- Деян, как избраха точно вас за ролята на Христо Ботев във филма на Максим Генчев? Изключвам визуалната прилика, която е поразителна.
- Не вярвам много в случайности, но стана точно така. Режисьорът беше гледал представлението „Солунските съзаклятници“. След това се е свързал с момчетата, казал им е, че иска да направи филм за Ботев и разпитал дали познават човек, който дори може да не е актьор, но да обича Ботев, да го чете, да му е фен. Атанас Петков, който във филма играе ролята на Станю Хитров и е мой близък приятел, знае колко обичам Ботев. Та той е казал, че познава такъв човек и е дал номера ми. Режисьорът се свърза с мен, предложи ми кастинг. Направихме една среща на живо, тя беше всъщност и кастингът. Реално така стана.
- Страхувахте ли се малко поне от това да влезете в ролята на Ботев? Обикновено човек си задава въпроса: „Аз достоен ли съм да изиграя дадена голяма фигура“.
- Ако трябва да кажа честно, Ботев го чета от дете. Харесвам го, каквото съм открил за него, съм го прочел, защото усещам връзка с този човек. Визуалната ни прилика дойде много по-късно. В детските ми години нямах нищо общо. Чак когато си пуснах брада, с приятели излязохме в Морската градина. До едно фонтанче седяхме, а наблизо има паметник на Ботев. Реално те ми казаха, че приличам, но никога не съм се равнявал с него. По отношение на съмненията дали мога или не мога да го изиграя - съм нямал, защото го чета, чувствам всичко това, което той казва. Затова и проповядвам това, което той е писал. И като казвам това, по никакъв начин не се равнявам с него. Това е човек, който е силен, впечатляващ, гений. Въпреки разликата, която имаме във вековете и времената, в които живеем, въпреки претенцията на съвременния герой, че ние се намираме в по-развити времена, никога не съм се сравнявал с него. Тези хора преди са имали нещо, което ние днес нямаме.
- Какво нямаме?
- Това, че тяхното време е било по-сурово като външни фактори, като предизвикателство на самото живеене, изисквало е всичко. Ние сега сме много разглезени. Знаем, че от пневмония не можем да умрем, имаме лекарства, можем да се свържем свободно с хора надалеч от нас. Това някак си наистина ни разглезва.
- Ако можете, бихте ли се върнали да живеете във времето на Ботев?
- Бих се върнал.
- С какво ще се занимавате, ако се върнете в миналото?
- В такова време мисля, че хората са били по-хора. Не знам с какво бих се занимавал, но бих бил по-щастлив. Сега въпреки напредъка на технологии, времена, блъскаме се по улиците, не се вглеждаме в никого, не си подаваме ръка, прекалено сме сигурни, че ние колим, ние бесим и всичко от нас зависи. Например добро сравнение е на колко години са били революционерите ни - около 28 г., а четата на Ботев са били между 20 и 26 г. Млади момчета, които решават да загърбят младостта си и да заложат всичко, което са успели да преборят за себе си. Това е доста хазартен тип мислене. Ти залагаш всичко, и то защото това, което в момента виждаш пред себе си, не може повече да продължава така. Абсурдът е, че ние сме в такива времена и сега.
- В какви времена сме?
- Във времена, в които полицаи взимат заплати от нашите данъци, идват с държавни коли, с държавен бензин, за да отидат на жълтите павета и да ни смажат от бой. Разликата във времената, ако съпоставим с това на Ботев, е, че нас като ни ударят три пъти с палка по главата, ние се прибираме вкъщи, казваме си: „Това не може да бъде“, купуваме си билет за Германия и заминаваме. А тия момчета са се въоръжавали и са трошали глави. Аз предпочитам да съм с тях, а не с тия мишки, които сега са се навъдили в България. Те не са мои хора и никога няма да бъдат.
- Дали младите хора и децата знаят кой е Ботев, какво е направил, както вие, когато сте били дете?
- Не, не знаят и не е нормално, но нямат вина. Нито децата, нито родителите. Всичко е навързано в някаква жестока верижна реакция. Аз съм роден 1995 година и голяма част от моите набори вече имат деца. Като си говоря с приятели, като ми кажат за какви пари работят, ми кипва кръвта. Абсурдно е министърът на културата да се появява леко замаян и да обяснява как благодари за поздравленията на фона на класическа музика, леко захласнат, а всъщност масово 80% от младите, които се занимават с изкуство, да работят за 300 лв. Аз ако съм смислен човек на негово място, бих се обесил на същия ден. Това е пълен абсурд.
- Какво обаче направиха хората на изкуството срещу този министър, за да променят нещата?
- Нищо не направиха, това е проблемът. Проблемът е, че ние много се възмущаваме, но Ботев в механата е описал какво става. Аз когато се разплача, когато се разблъскам и започна да троша, като се успокоя, сядам и го прочитам, защото той е жив - през филми, музика, изкуство, той е жив в това, което е написал. Хората, ако искат Ботев, не е нужно да гледат нищо, да ходят някъде. Единственото, което трябва да направят, е да отворят книга или интернет, където го има достъпен и безплатен, и да си поговорят с него. Като говорим за Ботев, трябва да знаем, че той е публицист и има невероятни писма, в които може да се види човекът. Едно от писмата е до неговия приятел Драгинко Пейов: „Извинявай, че не ти писах, но всеки път, когато хвана перото, у мен се появява въпросът защо да пиша. Всичко е ясно, на всички е известно, че ние само пишем и говорим. Има ли смисъл аз да хабя хартия“. Това е нашият велик Ботев. Той пита и защо все плачем и сме все недоволни, точно както в днешно време.
- Имате ли отговор защо все плачем и сме все недоволни?
- Бих отговорил, че 80%, ако не и повече в университетите в България професорите са бивши агенти на Държавна сигурност, които нямат никакво понятие от предметите, които преподават. Едно време някой е бил доволен каква информация са му изпратили и в момента се е подсигурил, взима добри пари и преподава на млади деца, които се отвращават. Затова бягат. Ако им е осигурено образование, където ще имат безплатно здравно осигуряване, може би ще са по-спокойни. Аз докато бях студент, Волен Сидеров влезе, троши, крещя, той не влезе в затвора, а след това беше в политиката. За какво говорим.
-След последните протести дойде кабинетът на Кирил Петков и Асен Василев. Доволен ли сте от тях, от кабинета им, от министъра на културата, когото представиха като свой приятел?
- Не. Не съм доволен. Никой нищо не прави, на никого не му пука за България. Аз съм актьор, нямам право да говоря за политика, но в качеството си на гражданин мога да кажа, че нещата са явни и на никого не му пука за нормалния човек. А именно на обикновения човек се уповава държавата, без да има кой да почисти, да направи пътищата, без да има кой да се погрижи за децата, за образованието, няма да има държава.
- Сега няма държава?
- Да. Аз съм строго на това мнение. Всяко едно правителство говори адски хубави неща, но нямат приоритети. Майка ми е учителка. Каза ми, че всяко училище в Бургас е задължено да приема украинчета в момента, в който се появи такова. Това е супер, трябва да се помогне на хората, които бягат от една побъркана война, водена от управници, на които не им пука за хората. Защото нито управлението на Украйна, нито на Русия му пука за нормалния човек. Едните гърмят, другите дават оръжия на цивилни и им казват да стрелят. Сега е абсурдно ние, нашите деца да не могат да си намерят място в школата и да слагаме на първа линия други хора. Извинявайте, но в половината Източни Родопи има запустели училища, които се разпадат. Те нямат прозорци. Като идват бежанци от Украйна, като има хора, които са се занимавали с работа по сгради, вземете да ги ремонтирате. На другия помогни, но не пренебрегвай народа си.
Звучите ми ядосан и обиден? Аз съм потресен къде се намирам. Ако нямах близки хора около себе си, бих се обесил.
- Много крайно...
- Абсолютно крайно. Във всяка една минута и час, когато продължавам да живея, значи, че аз участвам. Аз не мога да застана зад никого и нищо. За мен хората вече не са човеци. Ние нямаме човеци, някой, който да те погледне откровено в очите, да те изслуша, да ти помогне, без да иска нещо в замяна. Мога да ви кажа обаче, че нито съм се предал, нито съм се отчаял, а точно напротив - изключително надъхан съм. Силата и нещата, за които съм решил да се боря, не мога да ги кажа в медийното пространство, защото съм подсъдим по няколко точки от закона. Мога да ви кажа още и какво обичам да правя на 3 март. Избирам си паметник на някой революционер и го почиствам. По улиците минават хора и ме гледат като абсолютен ненормалник, все едно това е страшен идиот, който как може да пипа боклуци и не го ли е срам да чисти. В следващия момент ми се появява какво е казал моят любим Ботев: „Свестните у нас считат за луди. Глупците всеки вредом почита“, и това е истина за съжаление.
- Когато настъпи 2 юни, чувствате ли се по-различно и датата по-сакрална ли я усещате?
- Да. Когато видя как светофарът е зелен, а всички коли са спрели и излизат поне 10 човека, хващат се за сърцето и навеждат глави, си казвам, че има смисъл да се боря и има смисъл да остана. Така че на 2 юни се чувствам по-специално и мисля, че има защо да си хвърлиш месата на някоя скала, ще има кой да го оцени.
Какво си помислихте, когато видяхте как Максим Генчев направи национална кампания за събиране на средства за филма и буквално хиляди хора дариха
-Почувствахте ли се горд?
- Когато минах кастинга и започвах, нямах яснота по какъв начин ще е финансирането. В момента, в който разбрах какъв е изборът му, се зарадвах безкрайно и бях впечатлен и одухотворен, че има такива хора. Това ми даде безкрайна сила и смисъл да продължавам, и то точно през изкуството. Въпреки че съм избрал този начин да проповядвам и следвам, смятам, че изкуството може да спаси света. Мен ме е спасявало и ми е помогнало.
- Колегите ви от Младежкия театър протестираха срещу КЕВР, защото иска да им вземе стаи. Това не е ли скандално?
- Ботев в едно писмо е казал нещо много хубаво: „Приятелю, аз виждам, че времената са такива, че не трябва молитва, а мотика“. Това е Ботев, не съм го казал аз и не може да ми вменят, че вдигам някого на въстание.
Имате ли много приятели и какво правите, когато не четете Ботев?
- Имам невероятни приятели, невероятна приятелка, невероятно семейство и мога единствено да съм благодарен на съдбата, че подобни хора са покрай мен и когато падна, има кой да ме вдигне. Когато не чета Ботев, свиря, пея, рисувам, но обичам да играя и компютърни игри (Смее се).
Виктория Пенкова
