М иниатюрни слушалки, камери и всякакви джаджи за преписване ще се окажат „обезвредени“ от изкуствения интелект (ИИ). Това ще се случи, след като масово се въведат индивидуалните задачи и тестове по време на изпит. Вече се появяват приложения, които дават възможност да се разработи различен тест за всеки ученик. Такова иновативно приложение е факт и освен че улеснява учителите в пазене от преписвачи, не позволява да се сменя екранът по време на решаване на теста. Приложението може да се качва и на мобилни устройства. Така в скоро време ще се окаже, че изпитните работи на матурите и Националното външно оценяване ще се задават и проверяват автоматично от изкуствен интелект.
Персонализация
„Става дума за така наречената персонализация на образованието. Идеята е да се подпомогне индивидуалното учене чрез диагностика на трудностите и дефицитите на учениците“, посочи за „Телеграф“ председателят на парламентарната комисия по образование и наука и бивш просветен министър Красимир Вълчев. По думите му до този етап може да се стигне, като се заредят платформите с инструменти за диагностика. Алгоритмите, които са вкарани в тези платформи, помагат на всяко едно дете да му бъдат изведени дефицитите и да му бъдат посочени персонални уроци. „Образно казано, като се прави диктовка и едното дете изтърве запетайка, а другото примерно – тире, на първото се насочва електронен урок за запетая, а на другото – за това къде и как се поставят тирета“, обясни Вълчев. „Класно-урочната система в стандартния й вид по-скоро е обучение на конвейер. Учителят не разполага с много време да идентифицира трудностите и да отдели достатъчно време за всяко едно дете. В този смисъл изкуственият интелект ще бъде много полезен“, допълни той. Според Вълчев основните доставчици на платформи вече имат алгоритми, които могат да се използват за персонализирано насочване на уроци. Министерството на образованието и науката е стартирало проект „Компетентности“, по който е заложено изработването на подобен инструментариум – тестове, които ще могат да помогнат за преминаване към персонализирано обучение.
Дигиталнно
„Изкуственият интелект неизбежно ще бъде заложен в учебните програми. По-големият въпрос е как трябва да подготвим днешното поколение за дигиталната ера. Не толкова в умението да ползват ChatGPT, а за следващите години, когато изкуственият интелект ще е проникнал по много различни начини във всички сфери, включително и в образованието“, коментира още Красимир Вълчев. Според него въпросът не се състои толкова в това какви знания и умения те трябва да придобият, а че трябва да се подготвят да са адекватни на реалността с изкуствен интелект. „Това е голямото предизвикателство. Децата ще се научат да работят с ИИ. Колкото по-дигитална е ерата, толкова по-важни ще стават базовите умения, включително хуманитарни, професионални и т.н., а за това образователните системи все още нямат категоричен отговор. Бъдещите професии пък ще изискват комплексни умения, защото изкуственият интелект няма да навлезе в чисто човешките територии. Социално-емоционални, социално-поведенчески, добрата хуманитарна основа ще е базова за добрата реализация в идващата дигитална ера“, категоричен е Вълчев.
Две трети от учителите не ползват ChatGPT
72% от учителите не използват редовно инструменти като ChatGPT или Bing Chat в работата си, сочи проучването на Сдружение „Образование без раници”. 41% от учителите никога не са използвали такива инструменти. 31% са опитвали веднъж, но не са започнали да използват редовно. Според анкетата, проведена онлайн от сдружението, едва 25% прилагат инструменти с генеративен изкуствен интелект, но и това не е част от ежедневната практика. За разлика от педагозите, почти половината от школските администрации пък ползват изкуствен интелект редовно. Изследването посочва също, че и в образователната система в столицата, големите градове и останалата част на страната дигиталното разделение е реалност. Само 7% от анкетираните от София са отговорили, че никога не са използвали инструменти като ChatGPT и Bing Chat. В селата, градовете и областните градове този брой е 23-25%. Само половината от училищата са подготвени за новите технологии в учебната програма и в дейностите в учебните заведения е изводът от проучването.
Сияна Севова
