Б ългарите в Босилеград не пропуснаха лова на глигани, но и дадоха своя глас на изборите за Народно събрание. Населеният предимно с наши сънародници малък град в съседна Сърбия посрещна неделния ден с висока активност пред урните още от ранните часове. Следобед броят на избирателите бе близо 200 души.
Екипът на „Телеграф“ бе посрещнат радушно от местните. „Радваме се, че не ни забравяте и сте дошли заради нас. Животът в Западните покрайнини не е лек, но има надежда, когато се подкрепяме и сме заедно за европейското бъдеще на България“, ни казва председателят на културния ни център в Босилеград Иван Николов.
Четворка
Българските граждани на територията на Сърбия гласуваха на четири места. Освен в Босилеград избирателна секция бе разкрита също в населения предимно с българи Цариброд, както и в посолството ни в Белград и в Генералното консулство в Ниш. „Аз съм от Босилеград, гласувам за България, надявам се държавата да просперира. Много от моите връстници избират да продължат живота си и бъдещето си в България. Тук се връщаме при близките си, но няма работа, нито възможности, каквито има в София и другите големи градове“, сподели Лиляна Стоева, която е студентка в София и работи като IT в голяма международна компания. „Гласувам за по-добро бъдеще за България и очаквам този път да се състави правителство. Надявам се, защото вече ни омръзна от избори. Аз съм от Босилеград, но в момента карам магистратура в Благоевград“, коментира и Наташа, която е учителка по английски език.
Спънки
Преподава в близките до Босилеград села, които също са населени основно с българи. Сърбите не й разрешават да учителства в местното училище, докато не получи степен магистър, и затова преподава частно. Нейна колежка, която е учителка по география в местното училище, пък се оплака, че не може да преподава на децата география на България. „За съжаление учим на български, но по сръбска система, със сръбски учебници, преведени на български. Учим география на Сърбия, но не и на България. Същото е положението и с историята“, сподели тя. Местните се оплакаха, че все още има твърде много бюрократични спънки за тях. „За да си извадя българска лична карта, трябваше да чакам 5 години. Имах българска шофьорска книжка, която изтече и се наложи да си вадя сръбска. Сърбите обаче отказаха да ми издадат, защото нямам валидна българска. Беше едно ходене по мъките. Това допълнително ни създава трудности“, обясни друг жител на града.
Студенти
„Децата ми взеха българско гражданство, но после, за да кандидатстват за студенти, се оказа, че не трябвало да имат гражданство, а щом го имат, трябва да кандидатстват заедно с тези от България. Е, да но подготовката в българските училища е на различно ниво от тази в сръбските училища. Такива парадокси се получават за съжаление“, обясни друг наш сънародник, дошъл да упражни правото си на глас. „Откакто навърших 18 години, винаги гласувам, вече съм на 21 и вече гласувам, мисля, че за четвърти или пети път. Надявам се вече да се състави редовно правителство. От Босилеград съм, но уча в София. Трети курс съм застраховане в УНСС. След като се дипломирам, възнамерявам да продължа да живея в България. Близо е и ще мога да си идвам“, споделя и Димитър Димитров.
Събор
Оказа се, че освен лова на глигани в неделния ден хората в Босилеград и околните села почитат света Петка. Денят е 27 октомври при тях, тъй като те са по Юлианския календар. Празникът обаче е чисто български. В едноименната църква в село Рибарци, което е на няма и километър от границата с България, се бяха стекли стотици хора от Босилеград и околните села. Голяма част от тях вече бяха упражнили правото си на глас, а останалите щяха да го направят след църковната служба. „При нас това е голям празник. Събираме се със семействата си, има родови срещи тук. Много го уважаваме този празник“, обясни Александър. Прави впечатление обаче, че хората са притеснени и трудно се доверяват. „Макар и 21 век и вече далеч от годините на Югославия, страхът тук е останал. Хората се притесняват все още да говорят свободно и това им е останало от онези времена“, обобщи Иван Николов. А в града почти няма икономика, разчита се главно на търговията, но липсват предприятия. Местните споделиха, че е имало интерес за инвестиции от България в местната икономика, но сръбската власт не го е допуснала. „В Македония създадоха отделен народ, тук не успяха, но за сметка на това с всяка година намаляваме. Една територия така се завладява – изтикваш местното население. Макар че демографска криза има и при сърбите, те също намаляват. Такива са времената вече, хората емигрират към големите градове, в чужбина и не се връщат“, заключи Николов.
Феновете на плескавицата гласуваха в Цариброд
Най-високата активност сред избирателите за български парламент бе отчетена в Цариброд. Оказа се, че освен местните жители много от гласоподавателите са туристи, които по традиция идват през уикенда в Сърбия. „Дойдохме със семейството на разходка, а и да похапнем вкусно в сръбските ресторанти, разбира се, и заветната плескавица. Разбрах случайно, докато слушах радио в колата, че може да се гласува с декларации в Цариброд и отбих, за да пусна бюлетина. Надявам се този път вече да имаме стабилно правителство. Бях се отказал след поредица избори, просто сега съчетах приятното с полезното“, коментира Славчо от София, който бе на разходка заедно със съпругата си и двете си деца.
Наско от Б.Т.Р. пусна бюлетина в Ниш
В секцията в Ниш гласува вокалистът и фронтмен на българската рокгрупа Б.Т.Р. Атанас Пенев. Той избра да даде вота си на хартия. Наско от Б.Т.Р. бе придружен от съпругата си Ивана, която е родом от сръбския град. Двамата са в Ниш, където през октомври 2017 г. сключиха брак. Така явно фронтменът и любимата му са съчетали 7седмата годишнина от сватбата с изборите за български парламент. До 14 часа в Белград са гласували 85 души, в Ниш - 63-ма, Босилеград – 124, а 189 в Цариброд.
По темата работиха: Захари Белчев и Бойко Кучуков (Пратеници на „Телеграф“ в Босилеград)
