Т рудно е да си малка страна, дала нещо толкова фундаментално на световната цивилизация като азбука, наложила се далеч зад нейните предели. Затова и делото на светите солунски братя винаги е било или отричано, или поне омаловажавано.
Особено тежко се е приемал този факт в Русия, най-вече в СССР. Там са преливали от девет кладенци вода, за да докажат как делото на Кирил и Методий е свързано с Киевската Рус, а не с България.
Създадена е още от времето на Михаил Ломоносов (1711-1765), легендата гласи, че по време на хазарската си мисия в Крим братята видели „рушки букви“, които им послужили за създаването на глаголицата. Е, сигурно местните са се опитвали да напишат нещо, но както отбелязва Черноризец Храбър: „Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение.“
Опитите продължават и в наши дни. През 2017 г. самият Владимир Путин заяви, че славянската писменост е „дошла при нас от македонската земя", наливайки масло в огъня на антибългарската истерия в Скопие, където, разбира се, отдавна са обявили Кирил и Методий за македонци. В навечерието на 24 май през 2020 г. Руският културен център в София представи Кирил и Методий като "реформатори на славянската азбука", "създатели на църковнославянския език" и "първи разпространители на грамотността и просветата в Русия", което предизвика недоумение сред академичната общност и гневни реакции сред цялото общество. Бяха припомнени думите на покойния академик Дмитрий Лихачов, който нарече България „люлката на славянската култура, дала на източните славяни висшия слой на езика“ и на сънародничката му Раля Михайловна Цейтлин, която последователно в изследванията си признава българския характер на Кирило-Методиевия език. И че през 1985 г. по инициатива на БАН и Академията на науките на СССР в София бе проведена академична дискусия по темата, която завършва с официален протокол, в чието заключение се казва: „Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век“.
Другият начин да се подмени историята бе дезинформация или просто мълчанието. Всеки българин, който е бил за повече време в бившия Съветски съюз (включително авторът на тези редове), биваше потресен от невежеството на средния граждани на страната по въпроса. Неведнъж са ми задавали въпроса: „На каква азбука сте писали до Втората световна война?“ И искрено вярваха, че буквите, с които пишат, са създадени от Петър Велики. Други директно отиваха до Ленин.
Слава Богу, в останалия свят славят и почитат създателите на нашата азбука и светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Преклонението пред делото им започва от Средновековието, веднага след канонизирането им за светци, което е подготвено още от техните ученици. Десетки са статуите, паметниците, барелефите на светите Кирил и Методий в Чехия и Словакия, където те са символ на просветата и знанието, на духовността и моралното превъзходство на славянството. Най-старите скулптурни изображения са в катедралата „Свети Вит“ в Прага, където през 1870 г. в параклиса „Св. Йоан Предтеча“ са поставени техни мраморни статуи. А върху дъбовите врати на Возмутовия параклис е изобразена срещата им с папа Адриан II. В храма „Свети Кирил и Методий“, осветен през 1863 г. в чест на 1000-годишнината на моравската мисия, има бронзов релеф на двамата братя върху централните врати на църквата, а две огромни дървени статуи са поставени в олтара. Много известни са и бронзовите релефи в църквата „Свети Вацлав“ и мраморните статуи в „Свети Игнац“. Керамичната композиция на светите равноапостоли в Хусовия храм в Прага образува ансамбъл с фигурите на Ян Хус и Ян Коменски. Сред най-монументалните изображения в Чехия е скулптурната група „Кирил и Методий сред народа на Моравия“ на Карловия мост в Прага. През 1720-1748 г. статуи на двамата братя са поставени в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Бърно. Статуи на създателите на славянската азбука има пред Доминиканската църква в Бърно (1736 г.), а на фасадата на Енорийската църква през 1936 г. от името на българското академично дружество „Свети Кирил и Методий“ е поставена паметна плоча с релефите им.
Паметници на солунските равноапостоли има във Велеград Бочурище, Требич, в Рожков, в Нитра и на други места в Словакия. От името на словашкия народ в Рим е поставен символичен каменен гроб на Кирил в църквата „Св. Климент Римски“, паметна плоча с бронзови скулптури в базиликата „Санта Мария Маджоре“ и мраморна паметна плоча с релеф в базиликата „Санта Праседе“.
В интерес на истината и в Русия в определени исторически периоди са въздавали дължимото на солунските братя и тяхното дело. Техни скулптурни изображения са част от бронзовия монумент „Апотеоз на славянството“, издигнат в Новгород през 1862 г. в чест на 1000 г. от създаването на славянската азбука във формата на огромна камбана. Фигурите на двамата братя са поставени на върха, те са изваяни и върху околовръстния фриз.
През 1911 г. в Киев е открита внушителна композиция, разкриваща княгиня Олга, от дясната й страна Андрей Първозвани, а отляво са създателите на азбуката. Под тях на постамента пише: „Свети равноапостольные Кирилл и Мефодий. Двоица священная, светом богопознания“. През 1923 г. болшевишкият режим демонтира паметник, който е върнат на мястото си от украинските власти през 1995 г.
Има и паметници от ново време. На 24 май 1990 г. в Мурманск, където в Русия за пръв път е честван съвременният граждански празник на двамата братя, е поставено точно копие на паметника пред Народната библиотека в София. През 1992 г. е издигнат паметник и в Москва, а мястото е наречено Славянски площад. В постамента е вграден вечен огън, донесен от Божи гроб.
Българската общност в Чикаго в САЩ през 2002 г. издигна паметник на създателите на азбуката ни. Сред известните техни монументи е и този в Охрид от 1992 г. Паметник има и в Унгария, а още през 1885 г. върху стена на параклиса в Елванген, Германия, където се смята, че е бил заточен Методий, е изваяно негово барелефно изображение, а в съседство през 1975 г. е поставена паметна плоча с релеф.
В наши дни бяха издигнати паметници на самата азбука. Първият по рода си паметник на кирилицата откри президентът Росен Плевнелиев в монголската столица Улан Батор. На 15 май 2015 г. монументът с букви от славянската азбука бе издигнат в двора на 118-о училище в монголската столица в присъствието на монголския министър на културата и на посланика на Монголия в София професор Лахамсурен Дугержав, който заедно с професор Николай Овчаров бе автор на инициативата.
По случай националния празник 3 март през 2018 г. българските полярници монтираха паметника на кирилицата на базата ни в Антарктида до православния параклис „Св. Иван Рилски”. Върху него са изобразени 12 букви от азбуката. Върху "Ж" са изрисувани три икони - на светите братя Кирил и Методий и на свети Климент.
Арменец създаде Двор на буквите
Но най-уникалният паметник на делото на солунските братя безспорно е Дворът на азбуката в Плиска, създаден по идея и със средствата на Карен Алексанян. Роденият в Ереван, но живеещ вече четвърт век в Шумен бизнесмен, през октомври 2014 г. кани в Плиска народния майстор на Армения – скулптора Рубен Налбандян, за да види мястото и да получи насоки за изработването на буквите. И само за половин година Налбандян заедно със своите ученици превръща въобразеното в реалност.
Първата скулптура, предхождаща “дъгата на буквите”, е на арменския християнски символ – камъка хачкар. На него пише “Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ по случай 1150 години от Покръстването”. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица Плиска. Останалите са разположени свободно, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.
Азбуката се е учела като молитва
Днес военните от много страни изговарят по радиото буквите като думи (като а- алфа, б- браво и т.н.), за да са сигурни, че самата дума е разбрана правилно. Но това нашите прадеди са го правили още преди 12 века. Всяка буква от азбуката е означава дума, които заедно са съставяли уникалната „Азбучна молитва“ за ползата от това човек да бъде знаещ, можещ да си служи със силата на словото.:
Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Живот, Земля, Иже, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово, Твърд, Ук…
което означава: Аз Буквите зная (Ведя), за да Говоря (глаголя , пиша) с тях. Добро Е Животът на Земята И Като хора (Люде) Мислете за Нашия (Он – този) Мир (свят) с Ръце, Слово, Твърдост и Учение…
Така те са учили азбуката като текст и са я изговаряли като молитва. Така са затвърждавали нейната свещена същност.
Константин Събчев
