В България няма система, която да позволява бедстващ човек в планината да бъде локализиран по телефона му. Това е само един от проблемите пред Планинската спасителна служба. За предизвикателствата пред екипите разказва шефът на ПСС Емил Нешев.
Липсата на такава система затруднява ужасно много работата на спасителите и не дава шанс на човека, който е загубен и изпаднал в тежка ситуация, да бъде бързо намерен и спасен. В света се използва масово, а тук такава система няма на държавно ниво. Въпреки тежките условия, в които трябва да работят спасителите, повечето от които доброволци, те са оказали помощ на над 2500 души през отминалата година.
Друг проблем пред отрядите е оборудването и екипировката. В автомобилния парк на Планинската спасителна служба все още съществуват коли на над 40 години. Става въпрос за старите руски уазки, които като коли са били страхотни за времето си, но се поддържат много трудно. Никога не сме купували чисто нова кола, а в момента пазарът за автомобили втора ръка е много свит. Липсата на хеликоптер е голям проблем за България, защото в момента няма как да разчитаме на помощ от въздуха, а всяка акция трябва да си я отработим на терен. Пострадалите се носят на ръце, отбелязва още той.
За да могат да вършат работата си, спасителите се нуждаят от специализирано оборудване. Тук става дума за специализирани съоръжения, които, от една страна, са ужасно скъпи, защото става дума на спасителна дейност, а от друга, защото не са в масово производство, заради което трябва да се поръчват и да се чакат, отбелязва Нешев.
Планинските спасители разчитат на дарения за закупуване на екипировка, показа проверка на „Телеграф“. Изключение не прави и отрядът в Калофер, който заедно с колегите си от Карлово са изключително натоварени през зимните месеци.
През 2021 г. при над 10 акции в Стара планина момчетата от Калофер, подпомогнати от отрядите в Карлово и Пловдив, са спасили 16 бедстващи от ледена смърт в Балкана. И то без да се броят придружителите на хората, попаднали в беда, казва завеждащият на отряда в Калофер Любомир Колев. Само той и неговият колега на същата позиция от Карлово са на трудов договор. Всички други момчета в отрядите в двата града са доброволци.
10 човека е общо отрядът в Калофер и на всички тях се пада само един джипиес.
„Чрез дарения, чрез лични средства, чрез субсидия, тъй като сме под шапката на БЧК, се купува оборудване. Субсидията ни е символична - 1000 лева на година. Имаме екипировка, но тя е остаряла и не отговаря на съвременните стандарти и изисквания. Гледаме да я подменяме, но всичко е доста скъпо - щом е марково и е за спасяване на хора, е скъпо. Нуждаем се от лебедка за автомобила, за да може бедстващият да бъде издърпан, ако условията са тежки. Имаме нужда от олекотена носилка - количка, с която се транспортират пострадалите. Обещана ни е, но още я нямаме, една друга лебедка, с която изваждаме пострадалите от улеи и труднодостъпни места. Това са най-скъпите неща, които струват хиляди“, казва Любомир Колев.
Само един джипиес на 10 човека отряд е крайно недостатъчен. „Ако има две групи, които работят, едната група няма да има джипиес. Имаме нужда и от радиостанции“, казва шефът на един от най-натоварените след софийския отряди в страната.
Доброволците с данъчни облекчения в чужбина
Планинската спасителна служба има в състава си над 530 доброволци, а у нас няма закон за доброволчеството, разказва още шефът на Планинската спасителна служба Емил Нешев. От тези 530 души 47 са щатни служители, които осигуряват поддръжката на денонощните бази и поддържат аварийната готовност 24 часа в денонощието.
„Изключително голямо затруднение е да си доброволец и да търсиш възможност да излезеш от работа, за да отидеш да спасяваш човешки живот. Ако инцидент се случи в планината през седмицата, събирането на екип е изключително тежко като задача“, отбелязва Нешев. В чужбина държавата поема разноските на работодателя, когато той освобождава доброволец, за да отиде на спасителна акция. За самия работодател е гордост в екипа си да има такива хора. Доброволците се ползват от всякакви видове облекчения, включително и данъчни.
Вадят по 3 бона за екипировка
В Търново планински спасители няма, но Планинска спасителна служба има в Троян. Спасителите споделят, че нямат проблеми с оборудването и облеклото. Проблемът обаче е в това, че според нормативната уредба планинските спасители се формират изцяло на доброволен принцип. И поради това и спасителите са принудени сами да си купуват екипировката, която не е никак евтина, около 2-3 хил. лв., които те трябва да извадят от собствените си джобове.
Най-опасните според спасителите в планината, разбира се, са зимните месеци заради ниските температури, силния вятър и дебелата снежна покривка и заледяванията. Най-често допусканите грешки от страна на туристите и планинарите любители са свързани с подценяване на опасностите в планината: недобра екипировка, неподходящи обувки, липса на поне една резервна батерия за мобилния телефон, задължително техническо оборудване. Спасителите съветват никога, дори и в топлите летни месеци, хората да не излизат в планината сами и да не се отклоняват от направените пътеки и маркировки. И не на последно място спасителите препоръчват да се направи застраховка, преди да се предприеме пътуване в планината.
Лавини дебнат в целия район на Рилските езера
Планинските спасители от ПСС- Дупница, които през годините са спасили десетки човешки животи на територията на Седемте рилски езера, се радват на добра екипировка. Те разполагат с всичко необходимо за провеждането на акциите.
„Разполагаме с две моторни шейни - едната е работна за нещастни случаи на пистите, а другата е високопроходима, имаме 4 спасителни шейни, имаме и необходимия инвентар за планината при зимни условия - лавинни уреди, сонди, въжета и др. Подготвени сме за всеки един момент“, коментира пред „Телеграф“ планинският спасител Божидар Джокин.
„През зимата целият район на Седемте рилски езера е лавиноопасен. Именно поради тази причина има зимни и летни маршрути, по които да се движат туристите. Т.нар. улеи над Рилските езера са също много опасни, както и тези в посока Полска Скакавица, но за фрирайдърите, които карат извън пистите, това са любимите им места. Надявам се да са подготвени и снабдени с необходимата екипировка, с раници и т.нар. еърбеци, както и с лавинни уреди за известяване“, обясни още Джокин, който отново посъветва туристите да не предприемат рискови маршрути и да бъдат добре екипирани.
Екип на Телеграф
