С 5,135 млрд. лева са се увеличили жилищните кредити, отпускани от банките само за една година. Това става ясно от данни на Българската народна банка. Към края на ноември тази година общият размер на ипотеките достигна 24,629 млрд. лева, а през същия месец на 2023 година са били 19,494 млрд. лева. За година размерът им е нараснал с 26,3 на сто, сочат данните на централната банка.
За сравнение през 2022 година изтеглените жилищни заеми са били в размер на 16,2 млрд. лева, а към края на ноември 2021 година са били 13,9 млрд. лева. Това означава, че задълженията ни към банките са нараснали с повече от 10 млрд. лева през последните три години, а за последните 10 години пък са набъбнали с 2,8 пъти.
Основна причина за рязкото увеличение на задълженията на българите към банките са ниските лихви по жилищните заеми, както и пандемията, която накара много хора да търсят по-просторни жилища и дори къщи заради ограниченията, наложени от здравните власти. Така част от покупките на имоти бяха, за да се заменят по-малките жилища с по-големи, а други пък купуваха втори имот за инвестиция, тъй като лихвите по депозитите буквално се сринаха. Въпреки това спестяванията на българите продължиха да нарастват и вече са 2,5 пъти повече спрямо общата сума на депозитите през 2014 година.
Данни
Според данните на Агенцията по вписванията от началото на тази година до края на септември общият брой вписани сделки с имоти е 152 361. За сравнение през миналата година са били със 793 повече. Спадът на броя на вписванията и ръстът на ипотеките се дължи на свиване на предлагането на имоти на пазара, което доведе до ръст на цените, тъй като търсенето остава високо.
Д-р Мирослав Владимиров, който е преподавател и експерт по недвижими имоти, коментира на форум в София, че жилищният пазар в България се намира в началото на процес на деформиране на ценообразуването. Силният пазар на труда, където безработицата е само 3,6%, чувствителният ръст на доходите през последните пет години и достъпът до евтино ипотечно кредитиране създават оптимистични очаквания у купувачите на жилища.
ОхладняванеСилните ръстове на цените може да спрат, ако купувачите преценят, че те са станали твърде високи и не са склонни да ги плащат, тогава търсенето ще намалее и поскъпването на жилищата ще бъде ограничено до едноцифрен процент. Това според Владимиров е по-малко вероятният сценарий поради съществуващия оптимизъм сред купувачите. Единствено външна намеса от страна на БНБ може да върне жилищния пазар към равновесие, смята той.
Ограничения
Според него ограниченията за ипотечното кредитиране, които централната банка въведе от началото на октомври, са само началото, а целта е купувачите, които не разполагат с минимален собствен капитал от 15%, за да придобият жилище, и спестявания от още 5% до 7% от стойността на имота, за да платят разходите по сделката, да излязат от пазара, тъй като рисковете за тях са най-големи. Въведените през октомври изисквания на БНБ предвиждат съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението да е в размер не по-висок от 85%, съотношението между размера на текущите плащания по дълга и месечния доход на кредитополучателя да е в размер не по-висок от 50%, а максималният срок по договора за кредит да не е по-дълъг от 30 години. Според него през 2025 г. БНБ ще направи опит да ограничи още кредитирането, като най-вероятно ще въведе изискване за съотношението между ипотечния дълг и годишния доход и между общата сума на дълга и годишния доход, счита експертът.
Жилищата скочиха с 16 на сто, само в Русе поевтиняват
Цените на имотите са се повишили с между 15 и 16 на сто за първите девет месеца на тази година спрямо същия период на миналата. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода юли септември спрямо предходното тримесечие имотите поскъпват в 5 от 6 от по-големите градове. На първа позиция е столицата, където жилищата са скочили с 5,4 на сто. По данни на имотен портал цените на предлаганите двустайни и тристайни апартаменти в София надхвърлят 3000 евро на кв. м в трите най-скъпи квартала в столицата – „Изток“, „Изгрев“ и „Лозенец“, а жилища на цена под 2000 евро на квадрат вече могат да бъдат намерени само в пет от анализираните 19 столични квартала. След София са Варна, Бургас и Стара Загора по ръст на цените с между 4,2 и 5,3%. В Пловдив имотите са поскъпнали с 1,9 на сто. Единствено в Русе е отчетен спад на цените и то с 5,9%.
Елена Иванова
