избран на заседание на Общото събрание на БАН.
На 7 ноември, мандатната комисия допусна до участие в избора за председател кандидатите: член-кореспондент Евелина Павлова Славчева и академик Христо Миладинов Найденски. Славчева е първата жена в 155-годишната история на БАН с шанс да оглави Академията.
Мандатът на сегашния председател на БАН акад. Юлиан Ревалски изтича на 7 декември 2024 г. За първия си мандат акад. Ревалски беше избран от Общото събрание на БАН на 1 декември 2016 г. На 30 ноември 2020 г. той беше преизбран за втори мандат.
Програмите на двамата кандидати за председател на БАН са публикувани в сайта на научната институция.
Кои са приоритетите в управленската програма на чл.-кор. Евелина Славчева?
Чл.-кор. Евелина Славчева е основател и ръководител на секцията "Водородни системи с полимерен електролит" (2012-2020) в Института по електрохимия и енергийни системи. От 2012 до 2015 г. е председател на Научния съвет на института и е негов директор от 2015 до 2023 г. Председател е на Общото събрание на БАН от 2016 до юни 2024 г. Чл.-кор. Славчева е автор на 127 научни публикации и на един патент. Тя ръководи 23 научноизследователски проекта. Сред тях е и "Център на компетентност ХИТМОБИЛ - технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия".
В своята управленска програма чл.-кор. Евелина Славчева посочва кои са основните й приоритети в дейността на БАН през следващия управленски мандат. Те са свързани с фундаменталните научни изследвания, които са основа за напредъка и цялостното развитие на обществото, в които Академията има водеща роля на национално и регионално ниво. Друг приоритет е за социалните и обществените науки, които са ключови за демократичното развитие на България като правова и социална европейска държава. Тя акцентира също на ефективната научно-приложна дейност и създаването на иновации в индустрията, енергетиката, цифровите технологии и изкуствения интелект, транспорта, екологията и природните ресурси, биомедицината и биотехнологиите, и в други сфери на обществено-икономическия живот. Друг приоритет е свързан с взаимодействието с бизнеса (директно, чрез браншовите организации, чрез регионалните академични центрове на БАН, чрез различни инициативи) за развитие на иновативни разработки на технологично ниво до степен на готовност за реализация и внедряване (от нива пет/шест по европейската технологична скала до последното девето ниво). Научната и музейната дейност за опазване на материалното и нематериално културно наследство, за изучаване и опазване чистотата на българския език, за разцвета на българската литература и изкуства - е друг приоритет на чл.-кор. Славчева. Тя отбелязва и образователната дейност на всички нива - осигуряване на високо ниво на подготовката на докторанти, ръководители на магистри, ментори на практиканти и млади учени, лектори към Центъра за обучение на БАН, гост преподаватели в партньорски университети, методическа помощ, съставителска дейност на учебници и учебни помагала, работа с талантливи деца и ученици. Друг приоритет е за висококачествената експертна дейност в полза на държавата и обществото - за изработване на стратегически документи, анализи, оценки, законодателни инициативи, включително и за дейности, свързани с националната сигурност и със суверенитета на страната.
С успешното изпълнение на тези приоритети БАН ще продължи да има решаващ принос - както за просперитета на България, така и за изпълнението на Европейската рамкова програма "Хоризонт Европа" на регионално ниво и за укрепване на лидерството на Европейския съюз (ЕС) в науката и иновациите, пише в своята програма член-кореспондент Славчева.
Тя отбелязва, че човешките ресурси и научният потенциал са основната ценност на Академията. "Анализът на настоящия кадрови състав на учените в БАН, независимо от отбелязаното съществено намаление спрямо предходните две десетилетия, показва сравнително добро разпределение по академични длъжности, пол и възраст. Общият състав на Академията, по данни от октомври 2024 г., наброява около 4460 учени и служители, от които академична длъжност заемат 2270 учени: 370 професори, 775 доценти, 927 главни асистенти и 198 асистенти. Прави впечатление обаче недостатъчният брой на асистентите, както и значителният брой на специалистите с висше образование. Наличието на непропорционален брой асистенти спрямо общия академичен състав се дължи на факта, че те са на срочни трудови договори и в рамките на четири години би трябвало да преминат на длъжност "главен асистент". За съжаление, немалък брой асистенти след изтичане на този срок, напускат системата на БАН и в това отношение трябва да се вземат мерки. Необходимо е да се стимулира участието на асистентите в програмите за млади учени. Тези програми са много добра възможност за придобиване на изследователски опит и по-голяма самостоятелност в писането, изпълнението и отчитането на проекти, както и финансов стимул. Трябва да се отбележи също, че ролята на менторите, хабилитирани учени с опит, макар и изключително важна, остава недооценена. В процеса на подготовката на проектите, менторите имат насочваща роля, а успешното изпълнение на работните програми изисква постоянно да са в помощ на младия колега със съвети, дискусии, а не рядко и с практическа помощ за усвояването на експериментални умения, за овладяване на нови изследователски методи и т.н. Ето защо, тези опитни колеги също трябва да бъдат стимулирани - както финансово, така и с отчитане на провежданата обучителна дейност при периодичните атестации на учените. Полезно би било като ментори на "свободна практика" да се включват и изтъкнати пенсионирани учени, които са активни и имат желание да предават своя опит на младите. Това е ценен потенциал, който не се използва достатъчно. Някои от тези колеги работят и след пенсионирането си, заемайки неакадемична длъжност, с което отчасти се обяснява сравнително високия процент на специалисти с висше образование. Много от тях имат съществен принос за осигуряване на добра приемственост в съответната научна тематика и техният опит трябва да се използва пълноценно. Трябва да се следи броят на тези учени да не води до дисбаланс в структурата на научния състав и до неоправдан разход на бюджетни средства. Препоръчително е, за заплащането на труда на тези учени да се ползва и финансов ресурс от собствени приходи на институтите", пише в програмата си член-кореспондент Евелина Славчева.
Според нея положителна практика за мотивация на асистентите и докторантите в БАН, която би било полезно да се разшири, е организирането на повече научни форуми за млади учени. Много от институтите на БАН провеждат свои тематични семинари и младежки конференции, които се радват на добра посещаемост и интерес. Някои са вече традиционни, други си проправят път и е добре да бъдат насърчавани. Под егидата на Центъра за обучение на БАН се провежда един ежегоден мултидисциплинарен научен форум за млади учени и докторанти, който вече има своя собствен облик и преимущества, отбелязва чл.-кор. Славчева.
Тя предлага и някои социални стимули, които БАН, в качеството си на голям работодател, може да предприеме. "Подобни структури в други държави предлагат немалко възможности на служителите си за отстъпки в определени музеи, концерти, театрални представления, събития, посещения в спортни обекти и т.н., включително дори и отстъпки при пазаруване в определени магазини. Всичко това може да се договори с отделни организации и фирми, имащи интерес от по-голяма посещаемост. Не на последно място стои въпросът за осигуряване на жилища за постъпващите млади учени от провинцията. Този въпрос е изключително важен и изисква специално внимание. Ще инициирам дискусия в Общото събрание на БАН относно възможностите БАН да изгради собствено модерно общежитие за млади семейства като най-напред се изработи инвестиционен проект, а впоследствие се потърсят и средства за реализацията му", пояснява член-кореспондент Славчева.
"През последните седем-осем години БАН има общо над 180 официално признати и издадени документа за интелектуална собственост (патенти и полезни модели), което представлява около 45% от всички защитени изобретения в страната за посочения период. Възходящият тренд е впечатляващ. Достатъчно е да отбележим, че всички технически университети заедно имат значително по-малко патенти и полезни модели от БАН. Факторите за това постижение са няколко. Един от тях е рекордното финансиране, което получиха множество институти на Академията като участници в националните Центрове за върхови постижения и за компетентност. С придобитата уникална апаратура нашите изследователи могат да осъществяват авангардни, на световно ниво, изследвания, представляващи научни и приложни пробиви. Друга немаловажна причина е, че в последните години изобретателите в БАН (създателите на патенти и полезни модели) целенасочено се стимулират. Разширява се обхватът на институтите, които имат признати изобретения, появяват се нови изобретателски екипи. В този специфичен вид творчество се включват все повече млади хора, особено докторанти и асистенти. Всичко това оценявам като резултат от работещата иновационна политика в БАН, която следва да се отбележи, че получава значителна подкрепа от Общото събрание", пише в програмата си чл.-кор. Славчева.
Тя казва, че БАН има модерна и добре структурирана интернет страница, която редовно се обновява и представя важни събития и инициативи на Академията. "Отделът за връзки с обществеността следи, обобщава и ежедневно разпространява резюме на медийните публикации, свързани с дейността на БАН. Традиционно добри са връзките на БАН с Българската телеграфна агенция, с националното радио и телевизия. Все по-често се публикуват интересни материали за актуални разработки на институти и за отделни научни екипи в различни списания, вестници, интернет сайтове, социални мрежи. Ежегодно БАН присъжда награди за обективно журналистическо отразяване на дейността на Академията и за нейните звена в електронните и печатни медии", отбелязва член-кореспондент Евелина Славчева.
Върху какви цели и задачи акцентира в програмата си акад. Христо Найденски?
Акад. Христо Найденски е ръководител на Департамента по инфекциозна микробиология и на Лабораторията по бактериална вирулентност, резистентност и нови антимикробни агенти в Института по микробиология. Директор е на института от 2012 до 2020 г. Ръководител е на различни български и международни научни и приложни проекти. Акад. Найденски е автор на 224 публикации в научни списания, на статии в сборници, на глави от книги и на учебници. Участва в патент за изобретение и в полезен модел.
Той отбелязва, че цел е да се предложи визия и стратегия за управление, осигуряващи условия за придобиване на нови знания и технологии в съответствие с обособените човешки сфери на познанието и достигнатите международни стандарти. Според акад. Найденски трябва да се създава проиновативна инфраструктура за обновяване, модернизация на научните изследвания и подобряване трансфера на знания и технологии във всички области на науката. Да се очертаят добри перспективи пред талантливите млади и можещи учени, като гаранция за повишаване качеството на изследванията и иновациите, за да се задържат в нашата страна. Да се идентифицират и решават съществуващи обществено-значими проблеми (екологични, здравни, социални и други) чрез иновативни подходи и в адекватен отговор на нуждите на страната от научни изследвания и иновации в публичния и частния сектор. Да се информира обществеността и да се разшири научното и технологично познание за получените фундаментални и приложни резултати с принос за подобряване качеството на живота, достигане на нови социокултурни, правни, исторически и други измерения, и нравствено-етични поуки, са сред целите и задачите на акад. Найденски. Според него трябва да се основат нови партньорства и да се поддържат съществуващите такива с висшите училища и научни организации от страната и чужбина като фактор за повишаване на изследователския и иновационен капацитет на учените от БАН. Да се гарантира спазването на етичните норми и правила в БАН.
В програмата си акад. Христо Найденски акцентира върху образователните форми и инициативи, и уточнява, че във всички направления са разработени докторантски и магистърски програми. Работи се активно за подготовката на висококвалифицирани специалисти. Учени от звената на БАН четат лекции и водят упражнения, и семинарни занятия в почти всички университети на страната, а също и в чужбина. Те са уважавани ръководители на дипломанти и докторанти не само в рамките на Академията, но и извън нея. Учените провеждат и учебни и производствени практики на ученици от средните общообразователни училища, като например Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика "М. В. Ломоносов", Професионалната гимназия по механоелектротехника "Н. Й. Вапцаров" и други.
Учени от БАН водят и курсове към Докторантското училище към Центъра за обучение на БАН по различни направления - "Нанонауки, нови материали и технологии", "Етнология на социализма и постсоциализма", "Етнология на Балканите", "Роми (история, традиции, съвременност)“ и други. Те участват активно в проекта "Студентски практики", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС, програмите COST на ЕС и други. Учени от БАН работят съвместно с български и чуждестранни научни организации за осъществяване на научни и научноприложни проекти, и са търсени партньори при решаването на научноприложни и технологични задачи, отбелязава акад. Найденски.
Той съобщава, че в редица звена на БАН се изпълняват проекти, включени в Националната пътна карта за научна инфраструктура, които имат голям принос за обновяване на изследователската инфраструктура. Образователна дейност се извършва и в Националния антропологичен музей. Там се изнасят беседи, включително на руски и английски език, публични лекции и се посрещат групови посещения на студенти и военнослужещи. В музея се изнасят и музейни уроци, а в рамките на образователната програма за допълващо обучение по история пред ученически групи от гимназиалния курс на средните училища се организират лекции.
Акад. Христо Найденски пише в програмата си и за необходимостта от нови тематични направления - за изследвания, свързани с климатичните промени, за изследвания, свързани с концепцията "Едно здраве" и за изследвания за космоса, предаде БТА.
Към настоящия момент изследователската, иновационна и експертна дейност в БАН е структурирани в девет научни направления, включващи 42 института и осем академични специализирани звена, основани в отговор на обществените потребности и предизвикателства. Създадена е и Национална академична мрежа, включваща Регионални академични центрове в Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас, Добрич, Габрово, Шумен, Плевен, Велико Търново, Русе, Благоевград, Разград, Монтана, Враца, Казанлък и Смолян. За да осъществява ролята си на водещ национален научен център, направленията трябва да отговарят на актуалните обществени предизвикателства и да са тематично структурирани и балансирани. В тази връзка е необходимо да се осъществява тясно взаимодействие между отделните структурни звена, а също така и взаимодействие с институции извън Академията, включително за представители на българската научна диаспора и учени извън страната, позволяващо интердисциплинарен подход при решаването на мащабни научни задачи. Иновациите следва да са част от основните дейности на научните институти, като всеки институт трябва да намери своето специфично място, пише в програмата си за управлението на БАН акад. Христо Найденски.
