- Ваше Преосвещенство, какво е за християните Рождество Христово?
- За православните християни Рождество Христово е празник на най-въжделената и очаквана радост - идването на Богомладенеца. На Христос, който според обещанието, дадено от Бог в Стария завет, чрез неговия глас и чрез неговото послание до старозаветните патриарси и пророци, че ще изпрати Спасител, който да възвърне благодатното общуване между Бога и човеците и да възведе човешката природа отново към спасение. Че ще обърне благодатно очи към грехопадналия човешки род и ще го изкупи чрез благодатното си Рождество. В този ден всички ние се събираме около идеята на очакването, на надеждата на Бъдни вечер, за да посрещнем раждането на младенеца Исус. В деня на Рождество тържествуваме заедно с пастирите и влъхвите - тези първи представители на човешкия род, участвали и присъствали на преславното Рождество. И заедно с тях тържествуваме, радваме се и казваме: „Осанна във висините, благословен е идващият Спасител, благословен е този, който дойде да обнови човека, да го спаси и да му даде залог за вечен живот“. Но за християните Рождество Христово е и празник, свързан с Пречистата Богородица - Божията майка, която е била призвана да носи в утробата си и в обятията си Спасителя на човеците. И така да стане самата тя молитвен стълб и молитвен ангел на църквата. В този ден си спомняме и за Йосиф Обручник - достойния, чист и свят човек, който също послужи на богоспасителния план. И за цялата милост, която чрез тях се излива върху човешкия род.
- Но как битово възприемат българите този празник? Не го ли свеждат до броя на постните ястия на Бъдни вечер?
- Всеки един християнски народ има своите традиции за посрещането и отбелязването на този светъл празник. Те по различен начин изразяват почитанието към великото събитие. И е прекрасно, разбира се, да спазват и нашите национални традиции. Но това, което обединява всички християни, е присъствието им на богослуженията. На Бъдни вечер трябва тихо и смирено да очакваме празника на светлината, на раждането на слънцето, на правдата. А на другия ден, независимо кой от какъв християнски народ е, в тези дни е призван да бъде в Божия дом. Това е, което ни обединява на Рождество. И всеки от нас трябва да участва с цялото си сърце и душа в богослужението, за да почувства чрез молитвите си присъствие на Бога в неговия храм.
- Говорим за националните коледни традиции на отделните християнски народи. Но не стана ли вече прекалено комерсиализиран и най-вече прекалено универсален празникът?
- Комерсиалната страна на празника стана много силна, но това не трябва да ни отчайва и помрачава духовните ни настроения. Това трябва да ни вдъхнови за по-силна проповед, разясняваща истинското значение на величието на това единствено в цялата световна, бих казала, вселенска история чудо, каквото е идването на Христос. Това е просветляване на духовните ни очи върху празника и с Божия помощ отделяне на светското и даване на превес на духовното. Да, празникът е рожден ден на Христос в плът. Празничен както за всички родили се на тази дата. Но Той не иска от нас злато, смирна и ливанто. Те вече са Му подарени във витлеемските ясли от тримата влъхви като символ на поклонение пред човешката мъдрост. Защото Христос е наистина софия - истинската премъдрост.
- А какво тогава иска от нас Христос?
- Той иска от нас милосърдие като подарък, човечността като подарък, братолюбието като подарък. И най-братските и топли отношения, които човеците могат да имат помежду си. Ето това са даровете, с които може да застанем пред Богомладенеца, за да можем да кажем: Подаряваме Ти това, което сме длъжни да изпълним според спасителния закон и според Светото евангелие.
- Как гледа църквата на раздаването на подаръци?
- В раздаването на подаръците между нас няма нищо лошо, напротив, това е прекрасно, защото Бог иска да се обичаме Но първият подарък трябва бъде към Него - даровете на нашето смирение и добротворство, към които сме призвани и чрез химна на този празник: „Слава във висините Богу и мир и добра воля между човеците“. Ето това са нашите подаръци - нашата молитва към Христос, нашето поклонение към Светото семейство и мир между човеците, които всички са наши брата и сестри. Това е подаръкът, който трябва да Му поднесем.
- Като говорим за универсализацията и комерсиализацията на Рождество, няма ли в това и една положителна страна? Защото еленът Рудолф лети с вълшебната шейна и вълшебния старец в нея и над будистките, и дори вече и над мюсюлманските страни. В чиито градове също запалват коледната елха с Витлеемската звезда.
- Всяка една светлина, която изгрява, се вижда от всички хора. И особено светлината от раждането на Богочовека. Тази светлина е озарила и продължава да озарява много народи. И аз съм убеден, че няма човешко сърце по света, независимо откъде е и от кой род, да не изпитва благоговение пред вестта за раждането на Христос, пред Пречистата Богородица и пред това преславно явяване на истинската светлина на слънцето на правдата. Всеки един народ е призван да се възрадва и да се поклони на Богомладенеца, за да получи спасение и живот вечен.
- Всички в тези дни си пожелаваме мир на земята и добра воля между човеците. В този смисъл може ли да кажем, че посрещаме тази Коледа с успех за православието - признаването на автокефалността на Македонската църква?
- Разбира се! Това е настина едно радостно събитие, че братята ни в Република Северна Македония могат да участват в единството на православните народи. Защото схизмата е нещо много страшно. Тя изсушава духовното единение на цели народи. Ние сме я изпитали като църква през 1872-1945 г. И последствията от пораженията, нанесени от тази схизма, все още могат да се забележат. Затова е наистина радостно, че нашите братя вече не са в схизма и вече могат да общуват литургично в пълно единение с останалите православни църкви и народи. Вярно е, че има известни политически и исторически проблеми, чието решаване тепърва ще се доуточнява. Но основното е, че тези хора са отново в единение в православното семейство. И така поставени, аз съм убеден, че те ще постигнат по-голямо духовно прозрение в изясняване на собствената си историческа битност и в отношението към съседите си.
- За съжаление войната в Украйна роди нови проблеми в православния свят...
- Всяка война е нещо страшно. Тя е едно огромно изпитание. От нея страдат милиони хора, които губят близките си. Унищожават се ценности, градени с години и векове. Но аз нямам предвид само войната в Украйна, а войните въобще. Защото в момента военно напрежение и действащи военни конфликти, свързани с тежки кръвопролития, има на много места по света. И те са болка за цялото човечеството и за Църквата. Тежко духовно изпитание за всеки християнин. И затова сме призвани да молим усърдно Богомладенеца да дари с разум всички властимащи, от които зависи, да разберат ценностите на мира и така да се преборят с безсмислените си амбиции, които в много случаи в миналото са довеждали до войни, които са могли да бъдат предотвратени.
- И накрая, какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Да се молим за мир и единомислие.
Това е той:
Роден е през 1969 г. в София
Завършва Софийската духовна семинария и през 1991 г. поема монашески постриг
На следващата година става игумен на Клисурския манастир, където остава до 1995 г.
Междувременно завършва богословие в СУ „Св. Климент Охридски“
Специализира в Ерланген, Германия
През 1996 г. е назначен за ректор на СДС „Свети Йоан Рилски“, а две години по-късно е въздигнат в сан архимандрит
Ръкоположен е за епископ през 2007 г.
В периода от 2009 до 2014 г. е викарий на Видинския митрополит Дометиан
След това е назначен за игумен на Троянския манастир, а от 2019 г. и за игумен на Бачковската света обител
Константин Събчев
