С амо един от пет, отправили се към планината, е застрахован. Това заяви за „Телеграф“ шефът на Планинската спасителна служба към БЧК Емил Нешев ден след поредната мисия по търсене и спасяване, завършила с прибирането на два трупа от под връх Вихрен в Пирин.
Според Нешев застрахователната култура на българина е цялостно ниска и това се запазва и в планинско-туристическия сегмент. Това води дотам, че в по-голяма част от случаите ПСС не получава нищо срещу поетия риск и инвестирано време и пари за осъществяване на опасна спасителна мисия.
Морал
„Ако туристът е застрахован, получаваме някакво обезщетение, което, макар и малко, е съществена финансова помощ за нашите нужди. Ако лицето не е застраховано, изпадаме в унизителната ситуация да се молим като за подаяние. Всичко се случва изцяло на добра воля. Разчитаме на морала на спасените да се сетят, че тази спасителна служба не е от небето, а тя има нужда от издръжка, от екипировка, от оборудване... Нямаме практиката да си търсим пари по съдебен ред. Няма и закон, който да урежда автоматично задължение към нас от всеки спасен“, обясни Нешев.
На фона на малкото застраховани броят на спасителните мисии в планината расте. При 156 спасителни акции през 2021 г. извън тези на обработени ски писти случаите през 2022 г. вече са 167. „Липсата на нормална зима към този момент прави работата ни особено трудна. Няма по-неподходящи условия от настоящите“, каза Нешев. Причината е, че сняг в планината почти няма, а там, където го има, е малко и почти изцяло втвърден и обледенен. Това прави транспортирането на пострадали изключително трудно и опасно за спасителите за разлика от типичната зима с голяма снежна покривка, при която това може да се случва с моторна шейна. „Няма условия за ски и хората, които имат нужда от планината, избират пешеходни маршрути при тежки условия. Многото почивни дни също доведоха до повече туристи, като за 14 дни сме имали 14 спасителни акции“, допълни Нешев.
Цена
Едва левче на ден може да ни излезе застраховката, ако изберем застрахователна сума до 2000 лева - тоест разходите, които ще бъдат покрити от застрахователя. Ако искаме застрахователният договор да важи цяла година, то трябва да платим едва 30 лева.
За застрахователно покритие до 2000 лева цената за три дни е 3 лева. Това сочат данните на застрахователен брокер, който предлага туристически полици на „Дженерали“. Колкото по-дълъг е срокът на полицата обаче, толкова цената става по-изгодна. Ако сключим договора за 7 дни, премията вече е 5 лева, а за 360 дни ще платим едва 30 лева. При увеличаване на застрахователната сума расте и цената. Това се случва и ако сред покритите рискове е и практикуването на екстремни спортове.
Когато искаме да караме ски или сноуборд с цялото семейство, можем да се застраховаме всички с една полица. Така възрастен с две непълнолетни деца ще плати общо 36 лева за тридневна почивка в планината, става ясно от полица на „Уника“. Сумата покрива рисковете смърт и трайна неработоспособност от злополука, спасителни разноски, медицински разходи, разходи за евакуация и за репатриране плюс допълнително покритие екстремен спорт или хоби.
Препоръка
При всички случаи препоръчвам туристите да сключват полици с минимум 3000 лева лимит, коментира пред „Телеграф“ Румяна Бетова , изп. директор на „Лев инс“. По думите й разходите на спасителите за сваляне на пострадал с шейна са до 300-400 лева, но ако се наложи издирването да продължи няколко дни, разноските могат да стигнат до 15-20 хил. лева. В ръководената от нея компания при застрахователна сума 3000 лева цената на застраховката за 1 г. е 60 лева, а за 7 дни - 15,60 лева. Тя покрива планински туризъм по маркирани маршрути с включени спортни дейности. Ако обаче планинарят ходи по опасни пътеки без маркировка или пък скиор кара извън пистите, това вече се водят екстремни дейности и премията скача до 200 лева при годишната застраховка и до 52 лева за договор за седем дни. За три дни трябва да се платят 24 лева.
Хората трябва внимателно да преценят какво ще практикуват, за да изберат пакет, който най-много ги устройства, посочи Румяна Бетова. Защото ако например се окаже, че човек е платил за разходка по маркирани пътеки, но инцидентът стане извън маршрутите с маркировка, застраховката няма да действа и застрахователят няма да поеме разходите.
Част от компаниите въобще не правят застраховки за екстремни дейности, тъй като там рисковете много се качват. Нашият фокус е върху стандартните туристи - тези, които ходят по маркирани трасета, и не покриваме екстремни спортове, посочи шефът на „Бул инс“ Стоян Проданов. Лимитите в компанията са от 1000 до 10 000 лева, като за най-високия годишната премия е около 70 лв.
Обикновено застрахователите плащат директно на Планинската спасителна служба разходите по издирването и спасяването на закъсалия в планината турист. Но ако пострадалият има нужда от последващо лечение, например заради счупен крак, той трябва да предостави на компанията болнични документи, за да се покрият и медицинските разходи.
Покриват до 200 лв. за лечение на болен зъб
В покритието по планинската застраховка много застрахователи са включили и стоматологична помощ. Обикновено се покриват разходи до 150-200 лева. Това покритие е ценно, ако например туристът отиде на СПА хотел в зимен курорт и го заболи зъб. Тогава може да се наложи болният зъб спешно да бъде изваден или лекуван, а разходите по това да бъдат поети от застрахователя.
Обещават спасяване с несъществуващи хеликоптери
В офертите на някои застрахователни брокери сред покритите рискове фигурира „спасителна операция на Планинската спасителна служба с използването на хеликоптер“. Това обаче е далеч от реалността, тъй като посочените хеликоптери просто не съществуват и на практика такава помощ не може да бъде оказана. Поради тази причина застрахователите като цяло избягват да обещават спасяване с летателни машини.
В масовия случай туристическата застраховка покрива рискове като медицински разходи вследствие на злополука или акутно заболяване, разноски по издирване, спасяване и транспортиране до най-близкото лечебно заведение, разходи по транспортиране на тленни останки на лицето до адреса на неговото местоживеене и др.
ДЕЯН ДЯНКОВ, СОФИЯ СИМЕОНОВА
