Б ез излишен шум Българската православна църква (БПЦ) призна автокефалията на православната църква в Република Северна Македония (МПЦ). Спорът около името й обаче остава, тъй като названието на Скопския владика у нас бе променено от Охридски на Северномакедонски.
Заседание
Заседанието на Св. синод се е състояло на 13 декември. Странно, предвид важността на такова решение, но до късния следобед вчера то не бе оповестено на сайта на патриаршията. Вестта съобщи Ловчанският митрополит Гавриил, след като синодалното решение бе качено на интернет портала на епархията му. Така стана ясно, че на митрополитския съвет е било прочетено писмо от Сръбския патриарх Порфирий, който още на 5 юни даде документа за независимост (томос) на македонската църква. Последвало е гласуване, при което Св. синод е решил единодушно: „Приема с духовна радост дадения от Сръбската патриаршия Томос на църквата в Република Северна Македония“. След това родните архиереи са решили словоформата за обръщение към главата на съседската църква да бъде: „Блаженейшаго Стефана - Архиепископа Северно-Македонскаго”. По този начин се игнорира сръбската формулировка, а причината е, че Охридската архиепископия е била българска в продължение на 7 века.
Архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, коментира пред „Телеграф“, че не е изненадан от подкрепата ни за томоса на СПЦ, а от факта, че сме го преиначили, като сме определили нова титулатура на Охридския архиепископ. „Никой не го нарича Северно-Македонски, дори самият той“, мотивира се духовникът.
Прецедент
Според Негово Високопреподобие решението, макар и да не е прецедент в позицията по предоставяне на автокефалия
на Светия синод, може да има негативни последици. „Надвиснал е сериозен разкол над православието. Той все още е само потенциален, но ако ситуацията ескалира в бъдеще, то това решение подсказва, че ние бихме се оказали в лагера на руската и сръбската църква и ще се отделим от европейското православие. Защото ако се стигне до най-тежкия вариант на църковен разкол, скъсването ще бъде между „еди-кой си и всички, които са в общение с него“ – това е каноничната формула за прекъсване на евхаристийното общение“,
изрази опасенията си игуменът. Той все пак уточни, че това е малковероятиен сценарий и за щастие към момента едната от спорещите страни – Вселенската патриаршия и съюзните й гръцки църкви, не проявяват агресивност към лагера на руската църква.
Конспирация
Решението на БПЦ дойде само дни след посещението в София на Волоколамския митрополит Антоний, председател на външния отдел на Московска патриаршия. Имат ли връзка тези две събития засега остава в сферата на конспирациите.
„Признаването на македонската църква за независима от страна на сръбската патриаршия няма кой знае каква тежест в православния свят“, коментира още отец Никанор. По думите му, когато има събори или всеправославни съвещания, то скопската църква така или иначе няма да получава покана от традиционния организатор в лицето на Вселенската патриаршия - майката на всички „нови“ църкви. Миналата пролет нейният глава Вартоломей вдигна 55-годишната схизма над МПЦ и въпреки претенциите на България призна името й „Охридска архиепископия“.
Любомир Старидолски
