К амбаната в карловското село Войнягово бие ден и нощ след смъртта на Левски. Този спомен повече от век и половина пазят жителите на селото. В него Дякона прекарва две години като учител.
Бесило
„Като разбрали войняговци за неговата гибел, били черковните камбани цяла седмица, без да спират и все стояли там, дето Левски пял в храма и дето учил децата. Жените хвърлили шарените кърпи и сложили на главите си черни. Носят ги и до днес.“ Едва ли има друго предание, което така ярко разкрива народната мъка по смъртта на Апостола, отбелязват от Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. От жал по Левски войняговци дори запускат и нивите си, разказват жителите му.
Само две години Левски учи войняговските деца, но оставя траен спомен в местните хора век и половина по-късно, разказват от музея. Васил Левски пристига във Войнягово през 1864 година точно на Гергьовден. „Певците пееха и свещеникът бе почнал литургията. В момента, когато очите на всички бяха обърнати към светия олтар и тихо се молеха, влезе в храма млад, строен момък, с кръшна снага, с ясно лице, с живи проницателни очи, с едва наболи мустаци и отрязана отзад златоруса коса”, пише в пътеводителя на музея, издаден в края на миналата година.
Авторитет
Младият учител бързо завладява сърцата на млади и стари в селото. В учебната работа той въвежда новата взаимоучителна метода. Суровата дисциплина и наказанието замества с авторитета и строгия поглед. През горещите дни Левски извежда учениците си из околностите на селото, където прекарват в игри и занаяти.
Селското училище вече е закрито, но то дълги години носи името му, а в черковния двор войняговци са възстановили старото школо на Апостола. Всяка година на 6 май местните се събират в двора пред училището, пеят песни и играят хора, вият венци и правят гергьовски люлки и си спомнят за онзи Гергьовден, когато Дякона за първи път идва в тяхното село.
Милена Димитрова
