0

Ш ефка на музей събра над 600 картички от миналото.

Това е дългогодишният директор на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора Снежана Маринова, изтъкнат колекционер и краевед, с безценна колекция от картички, разкриващи историята на града.

Снежана Маринова при обявяването й за почетен гражданин на Стара Загора.,  

 Снежана Маринова при обявяването й за почетен гражданин на Стара Загора.,  
Елена Дюлгерова

Колекция

„Колекцията ми е събирана в продължение вече на 30 години. В нея има не само картички, но и снимки и документи. Началото, интересът към темите за Стара Загора започна с работата ми в библиотеката. И особено когато преминах в специалния отдел „Краезнание“. Не съм се „хващала“ да ми омръзне! Мога с часове да слушам разказите на хората, да разглеждам снимки и картички и… да питам!“, разказва Маринова.

Съкровища

Картичките й са над 600, но не ги е броила точно. Най-старата й картичка е от 1897 година, а най-старите фотоси – от 1830-а. „За мен всичко е важно, всичко е съкровище“, споделя Снежана.

Картина от 20-те години на миналия век.

 Картина от 20-те години на миналия век.
Елена Дюлгерова

Специално за „Телеграф“ разкрива, че последните й реликви са „буквално от вчера“ – рекламна листовка на фабрика „Вълкар“ от 30-те години на миналия век, акция  от Содолимонаденото кооперативно дружество „Св. Трифон“ от 1944 г. и снимка от излет на Старозагорските минерални бани от 1932 г. Съжалява, че няма как да ги покажем, тъй като всяко нещо се нуждае от обработка.

Истории

Безброй са прелюбопитните случаи, свързани с героите от картичките й. „Една от интересните истории е сбирката за железарската работилница „Вулкан“ в Стара Загора. Всичко започна преди години с един запис в дневника на Старозагорския митрополит Павел. Той пише: „Най-сетне оградата на жилището ми се завършва с поставяне на голямата желязна порта, хубаво изработена от Лазара“. Исках да разбера кой е този майстор Лазар. След време с мен се свърза мой колега и ми каза, че баща му е бил съдружник в работилницата на Лазар Костов. Даде ми снимки, разказа ми историята“, обяснява Снежана.