О т над 10 000 училища и първо място на Балканите по образователен растеж, в последните над 30 години България изпада драстично в класацията. Навлизайки в новия век общообразователните училища у нас вече са 2 843 – или 4 пъти по-малко спрямо най-добрия си период век по-рано.
Оттогава ежегодните данни на НСИ показват тенденция на постоянен спад – до едва 1 931 училища през 2023/2024 учебна година. Като най-сериозен, по данни на НСИ, е спадът при началните училища - от 374 през 2000/2001 до 128 през 2023/2024 учебна година – с цели 65,78%. Средните общообразователни училища, от друга страна, увеличават броя си – макар и не с такава голяма разлика: от 438 през 2000/2001 до 491 през 2023/2024 учебна година – или с 12,1%.
Данните на МОН за период от 30 години – от 1991 до началото на 2022 – показва, че в този период са закрити 1435 училища, от които 630 са начални, 776 са основни и 29 са средни училища. Справката изготвят от ведомството по повод изслушване на тогавашния министър на образованието и науката Николай Денков в Народното събрание на 8 март 2022 година. Данните показват още, че през същия 30-годишен период учениците, които са част от образователната система са намалели с почти наполовина: от 1 366 927 до 708 628 – или с 658 299 ученици, което представлява спад почти на половина – с 48,16%.
Справката на друг министър на образованието – Меглена Кунева – отново пред депутатите от Народното събрание, но в писмен вид и няколко години по-рано – през 2017 година – показва, че през последните 14 години, тоест в периода 2003-2017 са закрити общо 764 общински и държавни училища. От данните на просветното ведомство, подготвени по искане на депутатите, става ясно още, че за същия период са открити 12 държавни и общински училища. А като основна причина експертите от МОН посочват демографската криза в страната.
Публикацията „Образование в Република България 2024“ съдържа основни данни от провежданите ежегодни изчерпателни статистически наблюдения, характеризиращи дейността на образователните институции в България през периода 2019 - 2023 година. Така на финалната права на изследването цифрите показват, че към 31.12.2023 г. общообразователно и профилирано обучение се провежда в 1 931 общообразователни училища, от които 128 начални, 1 123 основни, 74 обединени, 115 гимназии и 491 средни училища. В сравнение с предходната година общообразователните училища намаляват с 11.
74 хиляди деца се обучават в училища в селата – което представлява 13,6% от всички ученици у нас. В същата публикация можем да видим как се променя броят на общообразователните училища (начални, основни, обединени, гимназии и средни) от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година. Прави впечатление, че броят на началните училища в страната търпи лек спад (от 133 до 128 в рамките на 4 учебни години), а по-отчетлива е тази тенденция при основните училища до VII клас (от 1162 до 1123, или с 39 по-малко в рамките на 4 учебни години). Обратна е тенденцията – и се наблюдава макар и минимален ръст – при обединените училища до X клас (от 70 нарастват до 74), гимназиите от VIII до XII клас (от 114 на едва 115 за 4 години), както и средните училища от I до XII клас (от 484 нарастват до 491). В обобщение се отчита спад в броя на училищата от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година – от общо 1963 до 1931 училища – или 32 от тях са били закрити. За сравнение се отчита спад от 27 512 (-4.81%) и в броя ученици от всички възрастови групи, както следва:
- I – IV клас: от 248157 деца през 2019/2020 до 234334 деца през 2023/2024 (-5.57%)
- V – VII клас: от 191572 деца през 2019/2020 до 182523 деца през 2023/2024 (-4.72%)
- VIII – XII клас: от 132775 деца през 2019/2020 до 128135 деца през 2023/2024(-3.49%)
Подобна е тенденцията и при училищата в малките населени места, в частност – селата. Докато намалява броят на началните и основните, се наблюдава задържане на броя гимназии – които са едва 2 в селата в цялата страна – и се констатира лек ръст в броя на обединените и на средните училища. В обобщение от учебната 2019/2020 година до учебната 2023/2024 година в селата са закрити 24 училища – като броят им е спаднал от 864 до 840. Що се касае до броя ученици в тях, без изненада и техният брой е намалял за тези 4 учебни години – с 8363 (-10.13%), както следва:
- I – IV клас: от 42063 деца през 2019/2020 до 38197 деца през 2023/2024 (-9.19%)
- V – VII клас: от 34360 деца през 2019/2020 до 30888 деца през 2023/2024 (-10.1%)
- VIII – XII клас: от 6111 деца през 2019/2020 до 5086 деца през 2023/2024 (-16.77%)
И още от данните, с които разполага статистическият институт: изследване от 2021 г. за 10 години назад показва, че в почти всички общини в България се наблюдава намаляване на населението, в някои – с над 30%. Това неизменно означава и намаляване на децата в училищна възраст. Паралелно с това расте и броят на общините, в които има само едно училище – от 38 през 2017/2018 учебна година до 44 през 2021/2022 учебна година. Това са 17% от българските общини. Данните показват още, че областта с най-много общини с едно училище са в София-област (те са 8). Близостта до София дава възможност на семействата с малки деца да се преместят в столицата в търсене на по-добро образование за техните деца. Подобна тенденция се забелязва и северозапада, където факторът е друг – демографската криза, която е най-сериозна именно в тази част на България. Прави впечатление и още нещо – ако в областите Велико Търново, Габрово, Силистра и Шумен, например, има общини едва с по едно училище, то в Бургас, Стара Загора и Хасково това училище е защитено от държавата от закриване. За това обаче ще говорим по-късно в този анализ.
Необходимостта от оптимизация на мрежата от училища в България, както и допълнителният натиск на демографията, а и този за оптимизация на училищните бюджети, са причина през 2007 година да започне да функционира Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа“, която цели да осигури достъп до качествено образование на всяко дете и ученик, да повиши ефективността на разходваните средства за образование и да подобри материалната база в средищните училища, за които също ще говорим по-подробно по-късно в този анализ. Националната програма се заема да подпомогне финансово и организационно закриването/преобразуването на държавни и общински училища, както и преструктурирането на други и превръщането им в средищни училища (накратко - държавно или общинско училище, в което се обучават учениците от населени места на територията на общината или на съседни общини, в които няма функциониращо такова). По програмата се финансират ремонти, създават се условия за столово хранене, подсигурява се автобус за транспорт на пътуващите ученици – все условия, които са необходими за функционирането на средищни училища. Като включително се финансира разяснителна кампания, която да подготви училищните среди за подобни промени.
Така по Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа“ през 2017 година българското правителство отпуска още 1 778 506 лева за закриване, сливане или преструктуриране на училища. По същата програма за закриване на училище се отпускат до 225 хил. лева. Според прессъобщението на правителствената служба от декември 2017 година цялата сума е предвидена за общински проекти за оптимизиране на училищната мрежа и рационализация на мрежата от професионални училища. Не се уточнява обаче кои са училищата.
Според Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование (който се поддържа от Министерството на образованието и науката на основание чл.345 от Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба №2 от 24 януари 2017г.) закритите училища са общо 1122 – от които 164 държавни, 823 общински и 135 частни. Най-голям е броят им в София-град (79), следван от областите Варна с 55 затворени училища, Шумен с 53, Благоевград с 52 и Пловдив с 51. В другия край на тази статистика стоят областите Перник с 13 затворени училища, Габрово, където те са 2, Видин с 24 и Сливен с 27.
Източник: NOVA
