Н икой не иска да купи родния дом на писателя Димитър Талев, а той продължава да се руши, видя екип на „Телеграф“. Имотът, който се намира в центъра на българския град Прилеп, намиращ се днес на територията на Република Северна Македония, е близо до църквата „Св. Богородица“.
Адресът е ул. „Пере Темелоски“ № 4. Построена е през втората половина на XIX век, като в нея на 1 септември 1898 г. се ражда бъдещият автор на тетралогията „Железният светилник“.
Смърт
След смъртта на бащата на писателя - ковача Тале Палисламов през 1907 г., по финансови причини съпругата му Донка продава къщата на семейство Ачковски. През годините, когато Прилеп е под сръбска, а след това и под македонска власт, новите собственици неведнъж са подлагани на издевателства и тормоз заради това, че открито афишират българските си корени и народностната си принадлежност. Два или три пъти са гонени от къщата, която е трябвало да бъде национализирана в полза на сръбската държава. Днес Талевата къща се стопанисва от Снежана Ачковска, която иска да я продаде на българската държава, за да бъде превърната тя в български културен център. Определената цена е 100 хиляди евро. Възрастната и болна жена се опитва да я поддържа, но очевидно това вече изобщо не е по силите и финансовите й възможности и сградата бавно, но сигурно се руши.
Интерес
Снежана споделя, че интересът към къщата на Димитър Талев от страна на българите е голям. Почти всички нашенци, които посещават Прилеп като екскурзианти или по други причини, искат да посетят къщата на Талев. Понякога тук идват и цели ученически групи. Снежана отключва къщата и ги пуска вътре, без да им взема входни такси, за да се потопят те в атмосферата от края на XIX век, и макар и за кратко да усетят характерите и духа на Талевите герои.
„Досега най-малко два милиона българи са преминали през тази къща. Аз искам тя най-после да стане собственост на България, да се използва и да се стопанисва от българската държава. Защото Димитър Талев е български писател. И той сам неведнъж го е писал и го е заявявал публично и категорично. България трябва да бъде държава. Нека Талев да се върне обратно там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп. Нека да се върне отново тук. И духът му да бъде спокоен. Но България като че ли май е глуха и не чува онова, което се опитвам да й кажа. Не зная има ли тя уши или няма. Мъжът ми почина и от мъката, че така и не успя да предаде тази къща на българската държава. Преди да си отиде, ми каза: „Живей, за да осъществиш това“. Но днес никой от управляващите в България не иска да погледне сериозно на моите опити да запазя тази къща за България. Затова и аз съм сърдита на България“, споделя с огорчение и с обида Снежана Ачковска. Повече от 20 години тя напразно се опитва да предизвика интереса на българската държава в лицето на непрекъснато сменящите се у нас партии и управляващи. Нито една от които обаче така и не се интересува изобщо от такъв „дребен проблем“ като родната къща на писателя Димитър Талев и съдбата й. Защото оттам не могат да се вземат, а трябва да се дават пари за реставрация. А от това управляващите нямат лична изгода.
ДАНС
Единствената реакция на българската държава е, когато преди години висш служител на ДАНС посещава къщата заедно с директора на македонската Държавна сигурност. Те обхождат помещенията и разговарят със собствениците и си тръгват, без да кажат и дума.
Резултатът от тяхното посещение е, че няколко дни по-късно електричеството в къщата е спряно с мотива, че собствениците дължат 5000 евро неплатени сметки за ток. Според собственичката Ачковска целта тогава е била къщата да бъде напусната и изоставена и да се събори.
През 2018 г. в Сандански е учредена Фондация „Димитър Талев“, чиято цел е да съберат чрез благотворителни прояви средствата, необходими за купуването на къщата в Прилеп.
Събраните до този момент пари обаче са крайно недостатъчни това благородно дело най-после да се осъществи. За да се съберат необходимите 100 хил. евро, е необходимо да се инициира национална благотворителна кампания. Или пък да се намери финансово богат родолюбец, който да е в състояние да извади и да дари така необходимата сума. Което е трудно постижимо и дори направо невъзможно.
Главната героиня в Железният светилник. Там живяло семейството на Султана
Родната си къща писателят Димитър Талев използва да опише като дом на семейството на Султана и Стоян Глаушеви в тетралогията „Железният светилник“. В тази къща се развива голяма част от действието в четирите романа. Ето как писателят описва бащината си къща в Прилеп, като я пренася в Преспа, където се развива действието в четирите му романа.
„Насреща се виждаше доста голяма, но ниска стара къща с чардак на няколко стъпала от земята. Покривът на оттатъшната половина на къщата беше рухнал, стърчаха там, сред купища камъни и кирпичи, отскочили нагоре прогнили греди. От целия този престарял дом лъхаше самота и запустение, ала от един варосан някога комин се точеше тънка струя дим. На отсамната страна на двора, към гърба на една съседна къща, беше прилепена друга, доста запазена постройка, види се плевня с широк навес, но веднага до нея се виждаха и други развалини“. Това е къщата на главната героиня в тетралогията Султана Глаушева, хаджи Серафимовата унука, за чийто прототип служи родната къща на самия автор.
Комунисти го карат сам да си копае гроба
Димитър Талев пише знаменитата си тетралогия, след като вече е преминал най-ужасния си период, прекаран в социалистическите концлагери, от които успява да оживее по чудо благодарение само на своята съпруга. С риск за собствения си живот тя непрекъснато му изпраща храна, маскирайки я като лекарства в шишенца от аптеката, като с това поддържа силите и живота му. По време на престоя си в концлагера в Куциян няколко пъти животът на писателя е в опасност. При един от случаите, докато копае в мина за въглища, той е затиснат от тонове пръст. Изваден е полумъртъв от приятеля си Христо Христов. При друг случай пък един от палачите кара Талев сам да си изкопае гроба с думите: „Копай, Тале, по-добре и по-дълбоко, да ти е ладен гробот“. Самият писател след освобождаването си от ада на комунистическите лагери споделя: „Целият си напрегнат, да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да си позволиш да застанеш, да съзерцаваш и да кажеш: „Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е една Голгота, усилието да се направи следващата крачка“. Талев е спасен и измъкнат от лапите на лагерните палачи благодарение на колегата си Георги Караславов, който се застъпва с риск за собствения си живот пред управляващите на върха. През 1948 г. той е освободен и със семейството си е изселен в Луковит, където довършва своята тетралогия.
Иван Георгиев
