- Г-н Керезов, дигитализацията на Столичната община се движи с бързи темпове. Стартирали сте няколко важни проекта, за кои може да се каже, че са в крайна фаза на изпълнение?
- В крайна фаза е проектът с онлайн адресна регистрация. Той стартира в район „Студентски“, след това в още три района, а от 9 май всички райони вече ще бъдат интегрирани и услугата ще работи. Това е първата изцяло електронна услуга по новата философия за създаване на продукт за гражданите. Целият ноу-хау, който изградихме благодарение на интегрирането на тази услуга, сега можем да го приложим в мащаб. Тук обаче зависим много от работата на Министерството на електронното управление и от парламентарната комисия по дигитализация. За да можем да направим наистина нещата гладки, ще трябва да изчистим значителен обем нехармонизирано архаично законодателство.
- Нормативната база ли забавя разгръщането на дигитализацията в София?
- Няма как да продължим дигитализацията на услугите в Столичната община, без да получим инструкции как да управляваме електронната идентификация от държавата. Кога ще бъде готова тази на държавата, по какъв начин ще трябва да се интегрира, по каква технология ще се изпълнява и най-важното - кога ще стартира пълномащабна работа? Това са въпросите, на които държавата трябва да отговори. Ние в момента сме готови да стартираме и без нея с частна схема, но това ще коства пари или на гражданите, или на общината - няма никакъв смисъл нито от това, нито от двойна работа. Ако има пропуск в държавата, ние сме готови да го компенсираме, но ще излезе значително по-скъпо. Затова разчитаме, че ще можем да ползваме държавната схема.
- Какво липсва в законовата уредба, за да започнат данните да говорят помежду си, което всъщност е целта на дигитализацията на администрацията?
- Да вземем адресната регистрация. В потребителския ход имаме една абсурдна според мен стъпка - гражданинът трябва да предостави нотариален акт на жилището, което ще обитава, защото законът го изисква. Няма никаква нужда от това, тъй като общинската администрация има достъп до тези данни. Нужно е само ЕГН-то на заявителя и на собственика на имота, които така или иначе са част от заявлението. Услугата се заявява изключително лесно изцяло през мобилния телефон или компютър и отнема от 2 до 10 минути. Не знаем обаче колко може да отнеме търсенето, сканирането и изпращането на нотариалния акт. Това е излишно усложняване на процедурата, тъй като общината има достъп до тези регистри като администрация. Това е едната тема - липса на хармонизация. Другата тема е, че колкото повече дигитализираме, колкото повече електронни услуги правим, толкова повече сме уязвими за кибератаки. Наказателният кодекс не е променян в тази сфера от 2007 г. и там кибератаките се третират като леко престъпление. И става така, че ние пускаме чудесна услуга на Столичната община, след което започва хакерска атака, успяваме да я спрем и идентифицираме откъде е атаката. Проблемът е, че не може да се изиска от съответния доставчик на интернет самоличността на хакера и този човек става ненаказуем. Спешно трябва да се направят законодателни изменения, с които да се отвържат ръцете на службите за сигурност да могат да разследват.
- Опитът от умната детска градина със солари на покрива и електронно канарче за качеството на въздуха стана много популярен. Върху какви други проекти работите?
- Имаме няколко проекта, които са с висока степен на завършеност, други са на идейна фаза и трябва да бъдат обследвани. Един от тях е практиката от умната детска градина да бъде приложена в максимален брой обществени сгради. Моята лична амбиция е всички ясли, детски градини и училища в София, които се помещават общински сгради, да са енергийно независими и умни. Искаме да изградим микроцентрала за всяка една от тях, произвеждащи енергия за собствени нужди. Така съществена част от разходите за електроенергия ще бъдат спестени. Тези спестявания ще останат в бюджета им - ще могат да се използват за ремонти, допълнителни възнаграждения. Работим по разширяване на проекта, включвайки ДКЦ-та, общински болници и още по-голямата цел - всички обществени сгради.
Там, където можем да прилагаме иновации, трябва да ги правим, като използваме площта, на която могат да се поставят солари - общински училища, болници и други обществени сгради могат да станат колкото се може по-енергоефективни. За да получиш европейско финансиране, вече ще трябва да доказваш резултати. Ето защо ние работим в много последователна рамка, като първо тестваме иновациите.
През миналата година учредихме в партньорство програмата „Пясъчник за иновации“. Така в микромащаб тествахме иновацията умна детска градина. Всички наши проекти имат елемент на събиране, обработка и управление на данни и вече можем да проектираме и да докажем резултат. Освен че оптимизираме разходите за ток на детското заведение, директорът вече може да следи в реално време как възпитателите се грижат за качеството на въздуха. Така има стриктно спазване на изискванията. Благодарение на данните имаме и по-добро управление.
По този начин изпълняваме така наречените изисквания за ESG - грижа за околната среда, социална отговорност и добро управление. Оттук нататък, за да сме сигурни, че ще можем да се възползваме от европейско финансиране, потърсихме партньорство с Европейската инвестиционна банка за разписването на проектите. Те имат чудесна програма за безвъзмездно финансиране на експертна помощ, чрез която проектите да се подготвят за кандидатстване по европейски фондове. Така ще гарантираме пълна прозрачност на процедурите.
Сътрудничеството ни с компанията, която разработи дигиталната система за постоянен мониторинг на качеството на въздуха в първата детска градина, където инсталирахме двадесет такива устройства, вече има поръчка за 250 устройства от други общини. Това ни радва, защото изпълнява успешно съществената цел от Стратегията за дигитална трансформация в столицата - технологичните компании на София да могат да се развиват в страната и на чужди пазари благодарение на реализирани добри проекти в СО. Доказателство е, че нашата програма „Пясъчник за иновации“ работи и по отношение на бизнес развитието на София. Ние насърчаваме стартиращите и иновативните компании да идват и да се срещат с нашия екип, да им помагаме да работят с администрацията, защото повечето от тях не са го правили досега. Идеята е да бъде разработен пилотен проект, а ние да тестваме тяхната иновация с минимален финансов риск.
- Имате и друг амбициозен проект за център за данни, в който да се събират всички градски данни. С него София ще бъде наистина умен град. Той на какъв етап е?
- За да изградим такъв център, ние трябва да можем да предвидим всички системи в града, а това е много сложна задача. За него искаме помощ от Европейската инвестиционна банка, за да получим техническа помощ за разписването на такъв голям и сложен проект. Защото тук ще ни трябват експерти по големи данни, по киберсигурност, по електронно управление и по всички ресори, които можем да си представим в града, за да се маркира обемът на проекта и да се оформят политиките. Този център трябва да съхранява и обработва всички данни, с които общината и градът разполагат в реално време. Това обхваща данни от градския транспорт, сензори за въздух, всички данни за сгради и градоустройство, водоснабдяване, инфраструктура, човекопоток, автомобилен трафик, демография и др. Неговата задача е данните да бъдат обработени, така че да могат да говорят помежду си. По този начин можем да изработим аналитични модели, които „предсказват“ определена ключова информация. Преди да се реализира определена политика, анализът ще посочи как тя ще се отрази на всички системи в града. Тоест, ако решим да строим сграда, анализът ще покаже как това ще се отрази на трафик, на въздух, на човекопоток, на паркоместа, на градския транспорт. Този проект ще отнеме време, ще отнеме ресурс, ще отнеме висока експертиза, но това ще доведе до значителна промяна.
- Искате да кажете, че местната управа на столицата в момента задава тон на държавата?
- Факт е, че можем да задаваме тон. Факт е също, че без да се включи общинската администрация, дигитализация не може да се случи. 70% от услугите, които гражданите ползват, са на общината. Обща е визията ни с новото министерство, че трябва да отпаднат максимален брой от удостоверителните услуги и ние го направихме още преди една година, когато изградихме системата за прием на деца в първи клас. Седем удостоверителни документа вече не се изискват. Спестяваме ден или два ходене по институции, само защото интегрирахме правилно регистрите. Вярвам, че гледаме в една посока и ще работим добре с Министерството на електронното управление.
- Как трябва да участват общините в процеса на дигитализация на администрацията?
- 70% от целия досег с администрацията, който гражданите имат, минава през общините. Не можем да направим електронно управление без общините, първо, като активен партньор, второ, с целия ноу-хау, с всички предизвикателства, които се срещат по пътя. Автоматизиране работата на администрацията е есенцията на съвместния ни проект с Министерството на електронното управление. Идеята е да автоматизираме поне 50 услуги с административния ход зад тях, за да може при заявяването на услугата веднага системите да правят проверки в другите регистри - общински и държавни, и да даваме резултата. Сега гражданите заявяват електронно услугата, но се налага да изчакват няколко дни за получаване на резултата. И това е система, като се приложи, да бъде валидна за всички общини в страната. Министерството на електронното управление трябва да зададе инфраструктурата, по която ние да разработим техническите задания за всички общини в България. София е пионер и по отношение на електронното управление. Огромна част от иновативния технологичен бизнес е концентриран в София. Естествено е внедряването на подобни иновации да започва от нас. Голям позитив е например, че за първи път през миналата година успяхме с електронна система за прием на първолаци да елиминираме нуждата от седем удостоверения, които се вадят в различни институции за няколко дни. Спестихме това на родителите, на които може да коства иначе няколко дни обиколки по гишета. А на самата администрация понякога отнема и цяла седмица, за да може да го обработи по надлежен ред. Сега става за отрицателно време и изцяло дигитално.
- Колко далече е столицата от 15-минутния град?
- Всяка една политика трябва да има качествено и количествено измерими показатели, чрез които да можем да анализираме въздействието от нея. Вече направихме модел на райониране на училищата за първокласниците, който е далеч по-прецизен от разделянето просто на административен район. Изработваме такъв и за райониране на детските градини на база актуални данни от миналата година. Опитваме да приложим принципа „на разстояние 10 минути пеша“. Бяхме вдъхновени от Париж и тяхната концепция за „15-минутният град“. Там идеята е, че всяко нещо, което ползваш, трябва да е на 15 миинути, за да има качествен живот - работно място, детска градина, кино, магазин и др. Движим се стъпка по стъпка към целта и сме все по-близо.
Кой е той
Генчо Керезов е завършил международни икономически отношения
В MIB Trieste School of Management завършва магистър по застраховане и управление на риска
Работил е в IT сектора като ръководител на голяма застрахователна група
Управляващ партньор в дигитална агенция
От септември 2020 е зам.-кмет на Столична община по направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“
Сияна Севова
