Д ве срещи по сигурността, в два различни дни, по една и съща тема, но в различен състав. Така държавните институции у нас избраха да обсъждат рисковете и заплахите пред страната ни.
Първата бе в сряда при президента, но без политически лидери. „Няма пряка заплаха за националната сигурност на страната”, заяви Румен Радев, президент на Република България.
В четвъртък последва извънреден Председателски съвет в парламента, на който се събраха политически лидери и представители на партии. На заседанието те обсъдиха националната сигурност в контекста на двете войни - в Израел и в Украйна, писа NOVA.
"Председателският съвет беше насочен изключително към това да информира народните представители каква в ситуацията, какви са рисковете и какви мерки е предприело правителството в контекста на войната срещу Израел и войната в Украйна. Информация имаше доста, затова заседанието отне време. Но няма нещо, което да е по-различно, от казаното вчера при президента". Това заяви премиерът Николай Денков. Той беше категоричен, че "трите основни институции трябва да работят в синхрон".
"Правителството вече е предприело мерки и те са свързани, както с охрана на ключовите обекти, така и с местата, на които се събират много хора – гари, пристанища и летища", допълни премиерът.
По думите му един от рисковете, които могат да се очакват, е евентуална бежанска вълна. „Но първо – това не се очаква да се случи в непосредствените дни. И второ – посоките в момента са не към България, а към други държави, така че това не е непосредствен риск. Просто трябва да внимаваме за в бъдеще”.
Денков коментира и вчерашната среща при президента, посветена на сигурността и отбраната, на която не присъстваха вътрешният министър и министърът на отбраната.
"Форматът на тази среща не беше много ясен. С госпожа Габриел можем да представляваме правителството. Ясно е, че службите трябва да подават информация към всички институции. Срещата беше достатъчно конструктивна. С президента направихме изявление. Това е напълно достатъчно", заяви Денков.
Срещата коментира и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. „Информацията, която обсъждаме, е конфиденциална. В никакъв случай не мога да кажа, че трябва да сме спокойни. Напротив – службите, МВР трябва да са бдителни. Имаме много общности тук, които се мразят, имаме и атентат в Сарафово. Трябва да сме още по-внимателни в изказа и категорични с тези, които всяват терор”.
Според Борисов службите ни проявяват бдителност и внимание. „Вярвам в тях, вярвам в „Гранична полиция”. Дано големите играчи в световната политика намерят мъдрост и доброта – заради всички. Това е хилядолетно тлеещ конфликт”, обясни Борисов. По думите му и в Нагорни Карабах нещата станаха „набързо и силово”. „Украйна ще мине вече на заден план”, каза той.
Запитан дали с партиите са се разбрали да бъде овладян популизмът, който може да "разгори огнището", той отговори: „В лошо време сме за подобно разбирателство, макар че в Израел управляващи и опозиция се разбраха, след като пет пъти се явяваха на избори, разградиха си държавата, компрометираха усилията на МОСАД и на контраразузнаването и се стигна до такава ситуация".
В отговор на въпрос как ще компенсираме отбранителните си дефицити, Кирил Петков от ПП-ДБ заяви, че не помни друго правителство освен управляваните от него да са обновявали Българската армия. „Сега договаряме „Страйкърите”. Какво се направи в тези 3 години, освен производството на генерали”, каза той.
Предизборна немощ е да използваш вот на недоверие за предизборната си кампания. Това каза Петков по адрес на вносителите от БСП.
Той похвали работата на служба „Военно разузнаване”, но подчерта, че докладът на ДАНС не е бил задоволителен. „Повече научих от Си Ен Ен, отколкото от техния доклад”, каза Петков. Той обвърза консултативната среща при президента с необходимостта от спешни реформи в службите за сигурност у нас.
Съпредседателят на „Продължаваме Промяната” заяви, че правилният формат на срещи, свързани с националната сигурност, е Съветът при премиера Николай Денков. „Там има и хора от Президентството, и може да присъства всеки един от лидерите на политическите партии, както и службите”, подчерта той.
Позицията си изказа и Атанас Атанасов, ПП-ДБ. "Няма пряка заплаха за българската национална сигурност. Има риск конфликтът в Израел да се разрасне". Темата е националната сигурност в контекста на войната срещу Израел и войната в Украйна. Трябва да се загърбят личните пристрастия, каза той за формата на разговора.
„Службите трябва да имат план как да реагират на рисковете пред националната сигурност. Представителят на ДАР, цивилното разузнаване, заяви, че нямало връзка между войната в Украйна и случващото се в Близкия Изток, което, според мен, е абсурд”, посочи Атанасов.
Лидерът на "Въздраждане" също изрази позицията си. "Нищо притеснително не чух в докладите", каза Костадинов. Според него не се гледа какво се случва в Косово, в Сирия. За конфликта между Израел и „Хамас” той посочи, че единственият правилен изход са преговорите.
„Държавата е в опасност, защото е в ръцете на тежко неадекватни хора. Слушахме общи приказки”, добави Костадинов. По думите му на срещата, свикана от председателят на парламента Росен Желязков, присъствали хора, чието място не било там.
„Като например Даниел Лорер. Между другото, влизаха и други хора, носеха кафета, докато се четяха докладите. Влезе и фотограф. То стана нещо като едно малко Народно събрание”, заяви Костадинов.
Делян Пеевски, ДПС каза: "Притеснително е всичко, което се случва в момента след зверския тероризъм, който беше осъществен от „Хамас” срещу Израел. Ние трябва да окажем пълна подкрепа на Израел в тази ситуация".
По думите на депутата на срещата е станало ясно, че за България към момента „няма пряка заплаха”.
„Единствено може би в някакъв момент би могло да има някакъв миграционен натиск. Но допълнително ще ни информират. Казаха, че няма нищо пряко и притеснително за нас към момента. Казаха, че нещата са под контрол. Но според мен службите трябва да са изключително бдителни в тази ситуация”, подчерта Пеевски.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви: "В момента изглежда, че вотът на недоверие няма да мине в петък, ДПС и ГЕРБ ще подкрепят правителството, въпреки критиките, които му отправят. Ако това се случи и правителството оцелее, започваме веднага събиране на подписи за вот на недоверие за национална сигурност и отбрана, и го внасяме още следващата седмица".
"За нас има поне два риска от ситуацията в Израел - може би ни очаква гигантска мигрантска вълна, за която не сме подготвени. Могат да поникнат радикални елементи и да станем поле на други опасности. Вторият проблем е продоволствена криза. Повишават се цените на петрола, може да се прекъснат пътищата на доставките заради инфлацията, може да има недостиг на храни", коментира тя.
По думите ѝ трябва да се направи преглед на държавния резерв на храните. "Може би в новия бюджет трябва да се предвидят средства за новата извънредна ситуация. Президентът наруши закона, като не свика КСНС, както е описано в закона и го изисква Конституцията. Това, което направи, беше някаква квази среща без парламентарно представените партии, защото той не ги харесва. И ние много неща не харесваме, но идваме на работа и изпълняваме закона. Вероятно, за да му отговори, управляващото мнозинство свика също толкова ненормален формат. Какво е това, в което се събрахме днес?", попита риторично Нинова.
Според нея и двете страни - президент и управляващи, унищожават последните остатъци от държавността.
"Не мислят за националния интерес, няма нито едно смислено решение. Те си мерят силите - кой да открадне повече пари повече от ПВУ и кой да овладее Службите, но не и да се съберат институциите и да се изработи национално отговорно решение. КСНС е органът, който в криза с две войни трябва да ни събере, и да излезем с единно решение. Тагарев обезкостява отбраната, а Радев иска да се купува още оръжие", заяви тя.
Народният представител от ИТН Тошко Йорданов изрази позиция, че разузнавателните служби работят, колкото могат. "Към тях трудно можем да отправим критики в момента", добави той.
„Искам да разбера дали „сглобката”, в тази ситуация, ще реши да сменя шефовете на служби”, каза Йорданов.
Според него конфликтът между Израел и „Хамас” е голям, с тенденция за изостряне и трудно предвидими последствия. „Страната е изправена пред сложна ситуация. Ако тя ескалира, горивата ще поскъпнат”, посочи още Йорданов.
