С то и тридeсет години след написването на текста на „Върви, народе възродени“ в Русе най-сетне ще има място, където поколенията ще могат да отдадат заслужена почит към Стоян Михайловски.
Големият наш писател и общественик създава стихотворението за светите братя Кирил и Методий в крайдунавския град по времето, когато е преподавател по френски език в Мъжката гимназия. Досега само една скромна паметна плоча на жилищна кооперация, издигната на мястото на къщата, в която е живял Стоян Михайловски със съпругата си Райна, напомня за русенския му период. Домът им отдавна е съборен, а паметната плоча трудно се забелязва от минувачите и поради това много хора не знаят за важността на това място, намиращо се зад Регионалната библиотека „Любен Каравелов“.
За да се отстрани този пропуск, инициативен комитет излезе с предложение да се изгради паметен знак в Русе, а дните от 15 април до 24 май тази година да са посветени на 130-годишнината от написването на текста на „Върви, народе възродени“ и отбелязани с редица събития в града. Общинските съветници одобриха единодушно проекта за паметния знак, с което се даде зелена улица за построяването му. Той ще се намира в близост до североизточната страна на жилищната кооперация, на която е поставена плочата. Ще представлява четириметрова хоризонтална стена, като на лицевата страна ще бъде вградена плоча от черен гранит, свързана с квадратна плоча от сив гранит. Върху черната плоча ще има надпис с обемни букви „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви“. Отляво ще бъде поставен бронзов барелеф на Стоян Михайловски. Върху лицевата повърхност на сивата плоча ще се изпише: „На това място е била къщата, в която на 15 април 1892 година видният творец и общественик Стоян Михайловски създава текста на химн, посветен на 24 май – ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост. Под този текст с по-дребен шрифт ще се изпише „По случай 130 години от създаването на Българския всеучилищен химн – 15 април 2022 година“.
В Държавния архив на Русе се съхраняват изключително ценни спомени на племенницата на Стоян Михайловски – София Николова Иванова, които са известни на изследователите, но са малко познати на широката публика. Те дават важна информация за времето, когато е създадено стихотворението за светите братя Кирил и Методий, и опровергават твърденията, че то е написано на ресторантска салфетка в градината на известния тогава хотел „Ислях хане“, намиращ се недалеч от Мъжката гимназия, сега СУ „Христо Ботев“. Ученици на Михайловски са оставили спомени, в които твърдят, че през междучасията той не отивал в учителската стая, а прекарвал свободното време в градината на хотела, след което влизал направо в час. Може би това е дало основание на някои да мислят, че химнът е написан в „Ислях хане“, което не се потвърждава от семейните спомени.
София Иванова свидетелства, че Михайловски не можел да се помири с факта, че българската учаща младеж празнува мълком деня на Кирил и Методий и затова написал „Върви, народе възродени“. Това станало в къщата на улица „Белчев“, където той живеел със съпругата си – русенката Райна. „През 1887 г. е член съдия в Апелативния съд в Русе. Тук през 1888 г. се задомява (на 18 октомври 1888 г.) с Райна Георгиева Петрович – дъщеря на стария поборник Георги Чохаджията – Петрович, виден гражданин на Русе. От есента на 1888 г. до изселването си в София през 1894 г. Стоян Михайловски и съпругата му живеят в къщата на тъста си Георги Петрович на тогавашната улица „Белчев“ (после „Тинка Джейн“, а днес „К. Димчев“), намираща се зад Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. На тази улица съчинява българския всеучилищен химн „Св. св. Кирил и Методий“. Създаването на стихотворението за Кирил и Методий става спонтанно, една нощ на 15 април 1892 г. на същата тази русенска улица. Ценящ високо делото им, Стоян Михайловски не може да се помири с факта, че българската учаща младеж го празнува мълком и решава да напише този български химн (както сам той го нарича!). На сутринта дава текста на своя колега по музика Атанас Паунов с молба да създаде подходяща музика, да го разучи с учениците и те, пеейки го, да манифестират на празника. Обаче музиката не отговаря по дух и израз на съдържанието и химнът остава само стихотворение. Това продължава до 1901 г., когато Панайот Пипков, учител по музика в Ловеч, не написва на един дъх върху черната дъска незаменимата, несравнима и красива музика, която напълно да подхожда на творбата на Михайловски. Творба, останала и до днес непостигната и „сраснала“ се с българския народ“, пише в спомените си София Иванова.
Средствата ще са от дарения
Средствата за изграждането на паметния знак ще са от дарения – от граждани, фирми, организации. Самият проект, който е дело на русенския архитект Венцислав Илиев, е дарен на общината по повод 130-годишнината от написването на текста на „Върви, народе възродени“. Предвидено е около новия паметен знак да се оформи малко площадно пространство от 16 квадратни метра, така че да има достатъчно място за полагане на венци и цветя, когато се отбелязва 24 май. Съществуващите три дървета ще се запазят, като ще има и ново подходящо озеленяване тип „бариерно“ с височина 1,80 м – 2,00 м зад паметния знак с цел визуално изолиране и отделяне от околното пространство.
Жанета Йорданова
