0

Н овите селяни у нас търсят да си купят къща с двор на около 30 км от големия град. „Те обикновено се насочват към локации от 30 -50 км докъм 80 км от града, така че да могат да пътуват бързо и лесно, защото голяма част работят там“, разказа за „Телеграф“ Ивайло Вътовски, инициатор и основател на платформата Vilage life или „Живот на село“. Идеята на платформата е да помага с базисна информация за селата у нас, която включва брой жители, инфраструктура, магазини, детска градина, училище, услуги, изобщо цялата характеристика на населеното място с чисто практична насоченост. Целта е да се улеснят хората, които решават да живеят на село, да направят верния избор.

Сезонно

Идеалната цел на платформата е да се възроди българското село, тъй като то има място в модерния начин на живот. Опитът обаче показва, че засега хората пребивават в селските си имоти три месеца в годината, през уикендите и отпуските, или пък пътуват всекидневно до големия град, защото работят там, а и децата им учат в градските училища. Има и такива, които се заселват за постоянно в живописни места, търсейки спокойствие и природа. Обикновено това са села в Родопите и Стара планина. „Факторите транспорт, хранителни магазини, училища и детски градини са ключови, но все повече хора споделят, че не се движат постоянно с автомобили, а децата им учат онлайн от вкъщи“, посочва Вътовски. Той не може да определи категорично мащаба на този начин на обучение, но със сигурност вече има хора, които предпочитат този начин на обучение за децата си.

Периферия

Търсенето на селски имоти е най-интензивно около трите най-големи града в България – София, Пловдив и Варна. Една трета от запитванията са за населени места около столицата. На 30 км около Пловдив също има голям интерес, а дори и за по-далече. В района дори се оказва, че се налага да се променя статутът на земеделска земя в такава за застрояване, защото търсенето на имоти е изключително сериозно. Друга интересна локация са Черноморието и селата около Варна. Тъй като край морската столица са разположени Девня и Провадия, където има добре развита промишленост, в селата наоколо се заселват напоследък доста хора. „Наскоро си говорихме с кмета на Девня и той каза, че в неговата община нищо не се продава, защото хората са си купили имоти още по време на пандемията“, разказа още Ивайло Вътовски. Особено раздвижване имало и по великотърновските села. Според основателя на платформата интересът е заради живописната природа, но също и защото Велико Търново е голям град, а цените там са по-ниски от столицата примерно. Информацията, която платформата събира от местната власт, от фирми за недвижими имоти т.н., сочи, че минимум 50 000 селски имота са се продали от пандемията досега, тоест в последните две-три години. Вътовски не се ангажира с точна статистика, но според него определено има тенденция за връщане на село. „Това, което се случва в момента, е на места, не може да говорим за някакво възраждане на българското село. Със сигурност обаче през пролетта, лятото и есента животът в селата става активен и динамичен“, коментира Вътовски.

Информация

Някои от кметовете са много активни в промотиране на своите села, сочат данните от платформата. Най-дейни в събирането и представянето на информация обаче са читалищата. Служителите и членовете на читалищата са и дигитално активни, така че лесно се попълват и предлагат всички данни и сведения за живота в съответното населено място. Отделно вече има много Фейсбук групи, включително и на местни общности, в които се коментира животът в населеното място. „Хората, които живеят в дадено село, също помагат, като попълват информацията, описват нещата така, както си ги чувстват. Всички отговори, които събираме за отделните села, ги усредняваме и публикуваме“, уточнява Ивайло Вътовски.

Бизнесът търси работници по селата

Компании вече си търсят работна ръка от селата, като се ангажират да осигурят транспорт. От една страна, това е заради недостига на кадри, от който страдат предприемачите у нас. От друга, по селата живеят доста работоспособни възрастни, а и млади, които биха могли да работят в някакъв вид промишленост, ако им се осигури пътуването до предприятието. „Три компании, които имат интерес хора от селата да се включат в техните дейности. Повечето си го представят като човекът да пътува до града примерно 20-30 км, като те осигуряват транспорт и после ги връщат. Другият вариант е да се работи нещо по селата“, обяснява Ивайло Вътовски.