М асови селски вълнения заливат цяла Добруджа в последната година на XIX и началото на XX век. Това е първото и единствено антиданъчно въстание в България след Освобождението.
Броженията са предизвикани от правителството на Тодор Иванчов, което връща данък натурален десятък. Министърът на вътрешните работи Васил Радославов изпраща войска и полиция, които потушават с кръв бунтовете. Кулминацията на сблъсъците е на 1 юни 1900 година край Дуранкулак, когато загиват 90 селяни, а ранените са 400.
Началото на земеделските сдружения в Южна Добруджа тръгва от пролетта на 1894 г., когато в Балчишка околия е създадено земеделско дружество "Добруджа", а две години по-късно и "Първата българска земеделческа дружина" във Варна, с главно поле на действие Добричка и Балчишка околии.
Селските вълнения от онова време поставят началото на обединяване на съсловните организации в Български земеделски народен съюз.
Предпоставки
Още по време на обсъждането на законопроекта в Десетото Обикновено Народно събрание започват стихийните вълнения в селата срещу възстановяването на натуралния данък. Броженията започват още в края на 1899 г., когато правителството на Либералната партия огласява намеренията си за повторното въвеждане на натуралния десятък, отменен от Стамболов седем години по-рано. Младото княжество България затъва в дългове към чуждестранните си кредитори поради лошите реколти в последните години и слабите постъпления от износа на земеделска продукция. Затова на 15 януари 1900 година е гласуван Закон за натуралния данък. Доверието в правителството е допълнително подкопано от ширещата се корупция на част от либералите, които се обогатяват за сметка на обедняващия народ. В стихийните вълнения срещу десятъка между декември 1899 и юли 1900 година се включват 350 000 земеделци от над 500 селища в страната.
Сблъсъци
До първите сблъсъци на земеделци с полицията се стига в началото на март 1900 г. във Варна. На 5 март в града се стичат около 15 000 несъгласни с въведения десятък. Няколкостотин разбунтували се обсаждат сградата на Окръжното управление на полицията, където е арестуван един от организаторите на протеста - редакторът на вестник „Земеделска борба“ Йордан Пекарев. При опита им да нахлуят в сградата полицаи и стражари се намесват. Стига се до кръвопролитие, в което загиват двама от демонстрантите, а няколко са ранени. Във Варна е въведен полицейски час.
В края на същия месец демонстрации и сблъсъци с полицията се случват в Хасково и Ловеч. На 27 и 28 март в русенското село Красен войска потушава разбунтувалите се земеделци. На 17 април в друго русенско село - Тръстеник, селяните разоръжават и нанасят побой на стражарите, дошли да отведат организаторите на протеста срещу десятъка. Войската, извикана да усмири бунтовниците, се оказва обкръжена от над 5000 души от околните села и е частично разоръжена, след като войниците отказват да стрелят по селяните. Бунтът е потушен на 20 април с подкрепления, извикани от Търново и Добрич.
Мерки
Сблъсъкът в Тръстеник принуждава правителството на 21 април да въведе военно положение в Русенска, Разградска, Свищовска, Горнооряховска и Търновска околия. Военните арестуват няколкостотин души. Голям брой са осъдени на затвор за подбудителство и непокорство пред закона. Уволнени или интернирани са десетки учители, агитирали срещу десятъка.
Въпреки репресиите на властите съпротивата срещу натуралния десятък продължава в различни части на страната. През май жителите на няколко села край Балчик отказват да подадат декларации за размера на посевите си, въз основа на които трябва да им бъде начислен натуралният десятък.
На 28 май на митинг в Дуранкулак се събират 1800 земеделци от Дуранкулашка, Шабленска и Сюлейманлъшка община, както и от други села на Балчишка околия. Митингът гласува резолюция за премахването на закона за десятъка.
На 31 май кавалерийските ескадрони на 5-и Конен полк от Добрич, придружени от Балчишката конна полиция, обграждат село Гьоре и арестуват най-бунтовните селяни. За няколко часа новината се разнася из цялата околия. Селските камбани бият тревожно и още същата нощ пред селото пристигат 14-15 каруци, натоварени с хора, и 40-50 пешаци от околните села.
Кавалерия
На 1 юни сутринта кавалеристите и полицаите подкарват арестуваните селяни от Гьоре по посока на Караалар. След тях тръгват мъже, жени и деца, близки на арестуваните. Когато стигат до Караалар, войниците се спускат по команда да разпръснат тръгналите след тях, но последните сядат по земята. Тогава войниците с извадени саби започват да бият насядалите.
Новината за тази жестокост бързо се разнася. За няколко часа около 5000 мъже се събират и тръгват след войската, която се отправя с арестантите за Саръ Муса. Селяните вдигат бяло знаме с желание да изпратят парламентьори за преговори при офицерите за освобождаването на всички задържани. Но в отговор войниците изстрелват залп над множеството. След повторния залп селяните се укриват във високо избуялите жита. Няколко пушки в ръцете на по-сърцатите мъже отвръщат на огъня и пада от коня си прострелян ротмистърът, който издава заповедта за стрелбата. Войниците се оттеглят на северозапад, а народът тръгва към Дуранкулак. Но на височината Грекова могила пред селото срещу тях се задава конница с извадени саби и викове за атака. Множеството е подложено на кървава сеч. Само за по-малко от половин час са убити около 90 души и ранени 400.
На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. В селата, където съпротивата продължава, са изпратени войскови части. Бунтовете са потушени.
Военно положение
След дуранкулашките трагични събития правителството на Тодор Иванчов обявява военно положение върху цяла Североизточна България. Властите налагат със сила на местните земеделци да декларират облагаемата си продукция. Въвличането на военните в насилственото потушаване на бунтовете води до конфликт между вътрешния министър Васил Радославов и военния Стефан Паприков, който е против репресиите. В резултат и двамата подават оставки, а през ноември 1900 г. последва оставка на целия кабинет.
Данъкът натурален десятък е гвоздеят на парламентарните избори в началото на 1901 година. Спечелилите изборите от Демократическата партия и прогресивнолибералите го отменят още същата година и връщат поземления данък. Амнистирани са осъдените участници в бунтовете.
Румен Жерев
