- Г-жо Герина, в неделя българските акушерки имат празник. Какво е за вас Бабинден?
- Бабинден е национален празник – казвам го с усмивка, но и с категоричността, че на този ден всеки човек трябва да си спомни за онези първи мигове живот, първа глътка въздух и вълнението от раждането на своите деца и внуци. Ние жените обичаме да споделяме емоциите си и имаме най-вълнуващи разкази за моментите, в които сме раждали. Често не си спомняме името на акушерката, поела детето ни в ръцете си, но си спомняме някоя нейна окуражаваща дума, ласка или подкрепа за проява на женската сила в този решаващ за живота момент. Сдружение “Алианс на българските акушерки” е създадено да обедини една друга женска сила, на онези знаещи, можещи, мъдри жени. Мисията му е да подкрепя професионализма с въвеждане на добри практики, да дава възможност за нови знания, да помага на акушерките, когато търсят отговори на трудните житейски въпроси, зададени им от майките.
Мотото на Алианса на българските акушерки е:„Нека заедно през 2024 г. да направим професията акушерка популярна и оценена!“. Акушерката е втора майка и остава до жената през целия й живот. Акушерката е специалистът по женско здраве, която може да се грижи за половината от човечеството – т.е. за всички жени във всички възрастови групи. През 2023 г. ЮНЕСКО включи акушерската професия в Списъка за нематериално културно наследство на човечеството.
- Как реално акушерката може да подкрепи увеличаването на раждаемостта в страната ни?
- Обезлюдяването на малките населени места нанесе сериозен удар и върху здравната грижа на населението. Липсата на извънболнична помощ в такива селища води реално след себе си и липса на подкрепа за бъдещите майки. Те се налага да пътуват за консултации в големите градове и клиники, за което често средствата им са ограничени, и това е причина да отлагат раждането на втора и трета рожба. Акушерски практики там биха променили процеса. Друга възможност, в която активно могат да бъдат включени акушерките, е промоцията на здраве, превенцията на гинекологични заболявания, дори участието на акушерките в сексуалното образование на подрастващите. Демографски проблемът се забелязва и в късното раждане на първа рожба, това води след себе си до редица репродуктивни проблеми. Реално във възраст след 40 години вече драстично намалява шансът за раждане на повече от едно дете. Жените трябва да бъдат информирани за тези рискове и подкрепяни от акушерките в кабинети по семейно планиране да реализират по-ранно раждане.
Акушерките могат да бъдат изключителна подкрепа и при грижата за преждевременно родени деца. Често тази грижа плаши родителите и ги отказва от следващи бременности. Превенцията и на преждевременните раждания също е в компетентността на нашата грижа.
- Какво е необходимо да се направи, за да стане професията привлекателна? Трябва ли вашата професия да е защитена?
- За застаряващите медицински екипи в България всички знаем. Тенденцията е световна. По-важно е да се попитаме какво правим, за да променим тази тенденция. Скоро в кулоарите на Народното събрание се заговори за „защитена професия“ и такава да бъде тази на акушерката. Това ще позволи бъдещите кандидати да се възползват от обучение без заплащане на такси. Това е чудесна инициатива, стига към нея да се добави възможността от това право да се възползват и кандидат-студенти, които вече са завършили друго образование и в по-късен етап от живота си решават да се обучават за акушерки. Много жени след раждането на своите деца осъзнават желанието си да подкрепят този процес и да учат за акушерки, но законово трябва да заплащат такси от порядъка на 4500 лв. за година.
- Какво може да направи професията защитена?
- Например различна категория на труд, ранно пенсиониране, право на самостоятелна практика с възможност за сключване на договори с НЗОК, синдикална подкрепа, превенция на бърнаут и психологическа подкрепа за преодоляване на стреса в професията, дори завишаване на критериите за прием в медицинските университети, което е една от причините да започват да учат 15 момичета, а да се дипломират 3 от тях. Липсва възможност за професионално израстване и липсват магистърски степени за акушерки. В момента колегите, които искат да продължат образованието си, учат специалност „Управление на здравните грижи“ – сестринска специализация, с която не се надграждат компетентностите на акушерките. На международните ни академии за акушерки идват европейски лектори с квалификация професор акушерка, в България нямаме право за професионално израстване.
Бих искала да ви обърна внимание върху един друг факт. Професията в последните 10 години напускат акушерки с професионален опит повече от 10-15 години. Това означава, че реално медицинското съсловие губи безвъзвратно квалифицирани кадри, които са натрупали опит, знания и професионална компетентност. Въпреки това те дръзват да се преквалифицират, да учат в съвсем различна сфера от медицинската си специалност и да загърбят акушерството.
- Как да мотивираме младите и как да задържим опитните кадри?
- Темата за „защитената професия“ за мен трябва да се разисква именно в този аспект. Липса на защита при професионална реализация означава похарчени усилия напразно. Обучаваме млади, компетентни, на европейско ниво акушерки, които още от втори курс имат договори за работа в клиники извън страната ни. В целия Европейски съюз има недостиг на медицински специалисти, акушерките се ценят високо и заплащането на труда им е уважително. А тук, ако една млада акушерка започва със заплата 1000 лв., то акушерка с 45 години трудов стаж ще взема 450 лв. повече. Всеки обаче в магазина купува хляба на децата си на една цена. Остойностяването на труда трябва да бъде по различни критерии спрямо натовареността, стреса, дежурствата, броя пациентки, за които носи отговорност по време на дежурството си. Никой не формира работната заплата по начин, който реално да остойности труда. Ниското заплащане на клиничните пътеки за раждане допълнително намаляват възможността за разпределение на допълнителни средства към работната заплата. Тук виждаме аномалия, която кара много от акушерките да работят като сестри.
- Какъв процент от акушерките работят на две места?
- Проведено преди 3 години проучване на Алианса на българските акушерки показва, че акушерките работят и в детските ясли и градини, в консултативните кабинети, в тежките операционни и реанимации, в онкологичните и мамологичните центрове, в клиниките по репродуктивно здраве. За жалост те работят и като медицински сестри там, където има нужда от тях. На въпроса ви какъв процент работят на две места – анкетата показа, че 18,4% работят при друг работодател, а 36,4% от 686 акушерки, участвали в анкетата от 83 града в страната, работят допълнително при същия работодател.
- Преди няколко години на акушерките беше разрешено да имат самостоятелни практики. Има ли в действителност такива?
- Изминаха почти 3 години, откакто законът позволи създаването на амбулатории по здравни грижи, т.е. възможност за създаване и на акушерски такива. За съжаление в страната тези практики се броят на пръстите на едната ми ръка. Причината е многопластова – липса на национален стандарт за акушерска практика, невъзможност за сключване на договори с НЗОК за заплащане на акушерските услуги, високи изисквания за регистрация на практиката и необходимост от оборудване, което струва скъпо. Това води до невъзможност акушерките да извършват дейности спрямо квалификационната си компетентност и да осъществяват самостоятелно проследяването на нормално протичаща бременност, както и патронажна грижа в послеродовия период и за това да получават съответното заплащане.
Патронажната грижа е оставена в ръцете на личните лекари, които и без това са претоварени. Тяхна е задачата да посетят новороденото до 14-ия ден след раждането. Много шум се вдигна, че това ще се осъществява от акушерки, но питам се колко акушерки работят на кабинет при лични лекари? Там работят предимно сестри или лица без медицинско образование. Патронажното посещение от медицинска сестра в дома на родилката е обезсмислено от факта, че грижа трябва да получи не само бебето, а и родилката. Възстановяването след раждането, кървенето, състоянието на млечните жлези, оперативната рана, психо-емоционалното състояние и много други аспекти на грижата за родилката са в компетентността на акушерката. Няма разбиране в управляващите здравеопазването органи, а по този начин страдат майките.
- Каква е мисията на Алианса на българските акушерки?
- През изтеклите 13 години от дейността на алианса сме водили дебат за стъпките, които са необходими, за да бъде защитена нашата професия. Според нас първото и най-важно нещо, което трябва да се случи, е промяна в Закона за съсловните организации и формирането на самостоятелна съсловна организация на акушерките. В настоящия етап Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, която е легитимният представител на медицинското съсловие, има интерес да защитава само правата на медицинските сестри. Всички останали професии, включени под шапката на тази организация, са пренебрегнати. Постижение е членството ни в ЕМА и ICM. Като пълноправен член в тези международни организации ние получаваме подкрепа и насоки за развитието на добрите практики и надграждащото обучение на акушерките.
- Къде е поставен фокусът?
- През миналата година поставихме на фокус студентите. Проведе се първият Студентски форум в София. На него предизвикахме студентите да напишат есе „Защо избрах да стана акушерка“ и за наша радост издадохме книжка с много прекрасни творби.
На XI академия за акушерки в Русе наградихме 10-те завършили акушерки с най-добър успех от всички медицински университети и филиали в страната. Смятам, че е важно имената на тези момичета да се знаят. Това са Илиана Данчева Георгиева, Мая Красимирова Георгиева, Юлия Александрова Мотушева, Чидем Сезгин Исмаил, Йоана Ивова Александрова, Вероника Веселинова Николова, Цветелина Димитрова Димитрова, Дария Мартинова Червенкова, Катерина Стефанова Стефанова и Теодора Илиева Мрянова. Надеждата ни е тези момичета да останат в професията, да останат в България, да останат верни на желанието си да бъдат акушерки.
Това е тя:
- Завършва акушерство в Медицинския колеж "Йорданка Филаретова".
- Завършва мениджмънт на социалните дейности в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
- Завършва Счетоводство и контрол в Стопанска Академия "Д. А. Ценов" гр. Свищов.
- Завършва здравен мениджмънт в Стопанската академия "Д.А. Ценов", Свищов.
- Изучавала класическа хомеопатия в ЦЗО Едикта/CHE Edicta.
- Работи в комплекс за детско хранене с банка за майчина кърма.
Милена Димитрова
