П окушението, което се извършва срещу целостта на етническото българско землище след Първата световна война, безмилостно е узаконено на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой. Защо точно там и защо точно на датата 27 ноември?
В селището Ньой до Париж някога е роден крал Балдуин, чийто кръстоносен поход е спрян решително от българския цар Калоян. Балдуин е пленен и затворен в Царевец! А защо на 27 ноември? На тази дата през 1885 година българският пряпорец се развява на сградата на кметството в град Пирот. С което приключва Сръбско-българската война - сразен е нашественикът в българските земи.
Така на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен т.нар. победители от Антантата избиват комплексите си, като не само режат късове от снагата на целокупна България, но и се гаврят с достойнството на българската делегация.
Хронология
България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният мотив на цар Фердинанд и на правителството е да се поправи неправдата, сторена в Букурещ на 28 юли 1913 г. Съгласно Букурещкия договор на Сърбия, Гърция и Румъния бяха подарени вековни български земи – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878 г. Северна Добруджа беше присъединена и Южна Добруджа. Въпреки българските победи по бойните полета и проявения героизъм от българския войник войната завърши катастрофално. Пробивът при Добро поле и последвалото Солунско споразумение от 29 септември 1918 г. очертават втората национална катастрофа.
Конференция
От 18 януари 1919 г. до август 1920 г. в Париж се свиква конференция за изработване на мирните договори с всяка една победена страна. Главните „миротворци” са Жорж Клемансо - премиер на Франция, колегата му от Великобритания Лойд Джордж и Виктор Емануел Орландо - италианският премиер-министър, сменен от лятото на 1919 година от Томазо Титони. Така заедно с президента на САЩ Удроу Уилсън на проточилата се над година и половина мирна конференция те решават съдбините на Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България. Ампутацията на родината е извършена под натиска и с активното участие на нашите съседи: премиерите на балканските страни, съюзници на победителите - сърбина Никола Пашич, гърка Елефтериос Венизелос и румънеца Йон Братияно.
След време председателят на конференцията Клемансо осъзнава престъплението, което е извършено в Париж, и директно нарича балканските ни съседи „чакалите на нашата победа”. Не по-малко категоричен е и Лойд Джордж, който през 1928 г. отбелязва: „Цялата документация, дадена ни от някои от нашите съюзници при сключването на мира, беше лъжлива и фалшифицирана“. На конференцията самият президент на САЩ – Удроу Уилсън, директно се противопоставя и заявява, че подобно решение на проблема би довело само и единствено до Втора световна война, както и става през 1939 г. Той изготвя своите прословути „14 точки“, които обаче европейците не желаят да изпълнят. Това провокира и оттеглянето на Щатите от дипломатическата сцена на Европа.
Военнопленници
Българската делегация се води от премиера Теодор Теодоров. Делегацията пристига в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага е настанена в замъка „Мадрид”. Там остава през следващите два месеца, без да й е разрешено да излиза от замъка. Отношението на французите към българските държавници е като към военнопленници. Едва на 19 септември българите са поканени в Министерството на външните работи. Председателят Жорж Клемансо връчва на нашите представители проектодоговора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. Делегацията ни се връща в България и министър-председателят Теодоров подава оставка. Начело на новия коалиционен кабинет застава Александър Стамболийски.
Церемония
На 12 ноември 1919 г. Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той е упълномощен от правителството да подпише мирния договор. Определена е датата – 27 ноември, а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация.
Българската преса от онова време описва церемонията: „Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Многобройна публика пред кметството поздрави съюзническите делегати при пристигането им. Две пехотни роти и един взвод кавалерия образуваха шпалир до входа на залата и отдаваха почести. Делегатите заеха последователно местата, запазени за тях в залата. След като произнесе няколко думи, г-н Клемансо покани българския министър-председател да подпише договора. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът, сложи подписа си върху него. Подписа и протокола за конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. Церемонията продължи 25 минути. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести”.
Свидетели на подписването твърдят, че след като полага подписа си, Александър Стамболийски символично чупи писалката на две.
Диктат
С Ньойския диктат България губи територия в размер на повече от 11 хил. кв. км. Западните покрайнини с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия са предадени на Сърбия. Западна Тракия - от Места до Марица, е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа в полза на Румъния. Над 2 млн. българи остават по родните си места, но вече в заграбени територии от нашите съседи. В следващите 20 години над българите във Вардарска и Егейска Македония, както и в Южна Добруджа, е упражнен геноцид и буквално изтребление.
България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полицаи и 10 хил. митничари, горска стража. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението.
В следващите 37 години трябва да изплатим репарации от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи се предават определени квоти добитък, храни, въглища. Над 5 години мините в Перник изнасят въглищата в Сърбия.
Подкрепа
На Парижката конференция 28-ят президент на САЩ Томас Удроу Уилсън единствен се застъпва за България. Така се пресичат мераците на „чакалите“ - Гърция, Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и Румъния, Царство България да бъде заличено като държава и поделена между тях. Мераци, срещнали одобрението на другите три държави победителки от Антантата – Франция, Великобритания и Италия. Президентът на САЩ Удроу Уилсън заплашва, че ще напусне преговорите, ако държавата с вековна история и култура бъде затрита. Така, макар и орязана, България се запазва.
Румен Жерев
