Д енят на труда - Първи май, не е само ден на развяти знамена и празнуване, но и ден на тъжна равносметка.
Тревожна тенденция отбеляза пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, от чиито думи стана ясно, че се наблюдава увеличение на смъртните случаи при трудови злополуки. За отчетната 2023 година са с 3 повече от тези през 2022 г. заяви пред БНР
"Преди няколко година ЕК поде кампания до 2030 г. да бъде постигната нулева смъртност на работното място. Но за това са необходими много мерки. Ние в България обаче вървим в обратната посока. Знам, че до 2030 г. няма да успеем да го постигнем, но нека поне намалим наполовина тези смъртни случаи. 87 български работници, са загубили живота си, отивайки да изкарат прехраната на семейството си", коментира той.
По думите му най-много са фаталните инциденти в строителството - около 22 случая, (със 7 повече от 2022 г.), следвани от сухопътния транспорт - 14 случая.
Трудовите злополуки тази година също са повече, отбеляза Атанасов. "В България на 100 хил. души се отчитат приблизително 100 трудови злополуки, средно. Средното за ЕС на 100 хил. заети е 1300. Това означава, че трудовите злополуки се крият".
По думите му проблемът е, че смъртните случаи при трудови злополуки не се разследват и не се стига до крайни решения. При заведено дело от роднини на загинал работник обезщетението е 350 хил. лв. - това е цената на българския работник, допълни Огнян Атанасов.
"Когато тръгне процедурата, почти 99,9% се доказва трудовата злополука", каза още Атанасов.
За миналата година има над 200 хиляди нарушения на трудовите права в България. Това съобщи пред БНР и Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Пламен Димитров, КНСБ
Нарушаването на правото на синдикално сдружаване от миналата година е криминализирано, напомни още той.
Димитров обърна внимание на проблема с работещите бедни у нас.
"Когато над 750 хиляди българи живеят в условията на работеща бедност, т.е работят, но не могат да изкарат достатъчно пари, за да хранят семействата си – получават нетно под 1000 лева, очевидно е, че има още много какво да се свърши".
През последните няколко години успяхме да компенсираме поне галопираща инфлация с ръста на доходите, каза синдикалният лидер в предаването "12+4".
Пламен Димитров напомни, че от месец март има международно приета заплата, необходима за издръжка и България също би трябвало да се съобразява с това.
"Освен методологията как да се определя минималната заплата, тя трябва да се мери ежегодно към тази заплата за издръжка".
Има проблем с осигуряването на достатъчно работна сила в България, отчете синдикалният лидер.
"През последните десетина години между 200 000 и 250 000 работни места остават трайно незаети.
За нас решението на проблема не е в това да внесем десетки хиляди души от Непал, Индия и т.н. Те са хора с друга култура и навици. Това няма да донесе нито устойчивост на пазара на труда, нито ще реши демографската криза в България.
Ние предлагахме програма за заселване на 100 хиляди българи от Украйна и Молдова. Трудно е да се каже защо нямаме активна държавна политика в тази посока".
Първи май, освен Ден на труда, е и празник на КНСБ. Синдикатът организира открити приемни, където гражданите могат да потърсят съдействие или съвети от експерти.
