- Г-жо Обрешкова, предстои едно прекрасно събитие на 9 декември в Народния театър в памет на Стефан Данаилов. Вие като негова племенница и режисьор на спектакъла ще ни разкажете ли малко повече какво да очакват нашите читатели?
- Мастера обичаше да създава празници, да увлича хората, да ги дарява с мигове щастие. Мисля и сега би се радвал на това честване, е, може би ни гледа малко строго отгоре, защото, докосвайки се до спомените за него, боли. Истината е, че любовта, с която ни е дарявал толкова години, витае във въздуха и искаме да я споделяме и споделяме колкото се може повече. Ще ми се на девети декември в мултимедийния спектакъл „Стефан Данаилов на 80: години любов“ отново да чуем и усетим неговите послания, жаждата му за живот, желанието да твори, неуморимия дух на Стефан Данаилов. Патрон на честванията е вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Благодаря й от цялото си сърце, че застана зад тази кауза и благодарение на това получихме подкрепа от Министерство на културата.
- Няколко дни ще бъдат празниците в негова чест.
- Каня неговите приятели и почитатели на шести декември в кино „Одеон“, където ще представим книгата на Георги Тошев „Игра на живот“, заедно с филма „Ламбо от София“. Стефан Данаилов принадлежи на всяко кътче от България, на всяко сърце, което се е вълнувало досега с него. Нека наречем този филм една кратка разходка из софийските му спомени. Трудно е да създадеш и негова биография – та той изигра толкова цветен, неподражаем и великолепен живот. Благодаря на Георги Тошев, че се е впуснал в нелеката мисия да съхранява паметта на великите ни актьори. А тя е важна за нашето национално самочувствие. Мастера възпитаваше студентите си да бъдат достойни хора, с високо вдигната глава. Нека всички научим този урок от него.
- Тук е мястото да кажем, че билетите вече са пуснати за продажба и всички почитатели и приятели на Стефан Данаилов ще могат да присъстват.
- Стефан Данаилов винаги помагаше и забравяше. Билетите са на символична цена, за да можем да изпълним една от неговите повели, а именно да подкрепим дома за ветерани артисти. Всеки е добре дошъл на този празник.
- Ще открехнете ли малко завесата кои негови ученици ще вземат участие?
- Все по-трудно е да събираш негови студенти – та те са едни от най-заетите в българския театър и кино. Късметът ми като режисьор е, че Радина Боршош, Евелин Костова, Асен Блатечки, Иван Юруков, Деян Ангелов, Александър Кадиев, Филип Буков и Владислав… - Въргала, по чудо са свободни. Ще има и едно специално видео, ще го запазя в тайна, но в него е събрана цялата любов, на която децата му са способни.
- Какво друго има в програмата по случай 80 годишнината на Ламбо?
- На девети в 12 ч. ще се открие изложбата „Личен архив“ пред НТ „Иван Вазов“, осъществена с подкрепата на Столична община. Вуйчо ми, за разлика от архивиращата всеки миг от живота си негова сестра и моя майка Росица Данаилова, беше доста нехаен към тези детайли. Затова е цяло чудо, че има оставени следи за живота му извън сцената и снимачната площадка. Получих и покана от регионалната библиотека „Димитър Талев“ - Благоевград, където на 6-и в 14 ч. ще се направи събитие в негова памет. Това е неоспоримо доказателство, че Стефан Данаилов е оставил безценен дар в сърцата на хората – любов.
- Да ви върна малко във времето на вашето детство, от вуйчо ви ли се зароди тази любов към изкуството?
- Цялото ми семейство е заразно влюбено в изкуството. Нямаш шанс да не се поболееш и ти.
- Кои бяха най-ценните съвети, които ви е дал?
- Най-големите уроци, които съм получила от майка ми и вуйчо ми, са уроците по човечност. Кройката на света им беше невъобразимо широка. Опитвам се да бъда достоен техен наследник – не е лесно.
- Имате ли някоя забавна случка с него, която винаги ще помните?
- Те са много. Бях отгледано в театъра дете, но те не ме пускаха в школата за нищо на света. Даже си бяхме направили една школа в руската гимназия, където учех, и после след години разбрах, че майка ми е отишла и е забранила на директорката да участвам в тази школа. Аз много се разстроих. След време Стефан вече беше взел своя клас и аз много време прекарвах в академията. Криеха ме под чиновете. Той се правеше, че не ме вижда, аз се правех, че не го виждам, но много добре знаеше, че съм там. Като безопасна игла се разхождах, цялата банда бяха страхотни, първият му клас беше това. И точно завършвам, ще правим бал. И заявявам на майка си, че съм решила да кандидатствам в академията. Тогава Стефан ме погледна пренебрежително и каза, че са глупости и първо той ще ме изпита и ако реши, че ставам, чак тогава. Каза да си науча текст и да му го представя. И в хола на „Сан Стефано“ той срещу мен, а аз, трепереща с всеки мой косъм на главата, му изиграх дълбоко драматичен сценарий.
Той леко забърса сълзата си и каза, че ще ме подготви. Това беше и един от случаите, в които ми се скара, защото ме подготвя и ме връщаше по сто пъти. Баснята му беше много важна, много държеше на нея и съм допуснала някаква грешка и изведнъж „пляяяс“ по врата ми. Имаше една известна пауза (смее се).
- Много ли ви се караше?
- Не помня много да ми се е карал. Спорили сме, естествено. Той не обичаше някой да критикува някой друг, а и никога не чух от него критики за други хора. И това е много важно, винаги трябва да уважаваш труда на хората. Независимо дали ти допада или не. Зад всеки един спектакъл стоят много усилия, пот и труд. Винаги трябва да уважим тези, които са го направили.
- Лесно ли беше да работите като негов асистент?
- Да кажа, да. Той даваше пълна свобода. И в спектаклите, които сме правили, някак с него съм работила много леко. Той идва на репетиция и ти вече си направил всичко и той примерно пооправи нещо, размести и чак си казваш - брей как не се сетих за това. Всъщност тези години в академията бяха такъв купон и празник. Той ни предаде целия си дух. Невъзможно е да се опише.
- В момента сте преподавател в Благоевград, разкажете ни за учениците. Има ли таланти?
- Дали ще ти кацне птичката е от голямо значение, както казваше Стефан. Той много държеше неговите деца да работят, навсякъде да ходят, да участват. Аз сега като съм с мой собствен клас, от време на време чувам: "Мастера каза това...“, опитвам се да им предам това, което съм научила. Той искаше актьорът да има самочувствие, да е здраво стъпил на сцената, да овладява себе си, да има много умения. И се опитвам всячески да го предам на тези деца като преподавател.
- Ако сега имате възможност да го видите за минута, какво ще му кажете?
- Една минута няма да ми стигне. Аз обичах него да го слушам. Бих му казала, че го обичам! Трябва да казваме на близките си, че ги обичаме. Това пак той ме е научил. Важно е да споделяш чувствата си.
- Разкажете ни с какво се занимавате в момента, бъдещи планове?
- Очаква ме едно пътуване в Канада, Торонто. Там има един прекрасен български театър „Отражение“. Там ще поставим един текст на Станислав Стратиев. По неговия пътепис. Кръстили сме го „Вавилонски хроники". За мен това се появи като мисия. Аз загубих своя брат, той остана в далечна Африка. Дълги години сме се виждали за по малко и това винаги ме е тежало, боляло ме е. Знам какво им е на хората, които не са в България, но си я носят в сърцата. И как страдат и какво означава всяка среща с българин за тях. Така че за мен това е много съкровен миг да се срещна с тези хора. Това, което са направили, е фантастично, направили са театър, играят на български и канят български режисьори и драматурзи.
Опитват се някак да поддържат връзката с дома и дори се опитват да я предадат на децата, които са родени там от български семейства. С нетърпение очаквам тази среща, това ще бъде след Нова година. Аз имам 50-годишнина на 19 декември и се надявам, че ще успея да празнувам. Също така да кажа, че снимам и във филма "Трофеят", където си партнирам с прекрасните актьори Койна Русева и Ивайло Христов, и се надявам наистина да стане един прекрасен филм.
- За 50 години какво разбрахте от живота?
- Разбрах, че съм родена в страхотно семейство. Пораснала съм в дом, пълен с невероятни преживявания. Да запазя спомените за тези страхотни хора като майка ми и Стефан. Сега майка ми и баща ми щяха да направят 90 години.
Надявам се и тях да успея да почета. Те бяха големи фигури, татко в българското кино, документално, мама в театъра. Като някакъв тип архивар се чувствам. Знам едно, много е важно как носим спомените си, за да не ни носят болка, а само светлина. Да може да преминаваме с тях напред. Да ги поставяме в светлината и да ни носят красота.
- На това ли учите дъщеря си?
- Тя ще каже един ден на какво я уча. Опитвам се да я науча на свобода. Да се чувства свободен човек, да бъде по-дръзка. Аз бях по-затворено дете, ще ми се да има дързост. Тя организира сега благотворителна изложба, учи фотография. Много се радвам за което. Вярвам, че има един красив път в живота, все пак носи името на Стефан.
- Разказвате ли и й често за баба й и дядо й?
- Тя си ги спомня. Баба й я научи да се гримира, гримираха се с часове вкъщи. Майка ми имаше една сладка суета. Имаше и досег със Стефан. Тя много се гордее с това, че е внучка на Стефан, не го афишира, но има едно приятно чувство за това.
- Какво си пожелавате за новата година?
- Пожелавам си да ми се получи турнето в Канада, както и представлението, което правим със
студентите, да сме здрави, озарени, по-балансирани, на по-малки дози да взимаме болката, за да ни бъде по-лесно да крачим напред. Пожелавам си да свърши войната.
Това е тя:
-Родена е на 19 декември 1972 г.
-Племенница е на Стефан Данаилов. Била е негов асистент
-Дъщеря е на Росица Данаилова и Константин Обрешков
-В момента е преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград
Елизабет Методиева
