В ицепрезидентът Илияна Йотова откри в сряда в присъствието на заместник-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов юбилейната изложба на Националния исторически музей под наслов „50 от 50“. Събитието събра бившите директори на музея академик Васил Гюзелев (1976-1977) и професор Иля Прокопов (1998-2001), Екатерина Джумалиева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ в Министерството на културата, директори и колеги от музеи в страната, гости и приятели.
Изложбата
Пет хилядолетия от историята на българските земи са представени от четвъртък в Националния исторически музей. В това може да се убеди всеки, който посети изложбата. 50 постерни пана с архивни фотоси и витрини със значими за всяка от годините предмети разказват запаметяващи се събития от историята на музея. Могат да се видят и непоказвани досега артефакти, като например бронзово китайско божество и сервиз от сребърен филигран от Охрид.
Началото
Всичко започва през далечната 1973 г. с Разпореждане № 90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. „със задача да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава до наши дни…” Но още първата изложба на музея -„Праисторическо изкуство в българските земи” през 1975 г., е заявка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в разпореждането за създаването на НИМ.
Спорове
Осъществяването на тази цел минава през много перипетии. Пламва бурна дискусия сред историците и музейните работници дали е нужен въобще такъв. Провинциалните музеи не искат да се разделят със свои знакови колекции. Особено ревностни са панагюрци, които държат прочутото златно съкровище да си остане в техния град, а също и варненци, гордеещи се с най-старото обработено злато в Европа.
Сградите
Проблемите с намирането на подходяща сграда съпътства цялата история на НИМ. Първо се помещава в Градската библиотека, която по това време се намира на ул. „Гурко” №1 и им предоставя една малка стая. След няколко месеца музеят получава сградата на бившото руско (съветско) посолство на ъгъла на „Раковски“ и „Московска“.То обаче скоро става тясно за нарастващите колекции и въпреки възраженията на юридическата гилдия през 1979 г. той заема първите два етажа на Съдебната палата. За което основна заслуга има Людмила Живкова.
Промените след 1989 г. не подминават музея. В новите условия магистратите надделяват и през 2000 г. музеят е преместен в Дом №1 на резиденция „Бояна“. Днес там се съхраняват близо 650 000 артефакта, свидетелстващи за хилядолетното съществуване на цивилизацията в нашите земи.
Константин Събчев
