У чени от университета на Уоруик, Великобритания, стигнаха до любопитно откритие - има неочаквана прилика между човека и орангутаните. Известно е, че речникът на хората се формира в зависимост от социалната им среда, писа БТА. Ново проучване показва, че при този вид маймуни се случва същото.
За целите му учените са анализирали сигналите за тревога, които си разменят общности на диви орангутани в Борнео и Суматра. Оказва се, че тези звуци не са вродени и програмирани, както се е смятало досега. Животните измислят нови версии на тревожните викове, които се различават по височина и продължителност.
Проучването установява, че появата на нови сигнали се влияе от гъстотата на групата. Орангутаните, живеещи в малки общности, използват собствен "жаргонен репертоар". Те са консервативни, но когато се появят нови викове, всички бързо ги научават. Авторите на изследването отбелязват, че в местната лексика постоянно навлизат нови варианти на тези названия.
Според учените маймуните от многочислени групи са по-склонни да използват всички нови форми на предаване на звук, вероятно за да се откроят от тълпата. Въпреки това повечето от новите варианти бързо излизат от употреба.
За да съберат данните, учените са провели общо 6120 часа наблюдения в шест изследователски станции. Те са записали виковете на седемдесет диви маймуни.
