- Г-н Тодоров, ще доведе ли до хаос в съдебната система закриването на специализираните съдилища и прокуратури?
- Искрено се надявам, че до такова прибързано решение няма да се стигне. От Камарата на следователите в България (КСБ) винаги сме заявявали, че промени в законите трябва да се извършват само след провеждане на задълбочен експертен дебат и постигане на широко обществено съгласие. Задължително трябва да се направи и предварителна оценка на бъдещото въздействие, за да не се окаже след време, че е постигнат точно обратният ефект вместо предварително обявения.
- Има ли шанс подсъдимите в тези съдилища да се измъкнат след промяната?
- Ако се стигне до законови промени във вида, в който са предвидени в настоящия законопроект, представен от министерството на правосъдието, е твърде вероятно да настъпи процесуален хаос, които при всички случаи ще бъде от полза на подсъдимите по делата в съдебна фаза и на обвиняемите по досъдебните производства.
- Премахването на кариерните бонуси за членовете на ВСС разумен ход ли е от страна на управляващите, или по-скоро наказателна акция?
- И в двете тези „за“ и „против“ кариерните бонуси има разумни аргументи. Макар че в тези, подкрепящи бонусите, има много логика, аз не съм се възползвал от тях и винаги, когато е изтичал мандатът ми като член на ИВСС или ВСС, съм се връщал на заеманата преди избора ми длъжност. В конкретния случай считам обаче, че това е персонална наказателна акция спрямо настоящите състави на ВСС и ИВСС заради това, че през мандатите си те не се поддадоха на огромния политически натиск, на който бяха подложени.
- Вярна ли е сентенцията, че над главния прокурор е само Господ?
- Тази сентенция е абсолютен мит. Главният прокурор носи отговорност за действията си и при констатирани тежки нарушения, предвидени в конституцията и в закона за съдебната власт, същият може да бъде предсрочно освободен от длъжност от Пленума на ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3. Абсолютно същите разпоредби важат и за председателите на ВКС и ВАС. Имунитетът на главния прокурор срещу наказателно преследване е „функционален“ и е абсолютно еднакъв с имунитета на всеки останал български магистрат. В този смисъл е и тълкувателното решение на Конституционния съд по въпроса, според което всеки прокурор може да разследва главния прокурор. Освен всичко изложено главният прокурор отчита дейността си пред ВСС и Народното събрание чрез годишни доклади и нарочни изслушвания в предвидените от закона случаи.
- До какво ще доведе тази конфронтация между Гешев, МВР и правосъдното ведомство? Вие работили ли сте с Бойко Рашков, познавате ли професионалните му качества като следовател?
- Не съм съгласен, че има конфронтация между МВР и прокуратурата. Има политическа атака от страна на ръководствата на вътрешното и правосъдното министерство спрямо главния прокурор и прокуратурата като цяло. Г-н Бойко Рашков е бивш ръководител на Столичното и на Националното следствие, бивш народен представител, заместник-министър на правосъдието и шеф на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Също така е дългогодишен университетски преподавател, така че той много добре е запознат с работата на съдебната система, в частност на следствието. Просто заеманият в момента от него политически пост е причината той понякога да атакува вербално прокуратурата и ръководството й. Силно се надявам това политическо говорене да не се отрази негативно на професионалното взаимодействие между прокуратурата и МВР, защото то е в основата на успешната борба с престъпността.
- А как ще коментирате действията на Надежда Йорданова, която не сезира КПКОНПИ, а комисията се сезира само от изявленията й в медиите във връзка с Иван Гешев?
- Както ви казах, действията на правосъдния министър целят само извличането на политически дивиденти и с нищо не допринасят за решаването на проблемите в съдебната система, напротив - дори ги задълбочават.
- Има ли професионални аргументи в искането за оставка на главния прокурор, или исканията са чисто политически? С какво толкова Гешев им е неудобен според вас?
- Не мога да коментирам конкретни аргументи за исканата оставка, защото никой не е изложил такива. Свидетели сме на едно повтарящо се от няколко човека политическо говорене, което вероятно цели да намали активността на прокуратурата и да я притисне в ъгъла чрез всички възможни механизми, вкл. чрез намаляване на бюджета й, което е грубо вмешателство на изпълнителната власт в работата на съдебната съгласно вижданията на Венецианската комисия.
- Оставката на главния прокурор няма да намали инфлацията, дали хората не се интересуват повече от обезценката на парите, отколкото от драмите в правосъдието?
- Безспорно за хората много по-важни са решенията на проблемите, свързани с икономическата, енергийната и здравната криза, които за съжаление стават все по-актуални, а правителството явно трудно намира правилните начини за изход от тях. Според последните социологически проучвания от оставката на главния прокурор се вълнуват около 4% от българското население. Горе-долу толкова беше и резултатът на политическата формация, чиято идеология е и изградена изцяло на антипрокурорска основа.
- Необходим ли е цялостен анализ на правораздаването у нас? Какви са проблемите и с измененията, които се правят в момента ще се решат ли?
- Безспорно такъв анализ е необходим, защото освен наказателно правораздаване съществуват още гражданско, търговско и административно. В тях също има проблеми и същите трябва точно да се идентифицират, за да се търсят правилните решения. Измененията в законодателството не трябва да са „на парче“, а трябва да представляват пакет от взаимосвързани изменения в съответните закони.
- Прокуратурата трябва ли да остане част от съдебната власт?
- Прокуратурата задължително трябва да остане в съдебната власт. Ако тя бъде извадена от нея, това ще бъде погром върху държавността и връщане десетилетия назад в годините на тоталитаризма, когато господстващата политическа сила командваше абсолютно всичко в държавата, вкл. и съдебната власт. Това би дало възможност за произвол на властимащите и за разправа с техните политически опоненти. Едно от най-правилните решения на конституционния законодател през 1991 г. е именно вкарването на прокуратурата в съдебната власт с цел тя да бъде предпазена от всякакви политически влияния. Между другото това становище за мястото на прокуратурата беше споделено и от новоизбрания председател на ВКС г-жа Галина Захарова при изслушването й от Пленума на ВСС.
- Изпълнителната власт цели ли да овладее съдебната?
- Това е изконен блян на всяка изпълнителна власт, а не само на настоящата. Овладяването на съдебната власт би дало възможност за безконтролно управление на държавата в интерес на определени икономически кръгове и на свързаните с тях конюнктурни политически формации, чиито евентуални злоупотреби биха останали неразкрити и ненаказани. За това в интерес на цялото общество е съдебната власт като цяло и прокуратурата в частност да бъдат предпазени от опитите за политическо овладяване, за да могат обективно и безпристрастно да изпълняват функциите си, възложени им от законодателя.
- Поканихте премиера Кирил Петков на турнир по шах, съгласи ли се той и кога да очакваме да се изправите един срещу друг?
- Точно преди три седмици Камарата на следователите заедно с фондация „Веселин Топалов“ изпрати покана до премиера Кирил Петков за провеждане на приятелски шахматен двубой между отбори на правителството и на Национална следствена служба. Тази наша покана беше провокирана от широко отразената медийно шахматна среща между премиера и младата ни надежда Дани Попзафиров. Идеята ни беше да покажем на българското общество, че властите в България могат да си взаимодействат и да работят заедно, а не само да си разменят атаки през медиите. За съжаление до момента нямаме никакъв отговор от премиера Петков.
Това е той:
Роден в София през 1968 г.
Завършва 35-а руска езикова гимназия
Магистър по специалностите „Право”, “Охрана на обществения ред”, “Спортна журналистика” и “Нова българска история”
От 1993 г. е следовател в Столичната следствена служба
Бил е инспектор в ИВСС
От 2012 г. до 2017 г. е член на ВСС и председател на Етичната комисия
От 2018 г. до момента е следовател в Национална следствена служба
От 21 декември 2020 г. е зам.-директор на НСлС
Член е на Управителния съвет на Камарата на следователите в България
Женен е, има три деца
Захари Белчев
