И зносените дрехи могат да се използват за производство на изолационни материали, например при производството на автомобили. От началото на следващата година се очаква да бъде въведено задължително разделяне на ненужни стари дрехи и аксесоари като колани, чанти и обувки от общия отпадък. Това заяви изпълнителният директор на Българската асоциация за кръгов текстил Сирма Желева пред „Телеграф“. Новото изискване ще залегне в евродиректива, която в момента се обсъжда на европейско ниво и предстои да бъде приета. Разделното събиране на текстилните отпадъци ще стане задължително в целия Европейски съюз. То предвижда потребителите да отделят текстилните отпадъци от общите и да ги изхвърлят в специални контейнери, обясни Желева. Според новите европейски правила се предвижда и въвеждане на продуктова такса за текстила като срокът за въвеждането и се обсъжда да е от 18 до 30 месеца след приемане и обнародване на евродирективата за разделяне и рециклиране на отпадъка. Въпросната такса е част от това законодателство с цел да се финансират дейностите.
В момента се обсъжда още директивата да засегне и възможността за включването на по-едър текстил като килими и матраци, но те със сигурност ще бъдат в отделна система и няма да се събират заедно с дрехите.
Преработка
Събраният текстил ще бъде транспортиран към предприятия, където да се сортира. Там дрехите ще се разделят на такива, които биха могли след почистване да се използват повторно, които се пускат на пазара. Останалите се разделят по материи, като те са естествени като памук и вълна и синтетични, сред които е полиестерът. При необходимост могат също да се сортират по цветове.
Безспорно рециклирането на текстила е нещо, което в момента се развива, наличната технология е за механично преработване. Такова съоръжение има във Варна от няколко месеца. В него би могло да се преработва голяма част от материите, но основният проблем е, че дрехите не са произведени от един вид влакна, а най-често са например от памук с полиестер. Това при механичния процес на рециклиране няма как да се раздели. Би могло да се раздели с химическо рециклиране полиестерът, но все още има само пилотни проекти и няма нищо индустриализирано. Ако дрехата е само от памук, тя би могла да се преработи и да се смеси със сурови влакна и да се използва отново в производството на дреха. По-голямата част, които са смесените материи, могат да се преработят в нетъкан текстил за производство на изолации за строителството и автомобилната промишленост. Но не и в нови дрехи, тъй като материите вече са смесени. Тези, които не могат да се използват, отиват за енергийно оползотворяване.
Етикети
Потребителите пък няма да имат ангажимент към процеса на сортиране. От тях ще се изисква само да не смесват текстила с общите отпадъци. Правени са опити в други държави именно потребителите да ги разделят на годни и негодни за повторна употреба, но без особен успех, защото не са запознати с критериите и преценката е субективна. Само човек, който е обучен за това, може да прецени дали дрехата е достатъчно атрактивна за повторна употреба.
При сортирането по материи по етикета за съжаление някои проучвания сочат, че той липсва или е много захабен от прането. Освен това невинаги етикетът отговаря на истинското съдържание, което би трябвало да е регулирано, но все още се случва да има разминаване. Например по етикет е описано, че е естествена материя, но съдържа и изкуствени влакна.
Сортиране
Сортирането по материи, по-скоро трябва да се извършва по технология. В момента има налична такава технология, която като поставим продукта, разпознава съдържанието му, но все още не е перфектна. Има различни проекти в Европа за доразработването на тези технологии, за да може това сортиране да бъде автоматизирано и да бъде технология, която е сигурна.
Предвижда се още да бъде въведен дигитален паспорт за всяка дреха. Със сканирането му пък ще може да се види цялото съдържание на дадената стока. Едва тогава ще може да се завърти кръгът на текстилната индустрия. Дрехите трябва да започнат да се създават, така че след това да могат да се рециклират.
Поводът за въпросните изисквания е, че само в България годишно се изхвърлят над 100 000 тона дрехи и битов текстил, без да се рециклират. Данните са от доклад на асоциацията, която се занимава с тази дейност вече 30 години. Увеличаването на отпадъците от индустрията се дължи както на все по-интензивното потребление на облекла и аксесоари, така и на
краткотрайността и по-ниската издръжливост на продуктите. Дори дрехи без видими следи от износване се използват до три пъти по-кратко време. Това в много от случаите означава, че дрехите се ползват едва 7-8 пъти, преди да бъдат изхвърлени като отпадък.
Събират стари парцали в 355 контейнера
В момента на територията на България има 355 контейнера за събиране на ненужни дрехи, които са разположени в 49 общини. За миналата година общото количество от този вид отпадък е 2879 тона. Разделното събиране все още е доброволно и тези контейнери не са навсякъде, коментира Желева. Потенциалът обаче е голям, но няма как да вярваме, че това може да се случи първата или втората година. Освен чрез контейнери има и търговци, които са въвели добри практики, като предоставят отстъпки от цената на нови дрехи при върнати стари. Те се предоставят под формата на ваучери и са около 10 на сто от сметката.
Наредба ще регламентира изпълнението на директивата
Наредба за отпадъците от обувки и текстил ще регламентира процеса по събирането и контрола. Това заявиха в отговор на запитване от „Телеграф“ от Министерството на околната среда и водите, които отговарят за въвеждане на законодателство у нас. Тя ще бъде разработена след приемане на директивата. След влизане в сила на промените в Рамковата директива за отпадъците и въвеждането им в националното законодателство чрез Наредбата за отпадъците от обувки и текстил ще бъде ясно и определянето на продуктовата такса за текстила.
Елена Иванова
